Определение № 539 от 10.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 539 гр. София, 07.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902458 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. С., П. С. К. и Д. Ю. Г. срещу решение № 238 от 21.07.2022г. по в.т.д. № 282/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което, като е отменено решение № 517 от 22.12.2021г. по т.д. № 161/2021г. на Окръжен съд – Варна, с което са били уважени предявените от касаторите срещу „Групама Застраховане“ ЕАД искове с правно основА.е чл.

432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на А. С. С. и П. С. К. на суми от по 45 000 лева, а на Д. Ю. Г. – 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдА.я, в резултат на смъртта на тяхната баба З.Н.Е. при пътнотранспортно произшествие от 22.11.2018г. в гр. Варна, със законната лихва за забава от 20.07.2019г. до окончателното плащане, исковете на касаторите са били отхвърлени, както и в частта, в която е потвърдено решението на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част, до пълните предявени размери съответно по 90 000 лева обезщетение за А. С. С. и П. С. К. и 80 000 лева обезщетение за Д. Ю. Г., със законната лихва.

1

ОплаквА.ята на касаторите са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - касационни основА.я по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Съдът не е обсъдил събрА.я по делото доказателствен материал в неговата съвкупност – съдебно-психологическата експертиза, заключила за изпълнявана от починалата базова майчина функция в живота на касатора А.

С. С., при което загубата още не е преживяна от нея. Неправилни са били и изводите във връзка с приложението на чл. 52 от ЗЗД. Обжалваното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Починалата З.Е. е била за внуците си като майка. Тя ги е отгледала и възпитала. От ранна детска възраст А. и П., израснали без баща, са живели със своята баба, а след 12 - 13 годишната им възраст, когато майката е работила в чужбина, те са били отглеждА. изцяло от нея. За касатора Д. Г. се установява също изключително силно чувство на привързаност, макар при нея да отсъства майчината фигура в лицето на бабата. Преди смъртта на З.Е. тя е полагала непосредствени грижи за баба си, изразяващи се в елементарни битови нужди за възрастен човек в добро общо състояние. Останала е да живее в града, в близост до баба си.

Касаторите искат да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Варна, да се отмени въззивното решение и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в пълните предявени размери.

Съгласно изложението на основА.ята за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основА.е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулирА.те от касаторите въпроси са:

1.Какви са предпоставките за приложение на чл. 432 от КЗ и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лице, попадащо извън кръга на посочените в Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на Върховния съд?

2

2.Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезирА.ят съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ с предявен иск по чл. 432 от КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдА.я от неговата загуба с продължително проявление във времето?

Според касаторите обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с възприетото в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, както и с решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. За да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство, например, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини – заболяване или смърт на родителя/родителите, работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.

3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на стрА.те, като изложи мотиви в тази връзка; следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрА. по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приеме за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това?

Във връзка с третия въпрос касаторите сочат Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 72 от 12.03.2010г. по гр.д. № 905/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., свързА. с приложение на разпоредбата на чл.

235, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата „Групама Застраховане“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основА.я 3 за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Основното съображение на страната е, че в конкретния случай липсват доказателства за отношения между касаторите и починалата им баба, които да надхвърлят по интензитет обичайните отношения между баба и внуци, особено пък трайна и дълбока духовна връзка и действително претърпени вреди. Касаторите имат живи родители, които са полагали непрестанни грижи за тях.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изисквА.ята на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от стрА. с интерес от обжалването.

При преценка на изисквА.ята на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

За да отмени частично и да потвърди частично първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че към 22.11.2018г.

„Групама Застраховане“ ЕАД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № В 0027ВХ. На същата дата, около 10.00 часа, в гр. Варна, на ул.“Дрин“ № 57 по причина на водача на автомобила Б.Б.Х., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (21, ал. 1 от ЗДвП), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е била блъсната и е починала пресичащата от дясно на ляво на автомобила пешеходка З.Н.Е., тогава на 82 години. Водачът е бил признат за виновен за пътния инцидент с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 167/2020г. на Окръжен съд – Варна. А. С. С. и П. С. К. са били внучки на починалата, деца на нейната дъщеря Б., която живее в ГермА.я, а Д. Ю. Г. – дете на другата дъщеря на починалата – Т., която живее във Варна. Обстоятелствата са били безспорни във въззивното производство.

Съставът на Апелативен съд – Варна е приел още, че първият спорен въпрос, на който въззивната инстанция следва да отговори, е легитимирА. ли са ищците – внуци на починалата при пътнотранспортното произшествие, да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт. При 4 позоваване на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че присъждане на обезщетение в такъв случай е по изключение, когато е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт се търпят продължителни болки и страдА.я, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тежест на ищците е било да установяват съществуването на изключителност в близостта между баба и внуци, надхвърляща нормално присъщото за тази родствена връзка. В случая, съгласно събрА.те гласни доказателства (показА.ята на свидетелите Т. П. М.а, Е.Ц.Н. и Г.Й.К.), се е установило, че между починалата З. и нейните внуци е съществувала силна и трайна връзка. А. и П. са отраснали в дома на баба си и дядо си. Първоначално всички са живеели в едно домакинство, като бабата и дядото са помагали при отглеждането на децата, а средата на деветдесетте години, след смъртта на дядото, майката заминала на работа в ГермА.я, за да осигури семейството.

През този период и до завършване на училище тяхната баба З. е поела всички непосредствени грижи за двете момичета. Децата обаче никога не са прекъсвали връзката със своята майка, която редовно се прибирала в отпуски и ваканции, след средното образовА.е те са учили в чужбина и в последствие са се установили в други градове. Д. редовно ходила при своите баба и братовчедки. Баба им създавала комфорт и уют, били близки и емоционално свързА.. Внезапната смърт на З. се отразила на всички, особено тежко е било за Д., която е живяла във Варна и последните години е била ежедневно в контакт с баба си, помагала е и прекарвала много време с нея. От съдебнопсихологичната експертиза е установено, че тази ищца все още усеща липсата на баба си, но е съумяла да фокусира мислите си и преживявА.ята си в посока на добрите спомени с нея, както и да преработи и да приеме ефективно загубата. А. С. С. все още не е преработила загубата и последиците от психотравменото преживяване и за нея е препоръчителна психотерапия.

Въз основа на изложеното въззивният съд е заключил, че връзката между касаторите и тяхната баба съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между баба и внуци – близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие и уважение. Починала е била всеотдайна и грижовна, раздаваща се за своите внуци баба, ищците са били привързА. към нея и са я обичали и са понесли тежко внезапната й смърт.

Само това обаче не може да обоснове справедливо увеличение на 5 предвидимия от застрахователя обем на отговорност. Липсва наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основА.е да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите в случая, както и не е преживяна травма от внезапната загуба, по-различна от характерните за подобни случаи скръб и продължително тъгуване.

При тези установени обстоятелства третият поставен от касаторите въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на стрА.те, като изложи мотиви в тази връзка, е процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В исковата си молба касаторите са изложили конкретни твърдения, за които са посочили и представили доказателства, а в хода на първоинстанционното и на въззивното производство, образувано и по жалба на касаторите, от тях са били изложени конкретни доводи по приложението на закона на основА.е считА.те за установени факти и обстоятелства, по което въззивният съд е дължал произнасяне.

Във връзка с въпроса не е налице поддържаното допълнително основА.е по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и от практиката на Върховния касационен съд.