Решение № 9831 от 27.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9831

Варна, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20267050701287 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.2, буква а) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. С. М., [ЕГН], гр.Белослав, [улица], чрез адв.Й. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0819-000199/22.04.2026г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2, буква а) ЗДвП му е наложена ПАМ – временно спиране от движение на л.а. „Фолксваген голф“, с рег.№ [рег. номер], за който на 21.04.2026г. е установено, че е със значителна техническа неизправност – липсва част от системата за намаляване на шума – до отстраняване на неизправността. Отнето е СРМПС № ***.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Оспорва отразената в заповедта фактическа обстановка и твърди липса на фактически основания за прилагане на ПАМ. Сочи, че за да е технически неизправно едно МПС в хипотезата на липсваща част от системата за намаляване на шума, е необходимо нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности. Твърди, че автомобилът е имал поставена цялостна система като не са извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, за да се приеме, че липсва част от системата за намаляване на шума. Тоест, не е извършвана техническа проверка относно изправността му. От описаната в ЗППАМ фактическа обстановка не става ясно в коя от двете хипотези по т.8.1.1 от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС е ангажирана отговорността на М. Твърди, че липсата, и то само на част от системата за намаляване на шума, не води непременно до техническа неизправност, т.к. е възможно нивото на шума да не надвишава допустимите норми. С жалбата са наведени и доводи за липса на мотиви в обжалваната ЗППАМ както и за това, че е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.5 АПК. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. К., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Моли за отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, оспорва жалбата по съображения в писмо С.д. № 9048/30.04.2026г., с което е представена административната преписка. Позовава се на т.8.1.1 от Приложение № 5 към Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и твърди, че липсата на част от системата за намаляване на шума се явява значителна техническа неизправност, а според чл.171, т.2, буква а) ЗДвП, когато ППС е технически неизправно, същото се спира временно от движение до отстраняване на неизправността.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.Г., който оспорва жалбата. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, а именно липсва част от изпускателната система на автомобила. Твърди, че от приетия по делото снимков материал се установява, че има промяна на ауспуховата конфигурация на автомобила, която не е тази, предвидена от завода производител – сложени са заместващи крайното гърне тръби. Сочи, че липсата на крайното гърне се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели, които са ясни и категорични – че липсва част от изпускателната система на автомобила. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 21.04.2026г., около 09:15 часа в гр.Варна, по бул.Р.в посока бул.В. В., А. Д. А. от гр.Варна управлявал л.а. Фолксваген Голф с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя Д. С. М.. На А. била извършена проверка от мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – св.И. В. И., който възприел, че МПС е със значителна техническа неизправност, а именно липсва част от системата за намаляване на шума във връзка с Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Св.И. приел, че А. е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП – управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност, за което му съставил АУАН Серия GA № 4764411/21.04.2026г., с който било иззето СРМПС № ***.

На 22.04.2026г. полицейски инспектор в Сектор „ПП“ ОДМВР – Варна съставил срещу Д. М., в качеството му на собственик на автомобила, ЗППАМ по чл.171, т.2, буква а) ЗДвП – временно спиране от движение на лек автомобил Фолксваген голф с рег. № [рег. номер], до отстраняване на неизправността.

Видно от отговор С.д. № 10741/22.05.2026г. от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, на 11.05.2026г. в АИС КАТ е отразено спиране от движение на л.а. Фолксваген Голф с рег.№ [рег. номер], собственост на Д. С. М. по чл.171, т.2а, буква а) ЗДвП – техническа неизправност. До момента на отговора, собственикът не е предприел действия относно временно спряното превозно средство да бъде пуснато в движение след отстраняване на причините и да бъде извършен преглед за техническа изправност съгласно чл.43, ал.1 и ал.3 от Наредба № І-45/24.03.2000г.

По делото е приет Протокол за Годишен технически преглед № 42275361/09.04.2026г., в който е отразено, че л.а. [рег. номер] отговаря на изискванията по т.8 „Вредно въздействие“ – за шум (т.8.1) и за емисии от отработили газове (т.8.2).

Към доказателствата по делото е приобщен и снимков материал от проверката – 1бр. CD, съдържащ два файла формат JPG – снимка 13-2 и снимка 13-3.

В проведеното на 14.07.2026г. открито съдебно заседание като свидетели са разпитани И. В. И. - актосъставител по АУАН Серия GA № 4764411/21.04.2026г. и А. К. С. - свидетел по съставяне на АУАН.

