Определение № 204 от 24.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Плевен, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600222 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от В. Н. М. с ЕГН ********** от с.*** - обвиняем по досъдебно производство №1850/2026г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №139/2026г. по описа на Първо РУ-Плевен чрез процесуалния му представител адв. Х. К. от *** с искане за изменение на Определение №368 от 16.03.2026г. по ЧНД №537/2026 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия В. Н. М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният представител сочи, че подзащитният му не е автор на процесното деяние.

Излага становище, че на инкриминираното място има постановени камери за видеонаблюдение, които към настоящия момент не са иззети и които биха установили, че не обвиняемият е автор на процесното деяние В заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и определяне на по-лека такава.

В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника адв. К., така и лично от обвиняемия. Прави се искане така постановената мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.

Обвиняемият В. Н. М. в правото си на последна дума заявява, че иска съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека. Излага становище, че има малко дете, което жена му няма възможност да гледа и издържа, тъй като учи.

Представителят на ОП-Плевен счита, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. Приема, че 1 законосъобразно спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, тъй като са налице всички законови предпоставки, визирани в чл.63 от НПК.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, както и след след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С постановление за привличане на обвиняем В. Н. М. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 12.03.2026г. в гр. Плевен в условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ от НК.

Правните изводи на районния съд за наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието са правилни и законосъобразни. Данни за участието на обвиняемия в извършване на деянието се съдържат както в протоколите за разпит на свидетелите Ц.Г.К.-К., К.В.К., К.К.К., А.Л.Д., в протокол за оглед на местопроизшествие от 12.03.2026г., в заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза за освидетелстване на живо лице, в писмените доказателства, в това число протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемо лице. От протокола за доброволно предаване от 12.03.2026г. се установява, че предаденият пневматичен пистолет е собственост на обвиняемия. Доколкото по делото липсват данни същият да е бил използван от друго лице, то съдът счита, че са налице данни, от които може към настоящия момент да се направи обосновано предположение, че обвиняемият, като собственик на средството на деянието, е негов автор. Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, може да се изведе обосновано предположение относно участието на обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние.

Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент да разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочения квалифициращ признак по работната към настоящия момент квалификация, която би могла да бъде прецизирана и променена в хода на досъдебното производство.

В този смисъл посочените доказателства в достатъчна степен обосновават предположението по чл. 63, ал. 1 НПК.

Относно втората кумулативно необходима предпоставка за взимане на 2

МНО „Задържане под стража“, а именно опасност от укриване или извършване на престъпление настоящият съдебен състав счита, че такава е налице.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че за наличие на реална опасност от извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които характера, морала, имуществото на лицето, както и от строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.

При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното му състояние, семейното му положение, професията, възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса. Отправна точка за тази преценка може да са както степента на обществена опасност на дееца, така и степента на обществена опасност на извършеното деяние.

В този смисъл конкретно извършеното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. В настоящия случай са засегнати особено важни и значими охраняеми обществени интереси.

В настоящия случай е налице оборимата презумпция по чл. 63, ал.2, т.1 от НПК, а именно, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, реалната опасност е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или в условията на опасен рецидив, какъвто е настоящия случай, видно от приложения по досъдебното производство бюлетин за съдимост на обвиняемото лице. От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на обвиняемия, се установява, че същият е многократно осъждан, като наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и превъзпитателно на обвиняемия.

Наличието на реална опасност може безпротиворечиво да се изведе и от събрания до момента в хода на провежданото досъдебно производство доказателствен материал. Презумпцията за наличие на реална опасност от укриване не се оборва от наличните данни по делото, а напротив.

Именно данните за личността на обвиняемия и начина на извършване на процесното деяние, което се отличава с висока степен на обществена опасност, доколкото е налице застрашаване телесната неприкосновеност както на безгръбначно животно, така и на физическо лице, обуславят висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, както и реална опасност същият да извърши престъпление.

3

От приложената по делото характеристична справка се установява, че обвиняемият е с лоши характеристични данни, склонен е към извършване на противообществени прояви, с трайно изградени престъпни навици, незачитащ обществения правов ред. Същото резултира в наличие на реална опасност обвиняемият да попречи на разследването, като осуети разкриването на обективната истина по делото.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че има малко дете, за което да се грижи, както и че е започнал работа на трудово правоотношение. Тези данни са били налични и към момента на извършване на деянието, като явно не са подействали възпиращо на обвиняемия. Освен това, необходимостта от охрана на обществените отношение е с по-висок приоритет спрямо така изнесените лични данни.

В този ред на мисли, според настоящата инстанция изводът на предходната, че единствено най-тежката мярка за неотклонение може да реализира целите си, е правилен и не подлежи на корекция.

Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.64, ал.8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №368 от 16.03.2026г. по ЧНД №537/2026 по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо В. Н. М. с ЕГН ********** от с.*** - обвиняем по досъдебно производство №1850/2026г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №139/2026г. по описа на Първо РУ-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4