Определение № 1005 от 02.12.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1005 гр. Разград, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1912/5.11.2025г. по ч. гр. д. № 1254/2025г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против Д. Н. Д. за заплащане на сумите:

2788,08 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40011746119/27.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.2025 г. до окончателното изпълнение; 850,49 лева – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.01.2024 г. до 04.12.2024 г. и 121 лева – мораторна лихва начислена от 26.09.2022 г. до 31.10.2025 г. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането – жалбоподателят оспорва възможността на заповедния съд да прави анализ за противоречие на сД.та на закона или добрите нрави. Счита, че не са налице и неравноправни и противоречащи на закона клаузи в договора за кредит. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част, като се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните с частната жалба суми.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Профи кредит България“ЕООД против Д. Н. Д. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 40011746119/27.08.2022 г.: главница в размер на 2788,08 лева; непогасено договорно възнаграждение в размер 850,49 лева за периода от 25.01.2024 г. до 04.12.2024 г.; 888,96 лева неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 1555,52 лева неплатено възнаграждение за закупен 1 пакет от допълнителни услуги Флекси; 500 неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 121 лева мораторна лихва, начислена от 26.09.2022 г. до 31.10.2025 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението е представен договорът за потребителски кредит, видно от който на Д. Н. Д. е предоставена в заем сумата 4000 лева, определен е годишен лихвен процент по заема 41 % и ГПР 49,18 %.

Отразено е искане на кредитополучателя за закупуване на пакет допълнителни услуги Фаст срещу възнаграждение от 1600лв. и Флекси срещу възнаграждение в размер 2800лв.

Представен е погасителен план, в който е отразен размер на месечната погасителна вноска 315,71лв., включващ както вноска по кредита в размер 193,49лв., така и вноска по закупени допълни услуги в размер 122,22лв. Срокът на кредита е 36 месеца. Приложени са Общи условия към ДПК и декларации.

Завителят е уточнил, че са извършени частични погасявания от длъжника в общ размер 6355,69лв.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението, като е приел наличието на противоречие на договорните клаузи за ГПР със закона и неравноправност, при което е дължима само главницата. Като е съобразил извършените плащания, надхвърлящи размера на главницата, районният съд е приел липса на останали задължения за плащане и съответно неоснователност на заявлението.

От правна страна въззивният съд приема следното: частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Възражението в частната жалба, че заповедният съд не разполага с правомощия служебно да проверява валидността на сД.та в горните хипотези в случай на договор за потребителски кредит, е неоснователно. Горните разпоредби на закона са императивни и задължават съда, вкл. и в заповедното производство, да провери за наличието на посочените в тях хипотези.

Преценката следва да се извърши на база представения от заявителя договор заедно с приложенията и общите условия /чл.410 ал.3 ГПК/. Предвид горното, съдът не споделя възражението на „Профи кредит България“ЕООД в частната жалба, че районният съд е превишил правомощията си при проверката на фактите и преценката на правото при постановяване на обжалваното разпореждане.

По същество съдът приема, че са изпълнени хипотезите на чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК. За обезпечаването на субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна, в случая длъжникът по договор за потребителски кредит, цената на услугата, включвща възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да е уговорена ясно и разбираемо за потребителя, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора.

Неизпълнението на това условие води до нарушение на чл.143 т.19 ЗЗП, който регламентира като неравноправна клаузата, непозволяваща на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

2

Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е определен на 49,18 %. Въззивният съд счита обаче, че възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси, дължими на кредитора, значително оскъпяват договора за кредит и реално водят до увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Това плащане съставлява още разходи по кредитния договор, без да е включено в неговите клаузи при посочване на процента ГПР.

При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Освен, че в този случай клаузата се явява неравноправна по смисъла горецитираните разпоредби на ЗЗП, тя още нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което нарушение на самостоятелно основание води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, съответно влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът има задължение за връщане само на главницата. Същата е върнала изцяло заетата сума посредством извършените до този момент плащания и няма други задължения за връщане на суми.

Разпореждането в обжалваната част е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., против разпореждане № 1912/5.11.2025г. по ч. гр. д. № 1254/2025г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против Д. Н. Д. за заплащане на сумите: 2788,08 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40011746119/27.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.2025 г. до окончателното изпълнение; 850,49 лева – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.01.2024 г. до 04.12.2024 г. и 121 лева – мораторна лихва начислена от 26.09.2022 г. до 31.10.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1005 гр. Разград, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1912/5.11.2025г. по ч. гр. д. № 1254/2025г. по описа на Районен съд Кубрат в частта, с която е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против Д. Н. Д. за заплащане на сумите:

2788,08 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40011746119/27.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 31.10.2025 г. до окончателното изпълнение; 850,49 лева – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.01.2024 г. до 04.12.2024 г. и 121 лева – мораторна лихва начислена от 26.09.2022 г. до 31.10.2025 г. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането – жалбоподателят оспорва възможността на заповедния съд да прави анализ за противоречие на сД.та на закона или добрите нрави. Счита, че не са налице и неравноправни и противоречащи на закона клаузи в договора за кредит. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част, като се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните с частната жалба суми.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Профи кредит България“ЕООД против Д. Н. Д. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 40011746119/27.08.2022 г.: главница в размер на 2788,08 лева; непогасено договорно възнаграждение в размер 850,49 лева за периода от 25.01.2024 г. до 04.12.2024 г.; 888,96 лева неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 1555,52 лева неплатено възнаграждение за закупен 1 пакет от допълнителни услуги Флекси; 500 неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 121 лева мораторна лихва, начислена от 26.09.2022 г. до 31.10.2025 г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението е представен договорът за потребителски кредит, видно от който на Д. Н. Д. е предоставена в заем сумата 4000 лева, определен е годишен лихвен процент по заема 41 % и ГПР 49,18 %.

Отразено е искане на кредитополучателя за закупуване на пакет допълнителни услуги Фаст срещу възнаграждение от 1600лв. и Флекси срещу възнаграждение в размер 2800лв.

Представен е погасителен план, в който е отразен размер на месечната погасителна вноска 315,71лв., включващ както вноска по кредита в размер 193,49лв., така и вноска по закупени допълни услуги в размер 122,22лв. Срокът на кредита е 36 месеца. Приложени са Общи условия към ДПК и декларации.

Завителят е уточнил, че са извършени частични погасявания от длъжника в общ размер 6355,69лв.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението, като е приел наличието на противоречие на договорните клаузи за ГПР със закона и неравноправност, при което е дължима само главницата. Като е съобразил извършените плащания, надхвърлящи размера на главницата, районният съд е приел липса на останали задължения за плащане и съответно неоснователност на заявлението.