Св.И. дава показания, че констатацията за липса на част от системата за намаляване на шума е направена след оглед на автомобила, при който установили, че липсват т.н. гърнета. Извършили заснемане със служебния таблет. Спрели автомобила в движение, т.к. задната му част била силно замърсена и имало сериозен дим. Автомобилът бил и шумен. При предявяване на приетия по делото снимков материал, изготвен при проверката, св.И. посочва, че са видими две прави тръби и липсват средно и крайно гърне.

Св.С. дава показания, че автомобилът отзад правел „едни мъгли, едни черни сажди …“ и затова го последвали, и спрели. При проверката установили, че липсва част от шумозаглушителната система на автомобила – липсвало задното гърне. При предявяване на снимковия материал, изготвен със служебния таблет, св.С. пояснява, че са видими поправяния по системата – има някаква тръба, която не е гърнето, което трябва да бъде. На мястото на задното гърне имало сложена някаква тръба. Автомобилът бил шумен, като не са правили замервания.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОДМВР – Варна, с която на основание чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.43, ал.4 ЗМВР е оправомощил служители от ОДМВР-Варна да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б и т.5, буква „а“ от ЗДвП, сред които и тези по т.1.4 – полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Варна.

Обжалваната заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на изискванията за мотивиране на акта по чл.59, ал.2, т.4 АПК и при неправилно приложение на материалния закон.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, буква а) ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията съгласно изм. – ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 06.09.2025г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство, когато пътното превозно средство има опасна неизправност, както и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, или когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители - до отстраняване на неизправността.

Фактически ЗППАМ е основана на констатациите в АУАН Серия GA № 4764411/21.04.2026г., съставен срещу А. Д. А. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП – за това, че на 21.04.2026г. е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ [рег. номер] с неизправно шумозаглушително устройство - значителна неизправност.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП е бланкетна и установява общо задължение, че движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни, но не определя кога едно ППС е технически изправно и кои неизправности са незначителни, значителни или опасни. Това съдържание се извлича от други нормативни актове – в случая това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Поради това бланкетната разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП трябва да бъде запълнена с конкретната материалноправна норма, която определя защо установеното техническо състояние представлява неизправност – в случая значителна такава, съответно с онези фактологически признаци на нарушението, запълващи диспозицията на правната норма, така, че да е обективно възможно установените неизправности да се квалифицират в конкретна хипотеза на неизправност по Методиката Приложение № 5 към Наредба № Н-32/2011г.

Съгласно § 6, т.72 от ДР на ЗДвП, значителни технически неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението.

Неизправностите на ППС и тяхната класификация съгласно чл.101, ал.4 ЗДвП, са предмет на нормативна уредба в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Така, съгласно т.8.1.1., буква „б“ от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., констатираната въз основа на субективна оценка на проверяващия липса на част от системата за намаляване на шума, представлява значителна неизправност. Аналогична е уредбата и в т.8.1.1. буква б) от Приложение 1 към Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО, транспонирана с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. – както следва от § 2 от ДР на Наредбата.

За прецизност е важно да се посочи, че в публикуваната в различни правноинформационни системи (каквато например е „Апис“) Наредба № Н-32/16.12.2011г., таблиците с показателите за оценка по Методиката от Приложение № 5 са некоректни и не позволяват прецизно идентифициране на съответните технически неизправности, съответно като „незначителни“, „значителни“ и „опасни“. Непрецизност е налице и в HTML формата на публикуваната в Eurolex (https://eur-lex.europa.eu) Директива 2014/45/ЕС. Конкретно в частта на т.8.1 „Шум“, подточка 8.1.1. „Система за намаляване на шума“, буква б) (както в Приложение № 5 към Наредба № Н-32/2011, така и в Приложение 1 към Директивата), знакът „Х“, идентифициращ вида неизправност е поставен на едно ниво в колони „значителна неизправност“ и „опасна неизправност“, което означава, че неизправността – „част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Много сериозен риск от падане“, се квалифицира едновременно като „значителна“ и „опасна“ неизправност, което не е така. При преглед на Приложение 5 в публикацията в Държавен вестник, както и при преглед на т.8.1 от Методиката, Приложение 1 към Директива 2014/45/ЕС в pdf формата (L 127/51/29.042014г.) е видно, че липсата на част от системата за намаляване на шума се определя само като „значителна“ неизправност, а като „опасна“ неизправност се квалифицира само неизправността „Много сериозен риск от падане“.