Решение № 678 от 09.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Бургас, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500456 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната жалба на „Трез“ ЕООД, ЕИК ***** с управител К. Д., чрез адвокат Г. К. от Варненска адвокатска колегия, със съдебен адрес: с. М*, ул. „*****, подадена срещу Решение № 448 от 16.12 22 г., постановено по гр. д.№792/ 21 година по описа на Районен съд- Несебър, с което са отхвърлени претенциите на жалбоподателя по чл.422 от ГПК против въззиваемия ответник „Морски риболов- Несебър“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, квартал *****, с управител С. М., за вземане за сумата от 2652,11 лв. с ДДС – главница по договор от 28.06.18г. на страните, за която е била издадена проформа фактура № 101800170907/2019 г., за доставка и монтаж на два броя хидравлични подемници, за мораторна лихва върху главницата в размер на 486, 96 лв., за периода от 09.07.2019 година до 29.04.2021 г. и за неустойка в размер от 265, 21лв.(10% от главницата, според чл.10 ал.2 от горния договор), като въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия и сторените по делото съдебно деловодни разноски.

Решението се сочи за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон.

За процесуален пропуск се сочи отказът на съда за събиране на допълнителни доказателства, което нарушавало правото на справедлив процес и защита на страната. Изводите по казуса били извършени на база избирателно допуснати и едностранчиво обсъждани и тълкувани доказателства и факти.

Въвежда се оплакване, че БРС бил определил фактическата обстановка по спора неправилно и невярно и също така невярно и неправилно бил идентифицирал предмета на спора по „оферти“, макар той да е конкретизиран, като произтичащ от сключен договор и фактурирани 1 по него доставки.

Страната е поискала събирането на доказателства, които въззивният съд е отклонил.

Молила е за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяването на друго, с което заявените пред заповедния съд претенции бъдат уважени.

Въззиваемият ответник- редовно уведомен за настоящото производство, не е представил писмен отговор на въззивната жалба.

Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима,а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид изнесените от въззивника възражения, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ТРЕЗ” ЕООД против „МОРСКИ РИБОЛОВ - НЕСЕБЪР “ ООД на основание чл.422,вр.чл.415 от ГПК,за установяване на парично вземане, за което по молба на ищеца е била издадена Заповед № 164/10.05.21г. по ч.гр.д.№636/21г. по описа на Несебърски РС, своевременно оспорена от длъжника, което е породило правният интерес от воденето на настоящото исково производство.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди освен горното още, че между страните е сключен договор МДР-ИП-01- 32/09.08.2017г. по ОП Програма за морско дело и рибарство 2014 2020, по силата на който ищецът извършил за ответника доставка и монтаж на два броя хидравлични подемници, съгласно Договор BG14MFOP001-5.004-0023- C01/Su-03. След приспадане на плащанията по ф-ри № № 2018000096/09.08.2018г., 2018000113/27.09. 2018г. и 2018000126/12. 11.2018г., възложителят останал задължен за сумата от 2652.11 лева (две хиляди шестстотин петдесет и два лева и единадесет стотинки) с ДДС, за която била издадена и представена проформа фактура № 1018000017/09.07.2019г. Страната е заявила вземане и за мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 486,96 лева за периода от 09.07.2019г. до 29.04.2021г., както и за неустойка в размер на 0,1% за всеки просрочен календарен ден след края на срока на плащане от сумата на забавено плащане, но не повече от 10% от него, възлизащо на 265,21 лв., на основание чл.10, ал.2 от Договора. Ангажирала е доказателства и е дирила разноски.

