Определение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Пещера, 02.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Р. ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100663 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 2911/15.06.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от П. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „*“ № 5, чрез адв. Р. П. от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „*“ № 56, Търговски център „*“, ет. 3, офис 3-65, против М. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. „*“ № 34, ет. 3, ап. 14, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата М. С., че ищецът П. В. е собственик на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на Изпълнителния директор (ИД) на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.06.2023 г., с адрес на имота: гр.

Пещера, ул. „*“ № 3, ет. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 60,30 кв.м, с прилежащи части: изба с площ от 54,42 кв.м и площадка пред търговския обект с площ от 39,40 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, на основание давностно владение, осъществявано от ищеца П. В. в периода от 16.10.2012 г. до настоящия момент.

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2012 г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот - самостоятелен обект в сграда – магазин с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера между ищеца П. К. В., като купувач и ответницата М.

1

К. С. и лицата Т. Н. Л. и М. К. С., последните трима, като продавачи. Сочи, че фактическата власт върху процесния имот му е предадена от ответницата М.

К. С. и лицата Т. Н. Л. и М. К. С. с приемо-предавателен протокол на 16.10.2012 г. Твърди, че на тази дата – 16.10.2012 г. при предаване на владението върху имота е заплатил цялата покупко-продажна цена на имота, посочена в предварителния договор, за което не разполага с разходен документ. Сочи, че прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред не е извършено към момента на заплащане на цената за имота, нито впоследствие, поради обстоятелството, че продавачите не разполагали с надежден документ за собственост.

Ищецът твърди, че на 16.10.2012 г. е сменил бравата и патрона на входната врата на процесния имот, като считано от тази дата до настоящия момент се възприема за пълноправен собственик на имота. Поддържа, че от 16.10.2012 г. ползва имота със съзнанието, че е собственик на същия, като владението му е явно, несмущавано, непрекъснато и продължава повече от 10 години. Сочи, че на 01.11.2012 г. е отдал процесния имот под наем, като е сключил петгодишен наемен договор. След изтичането на срока на наемния договор наемното правоотношение се е трансформирало в безсрочно такова и продължавало и към настоящия момент. Ищецът поддържа, че от съдържанието на сключения договор за наем за процесния имот и неговото поведение, изразяващо се в полагане на собственически грижи за имота извършване на основни ремонти, извършване на подобрения, получаване на наемна цена, манифестиране на собственическо отношение пред съседите на имота и пред ответниците, смяна на бравата и ключовете за входната врата на обекта, ставало ясно, че той ползва имота със съзнанието, че е негов собственик.

По гореизложените съображения ищецът П. В. моли за уважаване на предявения иск.

Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. К. С., в който намира предявения иск за недопустим в частта, в която ищецът иска да се признае, че е собственик на процесния имот в частта надхвърляща 1/4 идеални части от имота, припадащи се на дела в собственост на М. С., доколкото според ответницата правният интерес на ищеца е да обвърже ответницата със сила на присъдено нещо само до установяването, че той, а не ответницата, е собственик на тези 1/4 идеални части от имота, които ответницата твърди, че притежава. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният иск не е частично недопустим в частта, касаеща останалите 3/4 идеални части, припадащи се в собственост на останалите съсобственици на имота без ответницата, последната счита, че предявеният иск е неоснователен.

Ответницата твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана в своята цялост, в т.ч. и относно 1/4 идеални части от имота, които твърди, че са нейно притежание. Твърди, че по делото са безспорни следните 2 обстоятелства: че на 15.10.2012 г. тя, заедно с другите съсобственици на имота, като бъдещи продавачи, са сключили Предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот с ищеца П. В., в качеството му на бъдещ купувач; че към момента на сключване на Предварителния договор и в съответствие с предвиденото в чл. 2.1.1 от същия купувачът – ищец е заплатил на продавачите – съсобственици капаро (предплата) в размер на 10 000 лв., както и че впоследствие, въпреки сроковете, заложени в Предварителния договор, до сключване на окончателен договор за покупкопродажба на процесния имот не се е стигнало. Ответницата сочи, че по силата на наследственото правоприемство е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот. В тази връзка излага, че лицето Н.Г Л. е било собственик на къщата, включваща и процесния имот по силата на Крепостен акт № 83 от 23.06.1903 г. на Пещерски мирови съдия. Със завещание, обявено с Протокол № 6 от 18.11.1946 г. на Пещерски околийски съдия, Н.Г Л. завещал къща с двор, част от които е и процесният имот, на своите племенници - Н. Т.ов Л. и Цветан Н. Л.. С Протокол от 15.03.1947 г. по частно гражданско дело № 26/1947 г. на Пещерски околийски съдия била извършена съдебна делба, по силата на която Н. Т.ов Л. получил в дял къщата, в която се намира процесния имот. Впоследствие, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 228, том II, н.д. 415/1963 г. на Пещерски народен съдия Н.

Т.ов Л. продал на трето лице къщата без процесния имот. През 1977 г. процесният имот бил отчужден от наследниците на Н. Т.ов Л. с Акт № 945 за държавна собственост на недвижим имот от 04.01.1990 г. по силата на ПМС № 60 от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39/1975 г.). За това отчуждаване на лицата, от които е отчужден имотът, била заплатена цена в размер на 2830 лв. Имотът, съставляващ имот с пл. № 863, в кв. 72 по регулационния план на гр. Пещера , бил оценен на тази стойност, съгласно Оценка на магазин на наследници на Н. Т.ов Л.. След влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ЗВСВНМРСА, обн. в ДВ, бр.

