Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 391 от 29.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 136/2023
Вид
Решение № 391
Подписан
29.03.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Варна, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500136 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. М. М. от гр. Долни чифлик, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3262/31.10.2022 год. по гр. дело № 16485/2021 год. по описа на РС-Варна, с което са уважени предявени от „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл.

Варненчик” № 258, Варна Тауърс- Г, по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове и е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът В. М. М. от гр. Долни чифлик, Варненска област (настоящ въззивник) дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК 103533691 със седалище гр. Варна следните суми: сумата от 699, 46 лева, представляваща главница за мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 13.05.2021г. до 14.07.2021 г., за обект с аб. № 1671004, находящ се в гр.

Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********, съгласно фактури № 0307679542 от 13.05.2021г. на стойност 230, 59 лв., № 0309460213 от 14.06.2021г. на стойност 238 , 28 лв. и № 0311118346 от 14.07.2021 на стойност 230.59 лв.; сумата от 11, 01 лв., представляваща сбора от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислена по горните фактури, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 17.08.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата 1 от 699, 46 лева, считано от датата на по даването на заявлението в съда – 01.09.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4654/02.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. дело № 12758/2021 г. на Районен съд – Варна, поправена, на основание чл. 247 ГПК, с Разпореждане № 24439/21.11.2021г. и с Разпореждане № 11166 /30.03.2022 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, неправилно възприета фактическа обстановка, вкл. и приети за доказани факти и обстоятелства, за които ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирал безспорни доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Наведени са и оплаквания, че съдът се е произнесъл по непредявен иск – в мотивите си пръвоинстанционният съд е обсъждал дължимостта на сумите по процесните три фактури като стойност на доставено и реално потребено от обекта на ответника количество електрическа енергия, а не по предявения от ищцовото дружество иск – за дължимостта на сумите по цитираните три фактури като стойност на предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ без консумирана електрическа енергия, които оплаквания имат отношение към допустимостта на първоинстанционното решение.

След извършен в жалбата анализ на събраните по делото доказателства и на относимата според въззивника нормативна уредба, същият счита, че исковете – обуславящ и акцесорен, са неоснователни.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното ршение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна “Енерго-про Продажби“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Енерго – Про Продажби” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, срещу В. М.

М. от гр. Долни чифлик, Варненска област, по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл.

422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 230, 59 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за периода 01.04.2021 год. – 30.04.2021 год., за обект с аб. № 1671004, находящ се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********, за която е издадена фактура № 0307679542/13.05.2021г., ведно със законната 2 лихва върху горната сума, считано от подававането на заявлението в съда – 01.09.2021 год. до окончатеното й изплащане, както и сумата от 5, 63 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 230, 59 лева за периода 22.05.2021 год. до 17.08.2021 год.; сумата от 238, 28 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за периода 01.05.2021 год. – 31.05.2021 год., за обект с аб. № 1671004, находящ се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********, за която е издадена фактура № 0309460213/14.06.2021 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подававането на заявлението в съда – 01.09.2021 год. до окончатеното й изплащане, както и сумата от 3, 71 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 238, 28 лева за периода 23.06.2021 год. до 17.08.2021 год.; сумата от 230, 59 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за периода 01.06.2021 год. – 30.06.2021 год., за обект с аб. № 1671004, находящ се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех) по партида с кл. № **********, за която е издадена фактура № 0311118346/14.07.2021 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подававането на заявлението в съда – 01.09.2021 год. до окончатеното й изплащане, както и сумата от 1, 67 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 230, 59 лева за периода 23.07.2021 год. до 17.08.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12758/2021 год. по описа на Районен съд - Варна.

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения: Ответникът В.

М. е клиент на ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди за обект на потребление с абонатен 1671004, находящ се в гр. Долни чифлик № 152 (фуражен цех). Обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета на мрежата от 312 kW. Според Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) при небитовите потребители на електрическа енергия, какъвто е и ответника, цената на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ се определя на ден, съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на ел. мрежата, дължи се за всеки ден, през който потребителят е присъединен към мрежата и не зависи от ползваното количество електрическа енергия.