Вземанията са основани на чл.422 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 258 и сл. от ЗЗД, вр.чл.286 и сл. от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответното дружество, оспорващ като неоснователни ищцовите претенции. Позовава се на Решение № 2255 от 26.09.2019г. на РСБургас, постановено по гр.дело № 3055/2019г. по реда на чл.239 от ГПК, с което ищцовото дружество е осъдено да заплати на „МОРСКИ РИБОЛОВ - НЕСЕБЪР“ ООД сумата от 18 470,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради неточно изпълнение на поетите задължения от страна на „ТРЕЗ“ ЕООД по сключения между страните договор от 28.06.2018г. за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на подемници, поради отклонения в приетата оферта от „МОРСКИ РИБОЛОВ - НЕСЕБЪР“ ООД от 06.12.2017г., изразяваща се във възстановяване стойността на заплатените от последното, но неизградени от „ТРЕЗ“ ЕООД нива на всяка една от доставените и монтирани товарни платформи и по - конкретно стойността по изграждането на още една(трета) спирка, която е останала неизпълнена, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2019г- до окончателното изплащане, 2 както и сумата от 2 238 лв. за направените по делото разноски.

С договора на страните от 28.06.2018г., за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на подемници, съгласно който ищецът е възложил, а ответникът е приел да извърши всички действия, свързани с така посочения предмет и с гаранционното обслужване на товарен подемник ТС 1 500 2 броя, съгласно офертата на изпълнителя от 06.12.2017г., следвало да бъдат изградени 3 броя спирки на посочените подемници, срещу възнаграждение в размер на сумата от 44 201,76 лв. без ДДС или с ДДС 53 042,11 лв., от която била заплатена част в размер на 50 390,01 лева по договора.

Обаче данните по горепосоченото дело сочели на лошо изпълнение и на изграждането на само две спирки, а не на три, каквато била всъщност уговорката между страните, като де факто на място била изпълнена първата оферта на ответното дружество от 26.09.2016г., на стойност 27 694,55 лева /14 160 евро/ без ДДС или 33 233,46 лева с ДДС.Претенцията била уважена именно с оглед установените по- горе факти.

Ищецът не бил оспорил това съдебно решение по предвидения за това по чл.240 от ГПК ред в преклузивния срок по ал.3 и то имало обвързваща за страните по настоящия спор и за съда сила. Т.к. ответното дружество е заплатило сумата от 50 390,01 лева по договора, т.е. много повече от действително извършената работа,то не дължи на изпълнителя претендираната главница от 2652,11 лв. за извършени доставка и монтаж на два броя хидравлични подемници, още повече, че по делото не се твърди, нито доказва те да са възнаграждение за допълнително възложена от ответника работа, извън вече сключения договор. Неоснователността на претенцията за главница, обосновавала неоснователност и на акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за претендираният с исковата молба период. При условията на евентуалност се твърди, че акцесорната претенция е недължима в така претендирания й размер и поради това, че издаването на проформа фактура не изпълнява изискването за надлежна покана по чл.84 от ЗЗД, както и отделно плащането се извършва едва след издаването на оригинална фактура - чл.3 от договора.

Оспорва се, като неоснователна и третата претенция за сумата от 265,21 лв. заявена, като неустойка за забавено изпълнение, т.к. предпоставки за заплащането й не са настъпили. Освен това е претендирана от неизправна страна.Дирил е разноски за процеса.

Първоинстанционният съд е отхвърлил с решението си всички заявени претенции, поради извод за частично изпълнение на договора, въз основа на който се претендират.Приел е, че извършеното вече плащане от 50 390,01лв. покрива цялостно и надхвърля даже задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение по сключения между страните договор.

Въззивният съд изцяло споделя този правен извод и излага в тази връзка следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е установена от първата инстанция в съответствие със събраните в процеса доказателства и подкрепя изцяло изложените в исковата молба и отговора на двете страни твърдения по казуса.

Поради спора на страните за обвързаността им с решения, постигнали СПН по правоотношения, касаещи преюдициално настоящия казус, въззивният съд е извършил проверка, установяваща следното:

Страните са водили гр.д.№3055 по описа на БРС за 2019г., по което е постановено решение №2255/26.09.19г., по реда на чл.239, ал.1 от ГПК, влязло в сила на същата дата. С него се „Трез“ ЕООД със седалище в с. Г***, област София е осъдено да заплати на „Морски риболов- Несебър“ ООД, със седалище в гр.Несебър сумата 18470,86лв., представляваща обезщетение за претърпени 3 от дружеството имуществени вреди, поради неточно изпълнение на поетите задължения от страна на „Трез“ ЕООД по сключения от страните договор на 28.06.2018 година за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на подемници, поради отклонение в приетата от възложителя оферта от 06.12.2017 година. Процесната сума възстановява заплатеното от възложителя на изпълнителя възнаграждение за неизградената трета спирка на подемниците, предвидена в договора, ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба (12.04.2019 година), до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски.

