Решение № 1599 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1599 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100508542 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от М.

Г. срещу Решение 20268739/04.12.2020г. по гр.д. 8315/2020г. на СРС, 120 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „ЗАД А.“АД, иск по чл. 405 вр. 409 КЗ за сумата от 4654,78 лева –вземане за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. за имуществени вреди и иск за сумата от 4000,00 лева –обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило 06.12.2019г. в гр. София.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Излага аргументи за необоснованост поради противоречиви заключения на СРС, който първо приел, че ПТП е настъпило на кръстовището на улиците „Елемаг“ и „Русаля“, което противоречало на последващ извод, че ищцата се движела в забранен пътен участък в насрещно движение.

СРС възложил задължението си да направи правни изводи на вещото лице. В нарушение на чл. 146, ал.2 не му били давани указания, че не сочи доказателства за неимуществени вреди.

СРС си затворил очите за нарушение на другия участник в ПТП и също не неправилно не приложил чл. 26, ал. 1от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на 1 решението

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и САТЕ въззвиния съд намира решението на СРС за правилно по следните съображения:

Няма спор по делото за наличие на застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка на МПС с клауза „Пълно каско“.

Няма спор и за факта на настъпване на ПТП с участие на застрахования на 06.12.2019г. в гр. София на кръстовище между ул. „Елемаг“ и „Русаля“.

Спорно е дали е установено виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от застрахования ищец по делото, дали то довело до ПТП, дали е предвидено като „изключен риск“ по ОУ на застрахователя-ответник и дали клаузата е валидна, както и дали евентуалното нарушение на ЗДВП съставлява договорно неизпълнение значително за интереса на застрахователя, предвидено в закон или в договора.

Спори се и относно наличието на неимуществени вреди от отказът на ответника да изплати обезщетение по застраховката.

По спорните въпроси СГС приема следното:

От представената полица по застраховката се установява, че тя е подписана от ищцата. Подписа е поставен под декларация, че са предоставени ОУ на ответника и ги приема.

В Раздел IV. „Изключени рискове“ от ОУ, се посочва, че застрахователят не покрива вреди, причинени при грубо нарушаване техническите и технологичните правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване на предписанията на компетентните органи (движение по забранени и несигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др.)-т. 14.11.

Съгласно т. 50.5 застрахования е длъжен да спазва стриктно правилата за движение по пътищата установени със ЗДвП и нормативните актове по прилагането му.

От представена от Столична община схема за организация на движението към 06.12.2019 г. се установява, че в своя участъка от ул.“Русаля“ до ул. „Незабравка“ ул.

„Елемаг“ е еднопосочна, като разрешената посока на движение е от ул. „Русаля“ към ул. „Незабравка“.

2

Установява се от същата схема и поставен пътен знак Д4 на кръстовището на ул.

„Незабравка и ул. „Елемаг“, с който се указва еднопосочно движение задължително направо при кръстовището между „Незабравка“ и „Елемаг“. Това означава, че е била установена забрана за навлизане от ул. „Незабравка“ към ул. „Елемаг“.

От схемата представена от Столична община се установява, че на изходите от околните край-улични пространства за включване по ул. „Елемаг“ има пътни знаци Г2 и Г3 указващи задължителна посока на навлизане по ул. „Елемаг“ и движение по нея в посока ул. „Незабравка“.

От справката се установява и че ул. „Русаля“ в своя участък от ул. „Ф.Ж.Кюри“ до ул. „Елемаг“ също е еднопосочна с посока от ул. „Ф.Ж.Кюри“ към ул. „Елемаг“, както и че на кръстовището между ул. „Русаля“ и ул. „Елемаг“ има пътен знак Д4, който указва, задължително еднопосочно движение по ул. „Елемаг“ с посока към ул.

„Незабравка“.

От представения протокол за ПТП подписан от ищцата (в който има схема на ПТП-то), от неоспорената САТЕ и показанията на разпитания свидетел се установява, че ищцата се е движела по ул. „Елемаг“ с посока на движение към ул. „Русаля“ -тоест в нарушение на установена с пътен знак (от категорията на задължителните) посока на движение.

