Определение № 2799 от 30.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2799 гр. София, 29.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900867 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Л. К. от АК - Пазарджик съвместна касационна жалба на ответниците Б. Н. Б. и К. Р. Б.а срещу решение № 230/21.12.2023г. по възз.гр.д.№ 622/2022г. на Апелативен съд - Пловдив - в частите, с които е потвърдено решение № 304/04.10.2022г. на Окръжен съд Пазарджик за признаване за установено, че дължат солидарно на „ОББ“ АД, гр.София, оспореното от тях вземане, произтичащо от сключения с „ОББ“ АД договор за ипотечен кредит от 23.01.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1971/2021г. на Районен съд - Пазарджик, за главница в размер на 106 990.78лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението на 09.06.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Касаторите оспорват изводите, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 13.05.2021г., тъй като не се е сбъднало прекратителното условие, поставено в отправените от банката уведомленияпокани, а именно за заплащане на всички просрочени и междувременно падежирали вноски по процесния договор за ипотечен кредит в предоставения 1 от банката 14-дневен срок за доброволно изпълнение, изтичащ на 27.05.2021г.

В тази връзка поддържат, че по делото е установено от заключението на допуснатата пред въззивния съд ССЕ, че към 27.05.2021г. са заплатени всички просрочени и междувременно падежирали вноски по процесния договор.

Касаторите намират за неправилен извода на въззивния съд, че плащанията в полза на банката, извършени от трети лица с вносни бележки от 20.05. и 22.04.2021г., не следва да се отнесат към задълженията по процесния договор за ипотечен кредит, предвид посоченото основание в тях, че плащанията са по договорите за потребителски кредит. В тази връзка поддържат, че основанието за плащане не е определено от вносителя, а от служител на банката, както и, че третите лица са нямали право на избор да заявят кои задължения на длъжника погасяват. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. Според касаторите поредността в чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД е създадена единствено в полза на длъжника и неговият избор кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. Поддържат, че в процесния договор няма изрични уговорки кое по ред задължение ще се погасява, длъжникът, в полза на когото законът е създал облага, не е заявил воля кое от задълженията му ще се погасява, но интересът му е погашенията да се отнасят към задълженията по ипотечния кредит, а третото лице действа в негов интерес, при липса на изрично предварително упълномощаване от длъжника или договорка с кредитора да избере поредността на погашенията. По всички тези съображения касаторите намират, че изпълнението на третите лица следва да отнесе за погасяване на най-обременителното задължение. На следващо място касаторите поддържат, че въззивният съд е дал неправилен отговор при изследването на размера на дълга към приключване на съдебното дирене. В тази връзка поддържат, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че при оспорване на заключението на ССЕ пред въззивния съд не е допусната допълнителна ССЕ по въпроса какъв е общо размерът на всички погасителни вноски, без значение как са отнесени от банката. Въведени са твърдения, че в заключението на ССЕ пред въззивния съд са изследвани само тези погасителни вноски, които банката е отнасяла по процесния договор, като вещото лице не е изпълнило поставената задача да изследва всички погасителни вноски, както и, че не е отразило плащанията, извършени с 2 приложените към въззивната жалба вносни бележки от 21.03., 21.04., 20.06., 21.07. и 19.09.2022г., всяка за сумата 540лв., както и - всички плащания от 2023г. Релевирани са и оплаквания, че въззивният съд не е положил усилия да установи въз основа на основното заключение на ССЕ на какво се дължи непогасената падежирала главница – на неплащане или на отнасяне на извършените погасителни вноски към другите договори за потребителски кредит. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на иска, както за присъждане на направените разноски пред всички съдебни инстанции.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е поредността на погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 ЗЗД и по чл.76, ал.2 ЗЗД да се прилага, ако плащанията се извършват от трети лица?

2. Допустимо ли е поредността на погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и 2 ЗЗД да се променя по договорка с трети лица, в хипотезите, когато трети лица извършват погашенията на задълженията на длъжника?

3. В хипотезата на чл.76, ал.1 ЗЗД законът дава ли правото на третото лице да прави избор кое задължение на длъжника към кредитора изпълнява, когато изпълнението е недостатъчно за погасяване на всички задължения, или такъв избор законът предвижда само за длъжника?

При липса на законова възможност за избор, кредиторът длъжен ли е да отнесе погасяванията от третите лица към най-обременителното?

По въпроси № 2 и № 3 касаторите се позовават на т.2 от ТР № 3/2019г. по тълк.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. и на решение № 148/25.02.2020г. по т.д.№ 219/2018г., II т.о.

4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, оплаквания и доводи на страните и събраните в тяхна подкрепа доказателства и да изложи становищата си по тях в мотивите към съдебния акт? Според касаторите даденото разрешение е в противоречие с решение № 57/ 02.03.2011г. по гр.д.№ 1416/2010г., III г.о., решение № 536/19.12.2012г. по гр.д.№ 89/2012г., IV г.о.