От исковата молба по гр.д.№1029/22г. на НРС съдът установява, че претенцията по нея е основана на чл.240, ал.2 от ГПК и съдържа твърдения за наличие на обстоятелства от категорията на визираните в хипотезата на същата норма, даващи основание за преразглеждане на спора между страните, решен със СПН по гр.д.№3055/19г. по описа на БРС. В това производство ищецът „Трез“ ЕООД твърди, че не дължи на ответника „Морски риболов-Несебър“ООД обезщетението, което е осъден да му заплати с влязлото в сила неприсъствено съдебно решение.

Обаче към приключването на настоящото производство няма данни горепосочения процес да е приключил със съдебен акт, отменящ влязлото в сила неприсъствено съдебно решение, осъждащо въззивника- ищец в настоящото производство да възстанови на въззиваемия ответник надплатените като възнаграждение по процесния договор за изработка парични суми.

На следващо място в другите две производства предмет на обсъждане е не фактът на плащането на възнаграждение, който има значение за настоящия спор, а този на качеството на изпълнение на поръчката, което пък не е предмет на това дело.Затова БОС е приел, че решенията по другите две дела, не повлияват изхода на настоящото.

В рамките на настоящото производство няма спор, че между страните по делото са били обменени два варианта на оферти- за изпълнение на двата подемника: за три спирки и за две спирки, при различие в размера на уговореното възнаграждение.

Безспорно за делото е, че със сключения между страните договор МДР-ИП-0132/09.08.2017г. по ОП програма за морско село и рибарство 2014 2020, доставка и монтаж на два броя хидравлични подемници, съгласно BG14MFOP001- 5.004-0023-C01/Su-03 /л. 6 - л. 10 вкл. по ч.гр.д. № 636/2021г. по описа на НсРС/, „Морски Риболов - Несебър“ ООД е възложил на изпълнителя „Трез“ ЕООД извършването на всички действия, свързани с доставка, монтаж, пускане в експлоатация и гаранционно обслужване на Товарен подемник ТС 1500 - 2 броя, съгласно и в пълно съответствие с офертата на изпълнителя за три спирки, като срещу това възложителят се е задължил да заплати на „Трез“ ЕООД сумата в размер на 44 201,76 лева без ДДС, платима на няколко вноски както следва: авансово плащане - 20 % от стойността на договора в срок до 7 календарни дни от датата на подписване на договора; първо междинно плащане - 30 % от стойността на договора в срок до 7 календарни дни след изготвяне на конструктивните чертежи и приемането им от страна на Възложителя; второ междинно плащане - 45 % от стойността на договора, платима в срок до 7 календарни дни след получаване при Възложителя на писмено изразена готовност за доставка на подемниците и окончателно плащане - 5 % от стойността на договора, платими в срок до 7 календарни дни след пускането на подемниците в експлоатация и подписване на Приемно-предавателен протокол. Плащанията следвало да се извършват по издадени от ищцовото дружество фактури. Уговорено било, че срокът за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на подемниците бил 350 календарни дни от датата на подписване на договора за изпълнение, но задължително в рамките на срока за изпълнение Договор за 4 предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG14MFOP001-5.004-0023-C01 (МДР-4П-0132/09.08.2017г.). От представените по делото писмени доказателства се установява, че с Оферта от 26.09.2016г. /л. 50 - л. 56 вкл./ ищцовото дружество е отправило предложение за изграждане на два броя спирки на стойност 14 160 евро, а с последваща Оферта от 06.12.2017г. /л. 57 - л. 64 вкл./ предложило изграждането на три броя спирки за сумата в размер на 44 201,76 лева без ДДС. Видно от представени по делото платежни документи /л. 41 - л. 43 вкл./ ответното дружество е заплатило на „Трез“ ЕООД сумата общо в размер на 50 390,01 лева на основание Договор BG14MFOP0015.004-0023- C01/Su-03.