Разпореждане № 14613 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 14613 гр. София, 29.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Е. Й. К. като разгледа докладваното от Е. Й. К. Административно наказателно дело № 20221110209760 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А. Б.“ ЕАД против наказателно постановление /НП/ №12/01.07.2022 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, предвид съставен на „А. Б.“ ЕАД на 09.05.2022 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №Б-012, за това, че „А. Б.“ ЕАД на 09.07.2021 г. в гр.София, не е спряло процедурата по преносимост на мобилни телефонни номера ... и ..., чийто потребител е Ж. Т. К. - абонат на „Т. Б.“ ЕАД, по прието на 29.06.2021 г. заявление за преносимостта им, подадено от името на Ж. Т. К., но от трето лице, ненадлежно упълномощено от К., а е извършило преносимостта, като ги е активирало в мрежата си, с което е нарушило чл.30,ал.3,изр.1 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга /ФС/, действали към посочената дата, което съставлява нарушение на чл.326а от Закона за електронните съобщения, вр. чл.30,ал.3,изр.1 от ФС, поради което и на основание чл.53,ал.1,вр.чл.83,ал.1 от ЗАНН, и чл.326а от Закона за електронните съобщения, вр. чл.30,ал.3,изр.1 от Функционалните спецификации, е наложена имуществена санкция размер на 5 000 лева.

1

Накрая на НП е написано, че нарушението от този вид не е единственото за „А. Б.“ ЕАД.

В материалите от административната преписка /в приложените констативни протоколи/ е вписано, че проверката, при която е установено описаното в АУАН и НП нарушение, е във връзка със заведен на 20.01.2022 г. сигнал.

При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения, пълномощник на Дружеството е написал, че не е съгласен с констатациите в акта и ще направи писмени възражения в срок.

Недоволен от НП и наложената с него санкция „А. Б.“ ЕАД го обжалвало пред СРС, чрез административно наказващия орган. В жалбата е написано, че в НП е неправилно описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават – не е посочена изрично датата на нарушението, мястото на нарушението - къде и пред кого е подадено заявлението за преносимост на номерата и кое е лицето, подало това заявление; правната квалификация на нарушението е погрешна, както и че са налице основания за определяне на маловажен случай. С оглед на така изложеното се иска НП да бъде отменено, и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ш., която пледира да бъде отменено НП по съображенията, изложени в жалбата срещу него, които повтаря накратко и допълва, че счита, че не е спазен срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М., който пледира НП да бъде потвърдено, заявявайки, че датата на нарушението е категорично посочена – 09.07.2021 г. - когато е извършен преносът на номерата, независимо от задължението на „А. Б.“ да спре 2 процедурата. Юрисконсулт М. отбелязва, че първата проверка е извършена на 09.02.2022 г. и АУАН е съставен на 09.05.2022 г., като нарушението е правилно текстово описано и цифрово квалифицирано, и същото не представлява маловажен случай, а наложената санкция е в минимален размер.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя Д. той в показанията си повтаря като цяло отразената в АУАН фактология, като казва, че извършената проверка е във връзка с получен в КРС сигнал за нежелана преносимост на номера от един оператор /“Т. Б.“/ до друг /„А. Б.“/, без съгласието на притежателя им Ж. Т. К..

По делото са приложени в копия: жалби от 06.12.2021 г. и 13.01.2022 г. от Ж. Т. К. до „Т. Б.“ с отговори от Дружеството; Констативни протоколи:

№Б-ЮД-008/09.02.2022 г., №Б-ЮД-009/11.02.2022 г., №Б-ЮД-010/14.02.2022 г., №Б-ЮД-013/18.02.2022 г.,

№Б-ЮД-023/09.05.2022 г.; допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги; заявление за пренасяне на мобилни номера в мрежата на „А. Б.“; справка за обменени съобщения между „А.Б.“ и „Т. Б.“ във връзка със заявлението за преносимост; заявлениедекларация за смяна на потребител на номера; справки от електронната система за статус на номера в мрежата на „А. Б.“ и на „Т. Б.“; писмени сведения; заповед на председателя на КРС във връзка с компетентността на актосъставителя и др.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с необходимата категоричност, че към 29.06.2021 г. Ж. Т. К. била абонат на „Т.

Б.“ ЕАД, чрез мобилни телефонни номера ... и ..., и потребител на същите.

На 29.06.2021 г. „А. Б.“ ЕАД приело в гр.София подадено от трето лице, от името на Ж. Т. К., но без да е надлежно упълномощено от нея, заявление за преносимост на горепосочените мобилни телефонни номера и независимо, че това представлява основание за отказ по чл.30,ал.2,т.2 от действащите тогава от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга, и заявлението не следва да се разглежда от 3 приемащия доставчик до отстраняване на недостатъка, като процедурата се спира за не повече от 30 дни от подаване на заявлението, „А. Б.“ ЕАД не спряло процедурата по преносимост на мобилните телефонни номера ... и ... и на 09.07.2021 г. извършило преносимостта им, като ги активирало в собствената си мрежа.

