Определение № 842 от 20.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. София, 19.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Ирина Петрова

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20228002902782 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Хедж Инвестмънт България“АД срещу решение №2048 от 26.07.2022 г. по т. дело № 8488/2021 г. на Софийски градски съд.

Ответникът по касация - „Корпоративна търговска банка„ АД, гр. София / н/, чрез пълномощника си – адв. В. М. излага доводи за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 282 ГПК и е процесуално допустима.

Касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. С. не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, той е поддържал, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка е посочил, че с решение по гр.д. №572/11г. състав на ВКС, ІІ г.о. е приел, че съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Страната, след като е посочила, че съставът на ВКС, с решението, чиято нищожност е предмет на спор, е приел, че решенията, взети от съвет на директорите на АД, с брой на директорите под необходимия минимум в шестмесечния срок по чл.252,ал.1, т. 6 и 4 ТЗ са нищожни, то не било ясно, извън този шестмесечен срок каква била тяхната 1 валидност. Това твърдение е посочено като обуславящо извод за абсолютна неразбираемост на решението. Посочено е също, че въззивният съд отговорил на този правен въпрос/ разгледания от ВКС по реда на чл.290 ГПК/ по различен начин, а това потвърждавало разбирането за противоречие с практиката на ВКС, респективно установявало наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в каквато връзка са поставени въпросите – „ Разбираемо ли е решение, което представлява тълкуване, различно от обективираната в него воля на съда, респ.позволява нееднозначно тълкуване“, „Абсолютно неразбираемо ли е решение, чието буквално тълкуване е различно от това, което извършва съдът, сезиран с иск по чл.270,ал.2 ГПК „ и „ Кои са критериите, по които следва да се отграничи разбираемото от неразбираемото решение и какъв вид тълкуване следва да се извърши за да се приеме, че дадено решение е разбираемо, съответно неразбираемо“. Страната лаконично е осъществила сравнение на изводите в процесното решение на ВКС и въззивното решение, като е счела, че с последното е отговорено на правния въпрос, различно въззивният съд за разлика от ВКС приел, че решенията на СД на АД, взети от състав на директорите под законоустановения минимум са „нищожни дори и в сроковете по чл.252, ал.1 , т.6 и т.4 ТЗ“. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2 ГПК, уточнено като „очевидна неправилност“.

Изложил е своето разбиране по същността на основанието,изведена от цитирано определение на ВКС,като също така лаконично е отбелязал, че ако волята на ВКС била достатъчно ясна, въззивният съд нямало да я тълкува, давайки друг отговор на поставения по чл.290 ГПК въпрос. Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение, касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Правно ирелевантни са доводите му свързани с наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице установено основание по този текст, страната следва да постави правен въпрос и да го обоснове като разрешен в противоречие с конкретни правни изводи по същия въпрос в актове на ВКС, респ. ВС. В случая, касаторът не е поставил правен въпрос, който съставлява общо основание, като липсата му е достатъчна, за да се приеме, че не е обосновано наличие на предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Липсват и доводи по допълнителния критерий, тъй като цитираното решение 2 на ВКС, дефинира общо, едно от основанията за нищожност на съдебен актнеговата неразбираемост.т.е. това е и предмета на настоящия спор, като въззивният съд не е и приемал нещо различно. Или изводите са в съответствие, а не в противоречие, каквото и касаторът не поддържа. Извън това, соченото от страната противоречие между даден, според нея, отговор на поставения правен въпрос с акта на ВКС и такъв по същия въпрос, даден от въззивния съд е израз на проявено неразбиране на института на прогласяване на нищожност на съдебен акт. В случая, то е и неотносимо към спора въобще, не само към изводите на въззивния съд-освен, че е фактически невярно твърдението на касатора, тъй като въззивният съд изобщо не е отговарял на въпроса, разрешен по реда на чл.290 ГПК , а само е цитирал дадения от ВКС отговор, мотивирайки неговата пълна яснота, то и неговите решаващи изводи са в насока на предмета на спор, а именно – нищожност на акта на ВКС. Същите не съдържат разглеждане на спора, висящ пред ВКС и приключил пред него с процесния съдебен акт.

Страната не обосновава валиден довод и по отношение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поставените въпроси не са релевантни, съобразно изрично приетата дефинитивност на правния въпрос с т.1 ТРОСГТК №1/09г. Така формулирани, освен че са неясни и общи, те не са изведени от конкретен правен извод на съда / не е и поддържан такъв довод – за връзка с мотивите на обжалвания съдебен акт/, а от неотносимото към основанието становище на касатора, съгласно което решението било неразбираемо. Въпроси, произтичащи от становище на страната, включително виждане, с което се интерпретират тези въпроси в хипотеза, която не е разглеждана от съда не формира обща предпоставка за допускане на касационен контрол. Извън това, касаторът не е мотивирал и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез аргументиране на хипотезата „точното прилагане на закона“ с позоваване на практика, която се нуждае от промяна, вследствие актуализиране на съществуващата практика или промяна на обществените условия, а в хипотезата на развитието на правото, чрез посочване на конкретни норми, които се нуждаят от тълкуване при непълнота, неяснота или противоречие на правната уредба.

Касаторът е поддържал и основанието чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК, обосновано изключително лаконично с твърдението, че ако било разбираемо решението на ВКС, въззивният съд нямало да го тълкува / действие което не 3 е осъществено с обжалваното решение/. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително 4 осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

В случая хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК страната очертава с общо и лаконично, фактически невярно твърдение за осъществено тълкуване от въззивния съд на въпроса, поставен в процесното решение на ВКС, без конкретно посочване на такива мотиви / а и такива не са формирани/. Доводът не е свързан с очертаните хипотези на очевидна неправилност.

От мотивите на обжалвания акт е видно, че са разгледани установените по делото факти, като е даден отговор на оплакването във въззивната жалба, което страната сега отново възпроизвежда в приложението по чл. 284, ал. 3, т.

1 ГПК.Или, тези изводи обективират преценка на съда относно правното значение на установените факти, а несъгласието на касатора с изводите на състава не могат да се квалифицират като очевидна неправилност.Следователно, доводите на страната не обосновават приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Както вече бе обосновано,като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Доколкото жалбоподателят не е обосновал аргументи за очевидна неправилност, които в своята съвкупност да покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

С оглед изложеното се налага извод, че с така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2 048 от 26.07.2022 5 г. по т. дело № 8488/2021 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6