Решение № 392 от 24.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500378 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 307 от 09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2229/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, са отхвърлени като неоснователни предявените от П.

И. А., с ЕГН ********** от гр. Велико Търново и Г. А. Г., с ЕГН ********** от гр.

Велико Търново, срещу Р. Е. П., с ЕГН ********** от с. .., общ. В. Търново, искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно от 24.02.2025 г. на А. Г. А., с ЕГН **********, регистрирано с № ..и № .., том 1, № 29 при нотариус Д.Р. с район на действие Великотърновски районен съд, и иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен като сключен без представителна власт договор от 05.03.2025 г. между Р. Е. П., с ЕГН ********** като пълномощник на прехвърлителя А. Г. А., с ЕГН ********** и приобретателя Р. Е. П., с ЕГН **********, за който е съставен нотариален акт № .., том I, дело № ../2025 г. на нотариус Д.Р. с район на действие Великотърновски районен съд, за прехвърляне на описаните в него недвижими имоти.

С решението е оставен без разглеждане предявеният от П. И. А. срещу Р. Е. П. иск по чл. 24, ал. 4 СК за обявяване на относително недействителен по отношение на нея договор от 05.03.2025 г., за който е съставен нотариален акт № .., том I, дело № ../2025 г. на нотариус Д.Р. с район на действие Великотърновски районен съд, за прехвърляне на описаните в него недвижими имоти, като производството по делото е прекратено в тази му част.

Срещу постановеното първоинстанционно решение ищцата П. И. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н. А. И.- ВТАК, е подала въззивна жалба в частта, с която предявените от нея искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД са 1 отхвърлени като неоснователни, и частна жалба в частта, с която предявеният от нея иск по чл. 24, ал. 4 СК е оставен без разглеждане и производството е прекратено в тази му част. В частта относно недопустимостта се сочи, че постановеното прекратяване на производството по иска по чл. 24, ал. 4 СК е в разрез със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, съгласно което по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари; твърди се, че другарството на наследниците на починалия А. Г. А. не е задължително по предявения иск по чл. 24, ал. 4 СК, тъй като задължителното необходимо другарство не може да се тълкува разширително извън изрично предвидените от закона случаи. Навежда се и оплакване, че съдът е прекратил производството, без преди това да е дал конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба в тази й част.

В частта относно неправилността на решението по исковете по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД се твърди, че съдът е игнорирал твърдението за сключване на договора без представителна власт, обосновано с наличието на значителни разминавания между съдържанието на пълномощното и на нотариалния акт: в пълномощното е предвидено запазване право на ползване върху апартамента в полза на упълномощителя и съпругата му, каквото условие липсва в нотариалния акт; освен това пълномощното е дадено за покупко-продажба срещу гледане и издръжка, докато в нотариалния акт е посочена и продажна цена. Сочи се, че съдът е игнорирал заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза, установяващо, че починалият А. А., страдащ от съдова деменция, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на съставяне на пълномощното от 24.02.2025 г. Навеждат се твърдения, че пълномощникът е действал превратно и в ущърб на упълномощителя по смисъла на чл. 40 ЗЗД, тъй като имотите са прехвърлени на цена многократно по-ниска от пазарната им стойност, а съчетаването на договор за покупко-продажба с договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане противоречи на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите. По изложените съображения се отправя искане до въззивния съд да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане, а при липса на процесуални нарушения — да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответницата Р. Е. П., чрез процесуалния си представител адвокат А. С. от ВТАК, е подала отговор на въззивната жалба. Заема становище за нейната допустимост, но неоснователност и отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Сочи, че първоинстанционният съд е дал многократно- най-малко три пъти- указания за уточняване на исковата претенция при съобразяване на принципа на диспозитивното начало. Оспорва се приложимостта на цитираното Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ОСГТК на ВКС, с твърдение, че искът по чл. 24 СК не е иск за собственост, а предявяването му изисква участие на наследниците на починалия прехвърлител. Оспорва се неправилността на решението, като се сочи, че съдът е изследвал всички събрани доказателства, вкл. и изготвената съдебно-психиатрична експертиза. Застъпва се становище, че твърденията относно недействителност по чл. 40 ЗЗД и явната неизгодност на сделката са наведени за пръв път с въззивната жалба, поради което е настъпила преклузия. Претендират се разноски.

В срока по чл. 265, ал.1 ГПК Г. А. Г. се е присъединил към жалбата подадена от П. И. А.. Претендира деловодни разноски за въззивното производство, а също така и процесуалният му представител е обективирал възражение за прекомерност, касатело претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника на въззиваемата страна.