3

5. Към кой момент съдът е длъжен да установи размера на дълга при искове по чл.422, респективно чл.415, ал.1 ГПК? По него касаторите се позовават на т.9 от ТР № 4/2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Въведено е и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, обосновано с доводи за неправилно логическо съобразяване на момента, към който следва да се изследват извършените плащания и тяхната поредност.

С подадения чрез юрисконсулт В. Т-М писмен отговор насрещната страна „Обединена Българска банка“ АД, гр.София, оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответниците Б. Б. и К. Б.а срещу първоинстанционното решение в частите, с които, по предявения против тях по реда на чл.422 ГПК установителен иск на „ОББ“ АД, гр.София, се признава за установено оспореното вземане в заповедното производство за главница в размер на 108 610.78лв., за договорна лихва за периода 20.06.2020г.-13.05.2021г. в размер на 9.08лв., за неустойка за забава за периода 20.06.2020г.-13.05.2021г. върху неплатените на падеж вноски за главница в размер на 1.61лв. и за неустойка за забава върху предсрочно изискуемата главница за 1 ден - 07.06.2021г., в размер на 24.53лв.

Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частите за отхвърляне на предявения против касаторите по реда на чл.422 ГПК установителен иск на „ОББ“ АД, гр.София, за оспореното вземане в заповедното производство за главница за размера над 108 610.78лв. до 111 131.42лв.; за договорна лихва за размера над 9.08лв. до 3 353.21лв. за периода 20.06.2020г.- 06.06.2021г., за неустойка за забава за периода 20.06.2020г.-13.05.2021г. върху неплатените на падеж вноски за главница за размера над 1.61лв.до 105.63лв. и за неустойка за забава върху предсрочно изискуемата главница за 1 ден - 07.06.2021г., за размера над 24.53лв. до 4

25.13лв. Видно от мотивите на първоинстанционното решение, внесената в полза на банката сума в общ размер 7474лв., представляваща сбор на направените от трети лица ( родители на ответника) погасителни вноски с четири вносни бележки: от 31.03.2021г. за сумата 4600лв., от 05.04.2021г. за сумата 1800лв., от 22.04.2021г. за сумата 537лв. и от 20.05.2021г. за 537лв., е отнесена за погасяване на задълженията по процесния договор за ипотечен кредит.

Във въззивната жалба на ответниците са релевирани оплаквания за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на представените по делото в ОСЗ на 16.09.2022г. две вносни бележки от 21.04.2022 и от 21.05.2020г. и на възражението за условност на отправеното от банката волеизявление за предсрочна изискуемост. Ответниците са поддържали във въззивната жалба, че е правилен изводът на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД и по отношение на тези две плащания, но грешката е, че не ги е отнесъл към задълженията по процесния договор.

Въззивният съд е възприел следните неоспорени фактически констатации: По силата на сключения между страните по делото договор за ипотечен кредит от 23.01.2018г. банката е предоставила на ответника Б. Б., като кредитополучател, сумата 118 000лв., а ответницата К. Б.а се е задължила да отговаря солидарно с него. Същевременно, между ответника Б.Б. и банката имасключени и два договора за потребителски кредит, а трите договора за банков кредит между страните са обслужвани посредством една обща банкова сметка. След изплащане на първите 20 погасителни вноски, считано от 21-ва вноска задълженията по процесния договор за ипотечен кредит са погасявани със значително просрочие, като последно платената вноска е 28-та с падеж на 20.05.2020г., а след това обслужването на кредита е преустановено. На 08.04.2021г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е изпратила уведомления-покани, получени от ответниците на 13.05.2021г., с които ги уведомява за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кани ги в 14дневен срок да изпълнят просрочените задължения за главница в размер на 3286.15лв., лихва в размер на 3 521.98лв., обезщетение за забава в размер на 119.03лв. и на междувременно падежиралите вноски, начислените лихви и др. задължения, както и ги уведомява, че, ако посочените задължения бъдат погасени в предоставения срок, решението за предсрочната изискуемост няма 5 да породи действие. Въззивният състав е споделил извода, че в уведомленията-покани се съдържа прекратително условие за настъпване на предсрочната изискуемост. Възприел е и извода, че сума в общ размер 7 474лв., внесена от трети лица (майката и бащата на ответника) в полза на банката, следва да се отнесе за погасяване на задълженията по процесния договор за ипотечен кредит. Въз основа на допълнителното заключение на ССЕ съставът на апелативния съд е приел за установено, че със сумата 7 474лв. са погасени просрочените задължения и наказателната лихва, но остава дължима част от падежиралите вноски към 20.05.2021г. в размер на 806.02лв. и разноските за връчване на поканата за доброволно изпълнение или остава непогасено задължение по договора за ипотечен кредит в общ размер 854.02лв., следователно в предоставения 14-дневен срок задълженията на ответниците не са заплатени и посоченото прекратително условие не се е сбъднало. Съобразил е, че към 08.04.2021г., когато банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, е налице просрочие за заплащане на погасителните вноски за главница и лихви, а на 13.05.2021г. длъжниците са получили изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост.