Определение № 26182 от 25.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26182 гр. София, 25.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА

Гражданско дело № 20231110115889 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Депозирана е молба от процесуалния представител на ищеца, с която се иска изменение на решението в частта за разноските. Посочва се, че съдът неправилно не е осъдил ответника да заплати разноски на ищеца.

В срока за отговор е депозиран такъв от другата страна, с който молбата се оспорва като неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, по делото да е представен списък с разноски. Видно от материалите по делото, така предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът законосъобразно не е присъдил разноски на ищеца, доколкото е налице злоупотреба с право и макар искът да е уважен ответникът не следва да дължи съдебни разноски.

Предмет на делото е предявеният от Р. Р. К. срещу „(ФИРМА)“ ЕАД, ЕИК ********** установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 107,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.06.2021 г. до 04.11.2022 г. върху сумата от 752,52 лева, която сума ответникът е осъден да заплати на ищеца с влязло в сила Решение № 5018 от 19.05.2022 г., постановено от СРС по гр.д. № 50656/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав, доколкото в образуваното за сумата за 1 главница в размер на 752,52 лв. заповедно производство по ч.гр.д. № 32120/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, а впоследствие и исково производство по реда на чл. 422 ГПК по гр.д. № 50656/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, като и в двете производства не е претендирана законна лихва върху претендираната главница.

Независимо от това с решение, постановено по гр.д. № 50656/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав съдът е присъдил законна лихва върху претендираната главница, но във връзка с подадена от ищеца молба с искане по чл. 247 ГПК е постановено и решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като частта „ведно със законната лихва върху общата сума считано от 07.06.2021г. до окончателното й изплащане“ се заличават. Решението за поправка на ОФГ е постановено на 26.07.2022 г., като след малко повече от три месеца, на 04.11.2022 г., СРС е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, послужило за образуване на ч.гр.д. № 60214/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав, предмет на което е процесната сума от 107,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 07.06.2021 г. 04.11.2022 г., върху главница в размер от 752,52 лева, предмет на ч.гр.д. № 32120/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав, а впоследствие и исково производство по реда на чл. 422 ГПК по гр.д. № 50656/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав. Тоест с молба, депозирана на 06.06.2021 г. пред съда в исковото производство по гр.д. № 50656/2021г. по описа на СРС, 175 с-в, ищецът е заявил, че не е претендирал законна лихва върху претенцията си за главница и съдът неправилно му е присъдил такава с решението си, а само няколко месеца по-късно е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което е поискал образуване на отделно заповедно /а впоследствие и исково/ производство за сума, представляваща лихва за забава върху същото главно вземане.

Съгласно чл. 3, изр. 1 ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип на добросъвестност при упражняване на процесуални права, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В настоящия случай и от установените в производство обстоятелства се налага извод, че главната цел преследвана с образуването на процесните заповедно и исково производства не е защита на накърнени права и законни интереси, а генериране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като както се посочи по-горе, ако ищецът беше претендирал законна лихва /представляваща законна последица от уважаване на претенцията за главница/, то би получил по-голяма защита на правата си, отколкото чрез избрания начин за защита, а именно чрез предявяване на претенцията за обезщетение за забава в отделно заповедно и исково производство. В тази връзка вече се посочи, че като законна последица от уважаване на претенцията за главница и по аргумент от разпоредбата на чл. 422 ГПК, ако ищецът беше претендирал законна лихва върху претенцията си за главница в исковото производство по гр.д. № 50656/2021г. по описа на СРС, 175 с-в, то същият би получил законна лихва за забава за периода от 07.06.2021 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда по аргумент от разпоредбата на чл. 422 ГПК/ до 2 окончателното изплащане на вземането. При предявяване на претенцията за обезщетение за забава в отделно производство и предвид характера на вземането за главница, то за да бъде поставен длъжникът в забава, следва кредиторът да е отправил покана до него с искане за изпълнение. Доколкото такава покана не може да се приеме, че представлява самото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /тъй като същото не се връчва на длъжника/, то винаги при предявяване на претенцията за обезщетение за забава в отделно производство ищецът би получил по-малка защита на правата си, доколкото би могъл да претендира обезщетение за забава за по-кратък период, отколкото ако бе претендирал законна лихва върху главницата в производството, в което е разглеждана претенцията за главница. Предвид горното се налага извод, че с образуването на процесните заповедно и исково производства главната цел на страната не е било получаване на защита на правото си да получи обезщетение за забавата на ответника по отношение изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 375 лв., а генериране на допълнителни разноски за адвокатски възнаграждения.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на процесуални права, залегнал в разпоредбата на чл. 3, изр. 1 ГПК, поради което и в тежест на ответника не следва да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по ч.гр.д. № 60214/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 174 състав и по гр.д. № 15889/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 174 състав.

По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Да се връчи препис на страните от определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3