2

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Районният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан от ищците и по отправеното към него искане за защита, в съответствие с диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, при наличието на положителните процесуални предпоставки респективно при отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, касателно исковете с правно основание по чл. 31, ал. 1 ЗЗД и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

При проверка за правилност на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 24, ал. 4 СК.

В исковата молба се твърди, че ищците П. А. и Г. Г. са съпруга и син на починалия общ наследодател А. А.. На 05.03.2025 г. в гр. В. Търново, нотариус Д.Р. изповядала сделка- покупко продажба на недвижими имоти, описани подробно в нотариален акт №.., том. 1, рег. № .., дело №../ 2025 г., който акт е вписан с вх. рег. № .., дв. вх. рег. №.., акт №.., том. 4/05.03.2025 г. при АВ- В. Търново. По силата на този нотариален акт, Р. Е. П., като пълномощник на А. Г. А., съгласно пълномощно с рег.

№8556 за заверка на подпис и рег. № .., том. 1, акт №../24.02.2025 г. за заверка на съдържание, заверено от нотариус Д.Р., прехвърля сама на себе си недвижими имоти, които са семейна имуществена общност на П. А. и А. А., а именно: 1. 1/2 идеална част от апартамент № 14, находящ се в гр. В. Търново, ул. „..." № .., вх .., ет. 4, ап, 14, представляваш имот с идентификатор № ... по КККР на гр. В. Търново, построен в жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор ..., разположена в имот с идентификатор ..., който апартамент е на четвърти жилищен етаж в тази сграда и е със застроена плащ от 75.35 кв.м., на едно ниво, състоящ се от: три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса, при граници: имоти с идентификатори:....15, ....13, под обекта-....10 и над обекта- ....18, заедно с избено помещение № 14 с площ от 4.24 кв.м, при граници: изток ап. 13, север- абонатна станция, юг- свободна площ, както и съответните за апартамента 0.674% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж; 2. ½ идеална част от гараж № 5 , представляващ имот с идентификатор .. по КККР на гр. В. Търново с административен адрес: гр. В. Търново, ул. „.. „№ .., бл. 3, ет. 1, с площ от 26.13 кв.м, при граници: имот с идентификатор .. на същия етаж, изток- гараж № 6, запад- вход от гаражи за бл. 3, север- стълбище на бл. 3, юг- маневрена площ, отгоре- магазин № 3, заедно с ½ идеална част от 13.10/5945 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор .. по КККР на гр. В. Търново, както и 3. ½ идеална част от УПИ/ XVI - 326 в стр.кв. 18 по плана на с. .., община В. Търново, вилна зона Къпиновски манастир , с площ от 1 090 3 кв.м, незастроен, при граници: изток УПИ XV- 327, запад- празно място, север- път, свободна площ, юг- зелени площи, общо за сумата от 5000 лева и срещу задължението за гледане и издръжка, които са давани от купувача- Р. Е. П., до сега, както и в бъдеще ще дължи, издръжка, гледане, снабдяване с лекарства, уважение и грижи при болест, давани лично или чрез трето лице- Р. А. Г.а.

Ищците считат, че извършената сделка е нищожна. Твърди се в исковата молба, че пълномощното, описано в нотариалният акт е заверено от нотариус Р., извън кантората й, в дома на П. и А. А.и, при заверката на подписа на А. А., същият е бил в много тежко здравословно състояние, като не е разбирал съдържанието на пълномощното, което не му е било прочетено от нотариуса, той също не е имал възможност сам да прочете съдържанието му. Сочи се, че А. Г. А. е починал на 06.03.2025 г.- деня след изповядване на сделката, като се обосновава извод, че извършената продажба противоречи на закона. Навеждат се твърдения за споразумение във вреда на представлявания, за липса на съгласие от страна на продавача за продажба на описаните имоти, цената и допълнителните условия по договора. Счита, че в пълномощното липсва изрично упълномощаване и че в него не са индивидуализирани съществените условия на договора за покупко продажба, включително описание на имотите /номер на имот, квадратура, граници/, както и конкретно посочена цена. Счита, че сделката е нищожна, понеже описаните в акта недвижими имоти са семейна имуществена общност между П. и А. А.и, като сделката противоречи на чл. 24 СК. Навеждат се твърдения, че извършената сделка накърнява запазената част, която ищецът Г. Г. притежава.

В допълнителна молба ищците допълват, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави - пълномощното било подписано от лице, което е било в изключително лошо здравословно състояние, не е знаело какво подписва, пълномощното не е било изчетено на глас и упълномощителят е починал на следващият ден след изповядване на сделката и 9 дни след подписване на пълномощното. Твърди се и нищожност поради липса на основание, понеже Р. П. не е полагала грижи за болния й дядо нито преди изповядване на сделката, нито след това, тъй като такива грижи е полагала единствено неговата съпруга- П. А..