Твърди, че сумите по процесните фактури съставляват стойността предоставената на ответника мрежова услуга

„достъп до електроразпределителната мрежа“ за месеците, април, май и юни 2021 год., които суми ответникът дължи на ищцовото дружество. Съгласно чл. 38 от Общите условия на ДПЕЕ за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Сумите по горните три фактури не са заплатени в установения срок, поради което ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по всяка фактура, за периода от падежа на 3 задължението по съответната фактура до 17.08.2021 год.

За удовлетворяване на вземанията си за сумите, посочени по – горе, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 12758/2021 год. по описа на РС-Варна, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземанията си.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответникът В. М., чрез процесуален представител, оспорва исковете.

Твърди, че в процесния период, за който са издадени фактурите, в обекта му няма никакво потребление на ел. енергия; сградата е негодна за обитаване; преустановил е дейност в обекта и не ползва ел. енергия, нито каквито и да е други услуги от електроразпределителното предприятие.

Счита, че според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ, предпоставка за заплащане на мрежови услуги е да са налице доставени, респ. потребени количества активна електрическа енергия и след като в обекта на ответника не е потребявана ел. енергия, то той не дължи и заплащане на мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като такава услуга не му е предоставяна и той не я е ползвал, а „потенциалната възможност“ да я ползва, според твърденията на ищеца, не е предоставяне на услуга. Навежда, че в чл.

29 от ПТЕЕ няма разпоредби, които да задължават клиент или производител да заплаща цени за мрежови услуги, ако не ползва електрическа енергия.

Счита, че приетата с Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР цена за небитови потребители - абонати в размер на 0, 02053 лева за kW на ден за достъп до разпределителната мрежа, е неприложима към абонат, който е престанал да бъде потребител на ел. енергия, поради обстоятелството, че не ползва нито крайния продукт, нито разпределителната мрежа, тъй като решението на КЕВР не отменя правилата за търговия с ел. енергия, нито ги изменя.

Оспорва също, че „предоставената“ му мощност е 312 kW. Твърди, че е собственик на процесния обект на потребление, както и на трафопоста и на трафомашината, разположена в трафопоста, а също и на външното кабелно захранване от разпределителната мрежда до трафопоста. Мощността на трафомашината е 100 kW, поради което и няма как „предоставената му мощност“ да е 312 kW и счита,у че същата е произволно опредЕ.. Твърди, че преди около 7-8 години съществувалата в трафопоста трафомашина е била подменена с нова с мощност от 100 kW, за което ищцовото дружество е било уведомено, но въпреки това използавало за база за определяне на цената за достъп до ел. мрежата мощност от 312 kW, която мощност не отговаря на действителното положение.

Твърди още, че ищецът едностранно и неоснователно е променил условията на доставка и достъп до електроразпределителната мрежа, като е 4 въвел самоволно неравноправна клауза в отношенията между страните.

Между страните липсва договор за достъп до ел. разпределителната мрежа, а ищецът цели́ постигане на неоснователно разместване на блага и да получи престация, която не му се следва , предвид обстоятелството, че ответникът не използва електрическата мрежа за захранване на обекта с ел.енергия обекта.

По изложените съображения счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от нот. акт № 59/14.09.2020 год. на нотариус № 316, съставен по писмени доказателства, че ответникът е собственик на складова база (склад) с площ от 715 кв. м., находяща се в гр. Долни чифлик, общ. Долни чифлик, Варненска област, съставляващ обект с идентификатор *** по КККР. Праводател на ответника по отношение собствеността върху горния обект е ПК “Сотир Костов“, гр. Долни чифлик.

Не е спорно също, че обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, като това обстоятелство се установява и от констативен протокол № 5152793/12.06.2017 год., от който е видно, че от служители на „Електроразпределение – Север“ АД- Варна е била извършена проверка на измервателната група (на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации) на процесния обект на потребление с аб. № 1671004, при която е подменен и електромера, измерващ доставяната до обекта електрическа енергия. В констативния протокол са вписани и параметрите на токовите/напреженовите вериги и на токовите трансформатори. Обектът е присъединен на ниво „средно напрежение“, съответно и измервателната група е средно напрежение, констатирано е, че обектът не работи от 01.06.2017 год.; повреден трансформатор, токовите трансформатори са за подмяна. Титуляр на партидата към момента на проверката е праводателят на ответника, а самият ответник Вл. М. е присъствал на проверката и е подписал констативния протокол в качеството си на председател (законен представител) на кооперацията.