Решение № 193 от 21.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604016 по описа за 2022 година С Присъда от 09.05.2022 г., постановена по НОХД № 1170/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав, е признал подсъдимия П. П. К. от гр.

София, с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 31.07.2020 г., около 9:23ч., в гр. София, „Орлов мост“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – залял с течност Л.Т.Т., докато давала интервю, крещял и „Марш от тука!“ и я обиждал, като я наричал „Мърла“, като Д.ието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – извършено е по време на протест, в присъствието на граждани и полицейски служители, в центъра на гр. София, поради което и на основание чл. 304 НПК, първоинстанционният съд го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

325, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На основание чл. 301, ал.4, вр. чл.305, ал.6 НПК и доколкото Д.ието съставлява административно нарушение по чл.1, ал.1 от Указа за борба с дребното хулиганство – непристойна проява, изразяваща се в скарване на публично място пред повече хора, с която се нарушава обществения ред и спокойствие, на основание чл. 1, ал.1, т.2 от УБДХ му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Съдът е осъдил подсъдимия П. К. да заплати в полза на държавния бюджет и по сметката на СДВР сумата от 726,53 лева /седемстотин двадесет и шест 1 лева и петдесет и три стотинки/, представляващи сторени в хода на досъдебното производство разноски, както и сумата от 360,00 лева /триста и шестдесет лева/ - разноски в съдебната фаза на производството.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по постъпил протест и допълнение към него против присъда от 09.05.2022 г. по НОХД № 1170/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав, в който се излагат доводи, че атакувания съдебния акт е неправилен. Сочи се, че за да направи този свой извод съдът е приел за изцяло установена фактическата обстановка, която е била посочена в обвинителния акт, но въпреки тъждеството съдът е счел, че действията на подсъдимия К. не реализират състава на престъпление по чл.325 ал.1 от НК. В заключение се иска въззивния съд да отмени присъдата и постанови нова, с която признае подсъдимия П. К. за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи наказание, лишаване от свобода за срок от една година, с три години изпитателен срок, съгласно чл. 66 от НК. В допълнението към протеста районния прокурор е изтъкнал подробни съображения относно мотивите към оправдателната присъда, като ги намира за вътрешно-противоречиви и в резултат на това от съда е бил направен неправилен извод.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от П.

П. К. от гр. София, чрез адв. А. К. – САК в частта й, с която на П. К. са били възложени съдебните разноски по наказателното производство. Счита, че в тази й част оправдателната присъда е в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата представи декларация относно подс. К., че същият е материално затруднен, която намират от значение с оглед направената претенция за разноските.

Съдебният състав прие искането на зашита за допускане на писмен доказателствен източник във въззивното съдебно производство за основателно. Декларацията от подс. П. П. К. от 02.12.2022 г. по съответния процесуален ред се прочете и приобщи към материалите по делото.

В хода на делото по същество представителят на Софийска градска прокуратура намира, че присъдата на СРС е обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което не поддържа подадения протест, но не го и оттегля. Изтъква, че с оглед интензитета на поведение на подсъдимия и изречените от него думи и изрази, не водят до извода, че е налице брутално нарушение на установения в страната правов ред. При вземане предвид на обстановката, в която се е развил инцидента, както и, че същият е бил провокиран до известна степен от св. Т., прокурорът предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена в цялост, а въззивния протест и жалба на защитата да бъдат оставени без уважение.

Зашитата моли протестът да бъде оставен без уважение, да бъде потвърдена оправдателната присъда, а жалбата им да бъде уважена и присъдата да бъде изменена единствено в частта за разноските. По отношение на жалбата моли да се приеме, че след като доверителят му е бил подложен, с 2 всички предели и тежест, на цялостен наказателен процес от общ характер, липсва правно и фактическо основание същият да бъде осъден да плати разноските. По отношение на протеста, зашитата се съгласява с изразеното пред настоящата инстанция становище от представителя на прокуратурата. В пледоарията си защитата подробно се спира и задълбочено анализира депозирания протест. Според нея твърдението на свидетелите-полицаи, че подсъдимият ги е нарекъл „еничари“ е опровергано от телевизионен запис на „Нова телевизия“,, а дори и подсъдимият да е оказал някаква съпротива при задържането и да е казал нещо на полицаите е било в следствие на незаконно извършване на действие от компетентните органи спрямо него /24-часово задържане/. На второ място, защитата моли да се приеме за привидно противоречие твърдяното в протеста, че доверителят му сам е прекратил конфликта от една страна, а от друга страна е бил спрян от протестиращ. На трето място, защитата изтъква, че СРС правилно е приел и моли и настоящата инстанция да приеме, че правото на „мирна демонстрация“ е пряко свързано със свободата на словото и в настоящия казус това право не сочи от обективна и субективна страна „хулиганство“, а мотивите на доверителят му са били участие в обществен дебат. На четвърто място, защитата отбелязва, че в поведението на подсъдимия става дума за еднократност и спонтанност, които от своя страна обосновават непристойна проява, а не непристойни действия. Според защитата един от последните доводи в протеста е в пряко противоречие с материалния закон, а именно че чрез прекрачване на границата на свободата на словото, подзащитният му да е засегнал честта и достойнството на личността. В тази връзка отбелязва, че засягането на честта и достойнството на личността са със съвсем различен предмет на защита от настоящото дело. Защитата изтъква, че самото окачествяване, от страна на обвинението, на случая като изключителен, изолиран и специфичен не може да доведе до извод за наличие на хулиганство. На последно място в пледоарията си защитата изтъква, че става въпрос за една спонтанност на действията на подсъдимия, което изключва наличието на съзнание и планирани действия насочени към явно неуважение към обществото.

