Решение № 303 от 10.12.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. С., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500418 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 201/11.03.2025г. по гр.д.

№ 4814/23г. на СлРС, с което: е осъдено ****************, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *************************, представлявано от С.

С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*************************, чрез адв. П., сумата от 1750 лв. (хиляда седемстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от травматично увреждане от ПТП на 13.03.2021г. в град Я. по вина на водач на л.а.

„Фолксваген Голф“ с ДК№ ********** със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на претенцията пред застрахователя - 26.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН до пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан;

1 е осъдено **********, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *************************, представлявано от С. С.

П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ н а Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*************************, чрез адв. П., сумата от 84.27 лв. (осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), представляваща за имуществени вреди, изразяващи се средства за закупени лекарства за лечение и болкоуспокояващи, ведно с лихвата за забава, считано от датата на подаване на претенцията пред застрахователя - 26.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата; е осъдено **********, ЕИК: **********ДА ЗАПЛАТИ н а Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „*************************, чрез адв. П., сумата от 127,54 лева, съобразно уважената част на исковете. е осъдена Г. П. П., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.

„*************************, чрез адв. П. да заплати на **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Лозенец, бул.

*************************, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., направените по делото разноски в размер на 1791,83 лева, съразмерно отхвърлената част на иска. е осъдено

**********, ЕИК: ********** в ДА ЗАПЛАТИ на

РАЙОНЕН СЪД - С., държавна такса в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и възнаграждение за вещо лице на стойност 300 / триста / лева.

Въззивницата - ищца в първоинстанционното производство обжалва частично решението - в отхвърлителната му осъдителна част, по иска за обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над присъдените 1750 лв. до 7 000 лв., заедно с обезщетението за забава в размер на законовата лихва, като твърди, че в нея то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Заявява, че решението е постановено в противоречие с нормата на чл.236, ал.2 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, като не са обсъдени и съобразени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че първоинстанционният съд е пропуснал да вземе предвид при определянето на справедливия размер на обезщетение в пълна степен получените травми на ищцата и е отхвърлил иска над 1750 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв., без да е направил пълен и обоснован анализ на доказателствата, не е съобразил доказаните увреждания и последици установени чрез 2 представените документи и чрез приетото заключение на вещото лице.

По- нататък въззивницата сочи, че п ри определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди от деликт съдът трябва да отчете всички обстоятелства обуславящи размера - претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характера на увреждането, прогнозите за отшумяването му, има ли настъпили необратими увреждания или остатъчни телесни дефекти, съпровождащата нараняването емоционална травма, доколко увреждането се е отразило му обичайния начин на живот на пострадалия и настъпили ли са ограничения във възможностите му за житейска реализация. Когато обезщетението се определя след пълното проявление на последиците от увреждането, съдът отчита и настъпилата инфлация. В случая според въззивницата, първоинстанционният съд не е отчел в пълна степен, настъпилите болки и страдания, които тя е преживяла вследствие на получените телесни увреждания, изразяващи се мозъчно сътресение с кратка загуба на съзна ние. Тази травма и интензивна и тя е търпяла силна болка в главата за период от няколко месеца. Не е отчетена и емоционалната травма и ограниченията за житейска реализация.

Също така въззивницата заявява, че не е съгласна с вмененото й от съда съпричиняване, тъй като ЗДвП абсолютно забранява изпреварването в района на кръстовището, поради което това, дали тя е възприела маневра изпреварване в е ирелевантно, тъй като никой не очаква да бъде изпреварен в района на кръстовище. Счита, че когато някой се намира в кръстовище, по принцип няма основание да очаква друг да го изпреварва — защото правилата го забраняват . Затова в случая, вината е на този, който е изпреварвал неправомерно. Водачът на лекия автомобил Голф грубо е нарушила правилата на движение, при което се е поставил в обективно неочаквана позиция за другите участници, тъй като въззивницата не е можела да предвиди опасността при нормална оценка на ситуацията. Въззивницата намира, че по смисъла на чл. 52 от ЗЗД сумата 7000 лв. може да се приеме за справедлив паричен еквивалент на претърпените от нея болки и страдания към момента на увреждането.