105 от 19.12.1991 г. ), а именно на 11.02.1992 г. наследниците на Н. Т.ов Л. възстановили полученото за отчуждаването на имота обезщетение в размер на 2830 лв., като след възстановяването на цената за отчуждаването на имота имотът бил възстановен на наследниците на Н. Т.ов Л. по силата на закона. В резултат и като потвърждение на това, че собствеността върху имота е възстановена, община Пещера издала Удостоверение АБ-221/03.06.1992 г., което свидетелствало, че на наследниците на Н. Т.ов Л. е възстановено правото на собственост върху изкупения по реда на ПМС № 60 от 1975 г. процесен имот. Съгласно Заповед № 168/03.06.1992 г., издадена от Община Пещера, имотът бил деактуван/отписан от актовите книги за държавна собственост. Предвид гореизложеното ответницата счита, че безспорно се установява, че считано от 11.02.1992 г. собствеността върху процесния имот е възстановена в патримониума на наследниците на Н. Т.ов Л.. Твърди, че Н.

Т.ов Л. е починал на 12.02.1959 г. и имотът е наследен от неговата съпруга 3

ЗЗ.И Л.а и двете им деца - Т. Н. Л. и Е. Н.а Л.а. След смъртта на З. Л.а (през 1993 г.) и Е. Л.а (през 2008 г.), съсобственици на имота останали Т. Н. Л. и двете дъщери на Е. Л.а - ответницата М. С., както и М. С.. Така ответницата М. С. се легитимирала като собственик на 1/4 идеални части от имота.

Ответницата твърди, че от момента на възстановяване на собствеността на *, респективно на неговите наследници, и до настоящия момент те плащат данъците на имота и същият е заведен по техните данъчни партиди в Община Пещера.

Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил пълния размер на покупко-продажната цена на процесния имот, уговорена в Предварителния договор. Твърди, че към момента на сключване на Предварителния договор ищецът е заплатил единствено уговореното капаро от 10 000 лв. Поддържа, че до сключване на окончателен договор за покупкопродажба на процесния имот не се е стигнало поради пропуск на купувача ищеца да заплати дължимия остатък от покупната цена в уговорените срокове. Оспорва като невярно твърдението на ищеца, че продавачите по Предварителния договор не са разполагали с необходимите документи за изповядване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот.

Твърди, че продавачите по Предварителния договор са собственици на процесния имот и надлежно се легитимират като такива още от 11.02.1992 г.

Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че е владял процесния имот повече от 10 години, считано от 16.10.2012 г. с намерението да го свои.

Сочи, че с получаването на фактическата власт върху имота ищецът е получил държането върху имота, като никога не е демонстрирал поведение пред ответницата или останалите съсобственици, че го владее като свой.

Твърди, че ищецът не е имал качеството на владелец, а само на държател на имота, поради което в негова полза придобивна давност никога не е започвала да тече. Сочи, че ищецът не е владял имота за себе си, а го е държал за продавачите по предварителния договор. Твърди, че считано от 15.02.2013 г., а при условията на евентуалност от 16.02.2015 г., доколкото окончателен договор не е бил сключен, когато Предварителния договор е загубил действието си и страните са спрели да бъдат обвързани от него, ищецът се е „трансформирал“ в държател на имота. Излага, че с изтичането на гратисния период и крайната дата по Предварителния договор без да бъде сключена окончателна прехвърлителна сделка между страните по него, те са се уговорили, че ищецът ще продължи да ползва имота по силата на наемно правоотношение, като ще заплаща на съсобствениците на имота наемна цена в размер на 160 лв. Акцентира, че намерението на самия ищец, заявено спрямо и пред съсобствениците, в т.ч. и ответницата, било да държи имота като наемател. Твърди, че от изтичане на срока за сключване на окончателен договор - 15.02.2015 г. до месец юли 2022 г. ищецът регулярно е заплащал сумата от 160 лв. на месец на продавачите по банков път от своя сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, като е посочвал основанието за плащанията си по идентичен начин - „наем“/„наемна цена“. Плащанията били нареждани на 4 месечна база или лично от ищеца или от негово име от неговата майка - Н.

В.а, или от жената, с която ищецът е живеел на съпружески начала в този период - С.Б. Сумите били нареждани в пълен размер до Т. Л., който след това ги разпределял между съсобствениците в размер, съразмерен на идеалните части от собствеността върху имота, притежавани от всеки от тях, в т.ч. и ответницата, която заявява, че признава, че е получила своята дължима част (1/4) от платената наемна цена за имота. Твърди, че фактът, че ищецът, както лично (през 2018 г.), така и чрез други, свързани лица, е нареждал суми с основание „наем“ към съсобствениците, ясно демонстрира неговата воля да държи имота за последните. Ответницата поддържа, че платежните нареждания за суми от 160 лв. на месец, изрично посочени като заплащане на „наем“ за съответния месец за посочения период, представляват признание от страна на ищеца за съществуването на наемно правоотношение между страните и най-вече за обстоятелството, че самият ищец е демонстрирал пред съсобствениците, в т.ч. ответницата, че приема себе си за наемател, т.е. държател на имота, като признава правото на собственост на съсобствениците върху последния.