Подсъдимият П. К. изцяло подкрепя казаното от неговия защитник.

В предоставената му последна дума заявява, че не мисли, че към онзи момент е извършил престъпление и моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за хулиганство, както и да не му бъдат присъждани разноски по делото, тъй като към момента е материално притеснен.

Софийски градски съд, като взе предвид наведените в жалбата, протеста и допълнението към протеста доводи и изложените съображения от страните в съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, извършена по реда на чл.313 НПК, приема за установено следното:

Жалбата и протестът са подадени в законоустановения срок, от правоимащи субекти, поради което са и процесуално допустими. Разгледани по същество, съставът на СГС ги намира за неоснователни.

3

Първоинстанционният съд анализирайки събраните по делото доказателства е достигнал до следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. П. К. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, трудово ангажиран, с адрес гр. София, бул. „****, с ЕГН **********.

През лятото на 2020 г. на територията на гр. София и на други големи градове в страната се провеждали антиправителствени протести с искания за оставката на тогавашния премиер Б.Б.. Провеждането на протестите станало повод за блокиране на ключови кръстовища в централната част на гр. София.

Протестиращите били разположили палатките си на кръстовището на Орлов мост, поради тази причина било блокирано движението на автомобили и на превозни средства линиите на градския транспорт. Сред протестиращите бил подсъдимият К., както и св. Г., св. Х. и св. М.. Поради присъствието на протестиращите на Орлов мост през дните на протестите там ежедневно имало и служители на СДВР, които следели за спазване на обществения ред.

Ежедневно на Орлов мост имало и журналисти от различни медии, които отразявали действията на протестиращите и техните искания, както и позицията на недоволните от въведените ограничения в движението и от провежданите протести граждани. Такава била и ситуацията към 31.07.2020 г.

Сутринта на 31.07.2020 г. малко след 9:00ч. свидетелката Л. Т., родена на **** г., се намирала на Орлов мост. Свидетелката Т. наричала протестиращите: „безделници“, „несретници“ и им обръщала внимание, че по това време на деня следва да са на работа, а не в палатките на Орлов мост и разбутала с бастуна си надпис „Оставка“, изписан от протестиращите с окосена трева на пътното платно. Действията и думите на св. Т. предизвикали недоволството на протестиращите, част от които влезли във вербален конфликт с жената.

По това време подсъдимият К., който бил прекарал нощта в палатка на Орлов мост, се събудил, излязъл от палатката си и си налял вода в чаша за кафе.

По същото това време на Орлов мост се намирали св. Д. и св. Т. – съответно репортер и оператор в „Нова телевизия“, които осъществявали включване на живо в сутрешния блок на телевизията. Поведението на св. Т. направило впечатление на журналиста /св. Д./ и тя се обърнала за интервю към св. Т.. Тя започнала да обяснява на журналиста, че е дошла от провинцията, за да обясни на съседите си какво се случва на площад Орлов мост в гр.София.

Действията и думите на св. Т. били възприети от подсъдимия К., който около 9:23ч. се насочил към нея и св. В. Д. и излял върху св. Т. вода от чашата, която държал, като й казал „Марш от тука!“, „Марш от тука! За вас сме тука и за нашите деца!“ и я нарекъл „Мърла!“. Свидетелката Л.Т. замахнала с бастуна си и ударила подс. К. в областта на горната дясна част на тялото и гърдите. Подсъдимият с лявата си ръка издърпал бастуна от ръцете на св. Т.. Тогава се намесили други лица от протестиращите, които избутали 4 подс. К. назад. Той хвърлил на земята бастуна на св. Т., като я нарекъл отново „мърла“, а св. Т. от своя страна казала, че това са лицата на протеста.

Случката била излъчена на живо в ефира на сутрешния блок на Нова телевизия.

Така изложената фактология от Софийския районен съд, базирана на събрания доказателствен материал се споделя напълно от въззивната инстанция. В мотивната част на атакуваната присъда, съдът аргументирано, подробно и задълбочено е посочил, какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви доказателства. Законосъобразно и с необходимото внимание е обсъдил доказателствата по делото, а именно:

Гласни доказателства – показанията на свидетелката Л. Т. /вкл. и частично приобщени протокол за разпит на свидетел от л. 33 от ДП и протокол за разпит пред съдия/, св. В. Д. /вкл. и частично приобщените от л.45 на ДП/, св.

Г.К. /вкл. и частично приобщените от л. 34 ДП/, св. К. Т. /вкл. и частично приобщените от л. 41 ДП/, Л.Г. /вкл. и частично приобщените от л. 35 ДП/, св. М.Н., св. Н.П.Н., св. К.С., св. А. Г., св. Б.З. /вкл. и приобщените в цялост от л. 44 ДП/, св. Т. Х., св. Т. М..; писмени доказателства и доказателствени средства – справка съдимост, протокол за освидетелстване, психологическо становище /л. 70 от съдебното следствие/; способи за събиране и проверка на доказателства