Поради всичко изложено въззивницата моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в отхвърлителната му част касателно 3 обезщетението за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1750 лв. до 7000лв., заедно с обезщетението за забава в размер на законовата лихва и вместо това постанови ново, с което да уважи този иск за обезщетение в размер на 7 000 лв. - тоест – му присъди още 5 250 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 26.06.2021г. до окончателното изплащане, като присъди и направените разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че атакуваната част от решението на СлРС не страда от отменителни пороци, същата е правилна, постановена в съответствие със събраните доказателства, въз основа на които са формирани верни фактически констатации, и при правилно прилагане на процесуалните и материалноправни норми. Счита, че е доказано, че уврежданията на ищеца не са тежки, периодът на пълно физическо възстановяване е бил кратък няколко дни, а психическите проявления на стреса са отшумели за около седмица-две, поради което обезщетението кореспондира с тях. По отношение на възражението за съпричиняване счита, че правилно съдът го е уважил и е приел наличието на такова в размер на 30%. Счита, че то е безспорно доказано чрез приетата СТЕ, според която ищцата е нарушила нормата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, тъй като също е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, за което и двамата водачи имат вина.

Също така сочи, че при ищцата не се регистрират данни за депресивна симптоматика и не са приложени документи, които да са подписани от психиатър за поставена диагноза на посттравматично стресово разстройство. Действително тя е преживяла психически стрес, но той не е в степента, посочена от ищцата и не следва да се обезщетява в претендирания от нея размер. Неправилно е твърдението на въззивницата, че съдът отрича безспорна вреда, изразяваща се в емоционален стрес, тъй като съдът не отрича да има преживян стрес но е отчел, че е в по-ниска степен. Правилно е взел предвид, че ищцата наскоро е загубила майка си и това следва да е основната причина за психическото й състояние.

Доказаните травми и причинените от тях болки и страдания, както и 4 психическият стрес не обуславят присъждането на обезщетение в размера на претендираното и според въззиваемия обезщетение от 2500 лева е напълно справедливо и адекватно. Не са настъпили усложнения и не е налице дълъг период на възстановяване. Първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че съобразно претърпените доказани болки и страдания, продължителността, вида и характера им, както и предвид установеното съпричиняване, следва да присъди обезщетение от 1 750 лв., а над този размер следва да отхвърли иска.

С оглед изложеното въззиваемият моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и потвърди атакуваната с нея част на решението на първостепенния съд като правилна и законосъобразна.

Претендира разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от въззивницата възнаграждение за процесуален представител.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмена молба процесуалният и представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи на изложените основания. Претендира разноски по чл. 38 ал. 1 т.

3 от ЗА, представя пълномощно и договор за тази инстанция.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище по въззивната жалба. С писмена молба процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК иска присъждане на разноски, включително за адвокатско възнаграждение с ДДС, представя списък, договор за правна помощ и доказателства за регистрация по ДДС.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК 5 настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението в атакуваната си част е частично неправилно.

Изложените основателни. във въззивната жалба оплаквания са отчасти

За да се ангажира отговорността на ответника в качеството му на застраховател на прекия причинител на вредата, следва да са налице изискванията, заложени във фактическия състав на чл. 432 от КЗ вр. чл. 380 от КЗ. Правото на увреденото лице par excellence се обуславя от деликтното правоотношение между него и застрахования делинквент и върху него лежи доказателствената тежест да проведе пълно доказване на всички правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича благоприятните за себе си правни последици. Така, освен тези, касаещи застрахователното правоотношение и отправянето на покана до застрахователя, следва да бъдат доказани и тези, свързани с настъпването на деликта. На пълно, пряко и главно доказване подлежат всички елементи на фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторството на застрахования, като вината на последния се презумира.

Няма спор относно факта на наличие на валидно застрахователно правоотношение чрез сключване на задължителната застраховка „ГО на автомобилиста“ между ответното застрахователно дружество и прекия причинител на вредата за лекия автомобил, с участието на който е настъпило ПТП, за вредите от което се търси обезщетение от пострадалия, както и че то е било активно към момента на осъществяване на деликта. Също така не се спори и относно отправянето на писмена застрахователна претенция от увредения към застрахователя.