Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1573 от 16.11.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
7097/2025
Подписан
16.11.2026
В сила
16.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Русе, 16.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520107097 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ИНТЕР СТРОЙ- СТЕПАНОВ“ ЕООД, ЕИК *********, против Н. И. Б., с която е предявен осъдителен иск за сумата 1285,38 лв., представляваща стойността на доставени и приети строителни материали по фактура № **********/25.08.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № ДП 25-5/01.07.2025г. за извършване на строително-ремонтни работи в имота на ответницата, включващи изграждане на градинска ограда, бетонна дворна площадка и довършителни работи по фасадна стена. Поддържа, че е изпълнил част от възложените дейности, като изпълнението на фасадните работи е било възпрепятствано поради неосигурен достъп до имота от възложителката. Твърди, че за изпълнението на договора са закупени и доставени материали, част от които не са вложени поради преустановяване на работата, но са останали в имота на ответницата. Счита, че същата дължи тяхната стойност.

Ответницата Н. Б., чрез процесуалния си представител адв. С. Ц., оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че общата договорена цена включва материалите и труда, поради което изпълнителят не може да претендира повторното им заплащане.

Оспорва твърденията за възпрепятстване на работата и сочи, че изпълнените СМР са с недостатъци, за които дружеството е било своевременно уведомявано. Признава задължение за част от материалите в размер на 717,23 лв., но противопоставя възражение за прихващане със свои насрещни вземания.

1

В срока за отговор ответницата е предявила два насрещни иска, приети за съвместно разглеждане с първоначалния иск: иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД за сумата 800 лв., представляваща част от заплатеното по договора възнаграждение, получено на отпаднало основание след частичното му разваляне, и иск с правно основание чл.265, ал.1, предл. второ ЗЗД за сумата 1000 лв., предявен като частичен от общо 5000лв., представляваща необходимите разходи за поправяне на недостатъците в извършените СМР, ведно със законната лихва.

Ищцата по насрещните искове твърди, че договорените работи не са изпълнени изцяло в предвидения срок, като част от извършените са некачествени. Сочи, че е предоставила на изпълнителя възможност да отстрани недостатъците, но предприетите поправки не са довели до необходимия резултат. Поддържа, че е развалила договора в частта относно неизпълнените фасадни работи и че следва да бъде възстановена част от заплатеното възнаграждение.

Ответното по насрещните искове дружество ги оспорва. Поддържа, че работата по първите два етапа е приета от възложителката без своевременно заявени възражения, както и че неизпълнението на фасадните работи се дължи на нейното поведение. Оспорва твърдения размер на надплатеното възнаграждение.

В представената писмена защита процесуалният представител на дружеството излага становище за частична основателност на насрещния иск по чл.55 ЗЗД, като приема, че подлежи на връщане сума от 63,43 лв., изчислена въз основа на възприети от него стойности на извършените работи. Оспорва изцяло насрещния иск по чл.265 ЗЗД.

С определение от 20.10.2026 г. съдът е прекратил производството по акцесорните искове за обезщетение за забава за периода от 29.09.2025г. до 23.01.2026г. поради оттеглянето им на основание чл. 232 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е, че на 01.07.2025г. между страните е сключен договор № ДП 25- 5/01.07.2025г., по силата на който „ИНТЕР СТРОЙ-СТЕПАНОВ“ ЕООД се е задължило да извърши строително-монтажни работи в имота на Н. Б., находящ се в гр.

Русе, ****

Предметът на договора включва изграждане на градинска ограда и оформяне на колони за монтаж на оградни пана, изграждане на бетонна дворна площадка и извършване на довършителни работи по фасадна стена.

Общото договорено възнаграждение е 8799,96 лв. с ДДС, платимо на три вноски. Съгласно чл.2.2 от договора договорената цена включва материалите, изпълнението, консумативите и съпътстващите разходи.

2

Не се спори, че възложителката е заплатила на дружеството общо 6399,96 лв., представляващи авансово и междинно плащане.

От доказателствата се установява, че изпълнителят е извършил работите по оградата и бетонната площадка, докато довършителните работи по фасадата не са изпълнени от него.

Между страните е възникнал спор относно качеството на извършените работи и продължаването на изпълнението. Възложителката е направила възражения за недостатъци, а изпълнителят е предприел действия по отстраняването на част от тях.

Впоследствие договорните отношения са преустановени, без да бъде изпълнен третият етап.

От представената покана, получена от дружеството на 09.09.2025г., се установява, че Н. Б. е заявила недостатъци по оградата, вратите и бетонната площадка, предоставила е срок за отстраняването им и е направила изявление за разваляне на договора в частта относно неизпълнените фасадни работи.

От последвалото уведомление от 26.09.2025 г. се установява, че възложителката е приела извършените дейности по отпушване на отводнителния канал, отстраняване на строителните отпадъци и определени поправки по оградата, но е продължила да възразява срещу качеството на бетонната площадка и монтажа на входната врата.

В същото уведомление Н. Б. е заявила претенции за връщане на надплатено възнаграждение и за намаляване на възнаграждението поради недостатъците, като е признала стойността на определени материали в размер на 717,23 лв. и е направила изявление за прихващане.

От приетата основна съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. К. В.

К. се установява, че в имота са изпълнени ограда с бетонова основа и колони, монтирани са метални оградни пана, входна и гаражна врата, както и бетонна настилка в дворното пространство.