Налага се извод, че ищцата е управлявала увреденото МПС в забранен за нея участък, тъй като пътните знаци установяващи задължително еднопосочно движение имат забранителен характер по отношение движението в посока обратна на указаната с тях.

Нарушението безспорно се установява и от признанието от ищцата обективирано в протокола, че тя е виновна за ПТП-то. В тази си част протокола обвързва съдът с материална доказателствена сила доколкото е подписан от ищцата и удостоверява неизгоден за нея факт.

При така установените факти СГС напълно споделя мотивите на РС. Съгласно т.

14.11. от Общите условия към договор за застраховка „Каско“ на ответното дружество, които ищецът не оспорва да е получил и да е запознат с тях, изключен застрахователен риск се явява, когато щетите по застрахования автомобил са причинени при грубо нарушаване ... и/или неспазване на предписанията на компетентните органи (движение по забранени и несигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др.).

Неоснователно е възражението на ищцовата страна, че тази клауза е нищожна, тъй като била в противоречие със закона. Всъщност възражението за противоречие със закона не е и обосновано. Не става ясно защо се счита (на коя норма от закона противоречат ОУ) за нищожна. Съгласно чл. 408, ал. 1 т. 3 от Кодекса за 3 застраховането, застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение и неизпълнение на задължение по застрахователен договор от страна на застрахования, което неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Нарушението на правилата за движение е предвидено като основание за отказ да се плати обезщетение в приетите от ищцата ОУ. Неспазването на правилата за движение представлява само по себе си увеличаване на риска за настъпване на ПТП, и именно това е от значение за интереса на застрахователя, защото той понася риска и има интерес рискът да не бъде увеличаван противоправно.

В конкретния случай няма и нарушение на другия участник. Свидетеля (другия водач) заявява, че ищцата е дошла от забранена посока. В тази им част показанията се кредитират от съда, защото съответстват и на представената схема на организация на движението, от която както се посочи се установява, че на кръстовището между ул.

„Русаля“ и ул. „Елемаг“ има пътен знак Д4, който указва, задължително еднопосочно движение по ул. „Елемаг“ с посока към ул. „Незабравка“. Следователно за водачите движещи по ул. „Русаля“ към ул. „Елемаг“ няма задължение да пропускат идващи отдясно (от ул. „Елемаг“) автомобили, защото такива не трябва да има (при спазване правилата за движение установени с пътните знаци в района). Единствено ищцата в случая е извършила нарушения.

Налице е изключен риск по ОУ (т. 14.11) и няма основание за заплащане на обезщетение, защото ако не бе се движела в забранена посока ищцата то и не би настъпило ПТП.

От горното следва извод за основателен отказ на застрахователя.

След като е налице основание за отказ, този отказ е правомерен и не може да осъществява състав на деликт.

Отделен е въпросът, че правилната правна квалификация на иска за неимуществени вреди не е чл. 49 ЗЗД, а е също по чл. 405 КЗ вр. чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82 Съгласно ТР 4/2012г. на ОСГТК на ВКС неимуществени вреди могат да произтекат и от неизпълнение на договорно задължение. В случая се твърдят вреди от отказът на застрахователя да изпълни свое законово и договорно задължение за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие-тоест искът е за вреди от договорно неизпълнение, а не от нарушаване на задължението да не се вреди другиму от служители на ответника. Доколкото обаче е разгледана предпоставката за уважаване на такъв иск (неоснователност на отказа на застрахователя) и е прието, че тя не е налице (тъй като има изключен риск), то и решението е допустимо и ще следва да се потвърди изцяло, като правилно.

При този изход на делото във въззивна инстанция само въззиваемия има право на разноски, като последния претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС 4 определя в размер на 100,00 лева.

С оглед цената на всеки от исковете (за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди), която е под 5000,00 лева, то настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, предл. 1 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 20268739/04.12.2020г. по гр.д. 8315/2020г. на СРС, 120 с-в.

ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ******* ******* да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

******* сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5