Решение № 1533 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100902177 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на „М. БГ“ АД срещу отказ

20231113114306/14.11.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър промяна във вида на акциите от такива на приносител в поименни и промяна в състава на съвета на директорите и в представителството. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че дружеството не било изпълнило задължението си по § 11, ал. 2 ПЗР ТЗ (ДВ бр. 88/2018 г.) да замени издадените си акции на приносител с поименни такива в преклузивния срок до 23.07.2019 г.

Жалбоподателят твърди, че посоченият в § 11, ал. 2 срок не бил преклузивен и именно поради това бил отхвърлен предявеният от прокурора иск за прекратяването му поради наличие на предходно висящо регистърно производство по вписване на решение за промяна във вида на акциите, завършило междувременно с постановяване на отказ. Поддържа, че решенията относно заявените за вписване обстоятелства били надлежно взети, и поради това моли за отмяна на отказа.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.

Съдът установи следното:

С процесното заявление е заявено вписване на взети от общото събрание на дружеството, провело се на 31.10.2023 г., решения за промяна във вида на акциите (от такива на приносител в поименни), промяна в състава на членовете на съвета на директорите и в представителството.

От вписванията по партидата на жалбоподателя в търговския регистър е видно, че дружеството е с регистриран капитал от 3 000 000 лева, разделен в 1

600 броя акции на приносител с номинална стойност от 5000 лв.

Към процесното заявление са представени покани за провеждане на общо събрание на 31.10.2023 г. с дневен ред, включващ и взимане на решения по заявените за вписване обстоятелства. Поканите са получени лично от О.В.Н. на 14.09.2023 г. и от Д.М. на 22.09.2023 г., като в представената книга на акционерите е записано, че посочените лица притежават временни удостоверения за всички записани акции на дружеството (съответно удостоверение № 1 за 1 акция и удостоверение № 2 за 599 акции). Представен е и протокол за проведеното на 31.10.2023 г. събрание, в който е удостоверено, че акционерите единодушно са приели решения за промяна на устава, касаеща промяна на вида на акциите на дружеството от такива на приносител в поименни, за освобождаване на Д.Ш. и П.Н. като членове на съвета на директорите и за избор на В.А., О.Н. и К.А. като нови членове на Съвета. На събранието Д.М. е представляван от пълномощника В.А..

Съгласно протокол от 31.10.2023 г. новоизбраните членове на съвета на директорите единодушно са избрали В.А. за изпълнителен директор, като са представени нотариално заверени съгласия и декларации по чл. 234, ал. 3 ТЗ за членовете на Съвета и образец от подписа на В.А. съгласно чл. 235, ал. 3 ТЗ.

От представените към заявлението писмени доказателства се установява още, че с влязло в сила на 31.05.2022 г. решение по т. д. № 2497/2021 г. на СГС, ТО, VI-12 състав, е отхвърлен предявеният от прокурор иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ вр. § 13, ал. 1 ПЗР ЗИ ТЗ. В мотивите на решението е посочено, че към приключване на устните състезания е било налице висящо охранително производство по заявление на „М. БГ“ АД с вх. № 20220331182756 за вписване на промени в съответствие с изискванията на ТЗ. От служебно извършената от съда справка се установява, че по посоченото заявление е постановен отказ от 07.04.2022 г.

При тези факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ в регистърното производство длъжностното лице извършва преценка дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. Това означава, че в правомощията на органа е да прецени дали са изпълнени от формална страна изискванията на закона, свързани с валидното осъществяване на съответното обстоятелство, а когато то произтича от взето от общото събрание решение, длъжностното лице следва да прецени и дали (от външна страна) е спазена процедурата по провеждане на събранието и взимане на съответното решение.

В случая от обсъдените по-горе писмени доказателства е видно, че е спазена формалната процедура по свикване и провеждане на общото събрание, както и по взимане на решения относно заявените за вписване обстоятелства. Наред с това според настоящия състав не се установява и пречка за валидното взимане на тези решения, съответно за вписването им, произтичаща от сочената от длъжностното лице разпоредба на § 11, ал. 2 ПЗР ТЗ (ДВ бр. 88/2018 г.). Действително, нормата въвежда задължение за акционерните търговски дружества, издали акции на приносител, в 9-месечен срок от влизане на закона в сила да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са поименни, и да заявяват промените за вписване в търговския регистър. В § 13, ал. 1 ПЗР ТЗ (обн. ДВ, бр. 88/2018 г.) обаче е предвидено, че 2 санкционната последица за неизпълнение на това задължение, а именно – прекратяване на дружеството по иск на прокурора, може да настъпи, само ако то не е изпълнило задължението си в съответния срок и няма висящо производство по заявление за вписване на съответната променя. От тази разпоредба следва изводът, че с изтичане на посочения срок се открива само възможността за предявяване на иск по чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, но не и че вписване относно промяната във вида на акциите след изтичането му е недопустимо. Именно защото такова вписване е допустимо, втората кумулативна предпоставка за уважаване на иска за прекратяване на дружеството е липсата на висящо регистърно производство по вписване на промяната, като законът не въвежда темпорално ограничение относно момента на неговото образуване (достатъчно е искането да е заявено преди настъпване на санкционната последица). Това тълкуване не противоречи на посочената в обжалвания отказ Директива 2015/849 на ЕП и Съвета, чиито изисквания се въвеждат със ПР ТЗ (обн. ДВ, бр. 88/2018 г.), доколкото в същата е предоставена свобода на държавите-членки да изберат конкретни методи и санкции, с които да гарантират изпълнението на установените правила, стига те да имат ефективен характер. В случая ефективността на санкцията е гарантирана от възможността дружеството, което не е изпълнило задължението за промяна във вида на акциите, да бъде прекратено, но принудителното му прекратяване въпреки междувременно заявената от него воля за привеждане на дейността в съответствие със закона надхвърля разумната цел и на българската, и наднационалната нормативна рамка.

Ето защо според настоящия състав отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ 20231113114306/14.11.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър по партидата на „М.

БГ“ АД, ЕИК ****, промяна във вида на акциите на дружеството от такива на приносител в поименни и промяна в състава на съвета на директорите и представителството, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише заявените със заявление вх. № 20231113114306/13.11.2023 г. обстоятелства.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3