При огледа вещото лице е установило нестабилност на крайната северна колона, неправилен монтаж на гаражните врати, неравности и отклонения в наклоните на бетонната настилка, водещи до локално задържане на атмосферна вода.

Вещото лице е определило установените недостатъци като резултат от некачествено изпълнение. Същевременно е посочило, че изградените съоръжения могат да бъдат използвани по предназначение, като недостатъците са поправими.

Съгласно таблица № 4 от основната експертиза пазарната стойност на изпълнените работи по оградата възлиза на 3151,46 лв. с ДДС, а на извършените работи по бетонната площадка на 3078 лв. с ДДС, или общо 6229,46лв. Стойността на неизпълнените фасадни работи възлиза на 2455,36лв. с ДДС съгласно таблицата от експертизата и направеното уточнение от вещото лице в съдебното заседание на 3

29.09.2026г. Необходимите разходи за отстраняване на недостатъците са определени на 856,67 евро с ДДС, включващи демонтаж и повторен монтаж на оградните врати, укрепване чрез метални шини и полагане на изравнителна армирана циментова замазка.

От допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че единият прозорец към полусутеренните помещения е приблизително 5 см над нивото на настилката, а другият около 10 см. Констатирани са локални понижения на настилката, включително в участък между две шахти. Вещото лице е потвърдило, че констатираните недостатъци могат да бъдат отстранени чрез полагане на циментова замазка, без да е необходимо цялостно премахване на бетонната площадка, като е предложило допълнително обезопасяване на участъка пред по-ниския прозорец. При изслушването в съдебното заседание на 20.10.2026 г. вещото лице е уточнило, че площадката има общ наклон за отвеждане на водата, но съществува локален участък с недостатъчен наклон и понижения, в който се задържа вода.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице относно техническото състояние на изпълнените работи, тяхната стойност и необходимите разходи за отстраняване на недостатъците. Заключенията са изготвени след огледи на място, измервания и анализ на представените документи, като дадените устни разяснения конкретизират отделни констатации.

Относно свидетелските показания съдът съобразява следното:

Свидетелят Д.Г.Г. е участвал в извършването на строителните работи като работник на дружеството. Той потвърждава присъствието на възложителката на обекта, даването на указания от нейна страна и извършването на работи по оградата и площадката. Сочи, че в определен момент е било затруднено осигуряването на достъп до имота. Същевременно свидетелят не е посещавал обекта през септември 2025г. и не може да установи непосредствено последващите отношения между страните.

Свидетелката Т.Т.К., която живее на семейни начала с управителя на дружеството, заявява, че възложителката е присъствала при изпълнението, давала е указания и при извършването на междинното плащане не е изразила недоволство.

Свидетелката потвърждава, че впоследствие са постъпили възражения за недостатъци и са предприемани действия по тяхното отстраняване. Съдът преценява показанията съобразно чл.172 ГПК, като кредитира непосредствено възприетите обстоятелства, без да възприема безкритично оценките за поведението на възложителката.

Свидетелката Цв. Г.С., собственик на съседен имот, потвърждава извършването на ремонтните дейности и наличието на видими отклонения по оградата, колоните, вратите и бетонната площадка. В тази част показанията съответстват на техническите констатации на вещото лице. По отношение на разговорите между страните свидетелката възпроизвежда и сведения, получени от Н. Б., поради което 4 съдът не ги възприема като преки доказателства за съдържанието и момента на всички заявени възражения.

Съдът съобразява, че свидетелските показания не са напълно еднопосочни относно поведението на страните при изпълнението. Те обаче следва да се преценят заедно с писмените документи и безспорните последващи действия на изпълнителя по поправяне на част от работите.

По делото е установено, че възложителката е заплатила междинната вноска и е започнала да използва изградените съоръжения, но също така е заявявала претенции относно качеството им, на които изпълнителят е реагирал с предприемане на поправки.

Последното обстоятелство е съществено при преценката на възражението за приемане без забележки.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По първоначалния иск:

Предявеният иск е с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, съобразно твърденията за възникнало вземане във връзка с изпълнението на договора за изработка и доставените материали.

Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят по договор за изработка се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката, а възложителят да заплати възнаграждение. Разпоредбата на чл.259 ЗЗД предвижда, че ако не е уговорено друго, изпълнителят изработва поръчаното със свои средства.

В конкретния случай страните изрично са уговорили обща цена, включваща материалите, труда и съпътстващите разходи. Следователно закупуването на материали от изпълнителя не поражда само по себе си самостоятелно вземане за тяхното заплащане извън уговореното възнаграждение.

От експертизата се установява, че част от материалите по фактура № **********/25.08.2025г. са предназначени за вече изпълнените дейности по оградата и вратите, докато други са предназначени за неизпълнените фасадни работи.

За материалите, свързани с изпълнените и заплатени дейности, не е установено основание за отделно заплащане, доколкото стойността им е включена в договорената цена.

По отношение на материалите за неизпълнените фасадни работи съдът съобразява, че в уведомлението от 26.09.2025г. Н. Б. изрично признава задължение в размер на 717,23лв. за определени материали. Това изявление не представлява признание на предявения впоследствие иск в процесуалния смисъл, тъй като е направено извън съдебното производство и едновременно с него е заявено прихващане. То обаче има доказателствено значение при установяването на 5 действителните отношения между страните.