Във връзка с така извършената преносимост на тези телефонни номера Ж. Т. К. подала жалби на 06.12.2021 г. и 13.01.2022 г. до „Т. Б.“ ЕАД, на които получила отговор – съответно: че следва да посети техен офис за справка и че следва да се обърне към оператора, извършил преносимостта.

За горепосоченото Ж. Т. К. подала сигнал до КРС на 20.01.2022 г., по който била извършена проверка, при която било преценено, че „А. Б.“ ЕАД на 09.07.2021 г. в гр.София е нарушило чл.326а от ЗЕС, вр. чл.30,ал.3,изр.1 от ФС и за това на 09.05.2022 г. на Дружеството бил съставен АУАН. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от който бил получен за „А. Б.“ ЕАД на 13.07.2022 г. и то било обжалвано на 22.07.2022 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото и преценени поотделно и в съвкупност гласни доказателства - показанията на актосъставителя Д. /които са ясни и непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства приложените по делото, прочетени и приети от съда на основание чл. 283 от НПК такива, които този съдебен състав кредитира.

От правна страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовоопределения срок за това, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това. Разгледана по същество, тя е основателна, но предвид посоченото в нея.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или 4 бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

Доказателствата по делото обосновават с необходимата категоричност правния извод, че формално от обективна страна „А. Б.“ ЕАД е извършило посоченото административно нарушение на цитираните разпоредби на ЗЕС и ФС, с оглед извършена в посоченото време преносимост от мрежата на „Т. Б.“ ЕАД в собствената си мрежа и активиране на посочените два мобилни телефонни номера, чиито потребител била Ж. Т. К., по заявление за преносимостта им, подадено от името на последната, но от трето лице, ненадлежно упълномощено от нея.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.

Така извършеното от „А. Б.“ ЕАД не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то не е без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид.

От друга страна и независимо от изложеното до тук, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на 5 процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, независимо, че и НП, и АУАН са издадени от оправомощен за това орган, в който смисъл е и приложената по делото заповед. Съображенията на съда за това са следните: обжалваното НП /№12/01.07.2022 г./, е издадено въз основа на съставен на „А. Б.“ ЕАД на 09.05.2022 г. АУА Н №Б-012, за визираното нарушение, установено при извършена от КРС проверка по подаден сигнал от Ж. Т. К., заведен в КРС на 20.01.2022 г. С оглед на това съдът намира, че за КРС е било възможно да установи извършване на нарушението и респективно - неговия извършител, и съответно да бъде съставен АУАН при спазване на преклузивния тримесечен срок по ЗАНН за това – от 20.01.2022 г. до 20.04.2022 г. /работен ден/ включително, и не са били налице каквито и да било обективни пречки /както за проверяващите, така и за актосъставителя/, но това не е направено и АУАН е съставен след този срок. В случая АУАН е съставен по-късно от срока, който разпоредбата на чл.34,ал.1 на ЗАНН регламентира. Предвид посоченото настоящият съдебен състав намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл.34,ал.1 от ЗАНН – за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя, с оглед на което е неприложима разпоредбата от ЗАНН – за възможността актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен и в едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението. В този смисъл е и задължителната трайна съдебна практика – ТР №48/28.12.1981 г. по н.д. №48/81 г., на ОСНК на ВС.

Отразеното рефлектира и върху издаденото въз основа на този АУАН обжалвано НП.

Посоченото представлява съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза и предвид характера на настоящето съдебно производство, поради което не може да бъде санирано НП, с оглед на което то е незаконосъобразно, не можещо да породи правно валидни последици, и с него не може да се ангажира административнонаказателната отговорност на „А. Б.“ ЕАД в случая, и респективно като такова подлежи на отмяна.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния 6 спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение и съответно с направеното от процесуалния представител на всяка от страните искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че искането, направено от юрисконсулт М. следва да бъде оставено без уважение, а това, направено от юрисконсулт Ш. следва да бъде уважено, в минималния нормативно предвиден размер от 80 лева, който преценява като справедлив и съответен на оказаната правна помощ, отчитайки, че е проведено само едно съдебно заседание пред СРС, в което тя е взела участие, с разпит в качеството на свидетел на едно лице – актосъставителя, делото не се отличава с фактическа и правна сложност и респективно не налага специални усилия от нейна страна за запознаване с материалите му и участието й по него в съдебното заседание, а КРС следва да бъде осъдена да заплати това юрисконсултско възнаграждение в полза на „А. Б.“ ЕАД.