Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1103 от 27.05.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6906/2021
Вид
Решение № 1103
Подписан
27.05.2022
В сила
30.12.2022
Състав
СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103-105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103-105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103-105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Бургас, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20212120106906 по описа за 2021 година

Производството е образувано по исковата молба на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК 200303210, със седалище и адрес на управление: с. Д., ***, представлявано от С.С.Т., против „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, ЕИК 203088185, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от изпълнителния директор Е.Г., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6842,10 лева, представляваща извършени разходи за поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил“ в ***, за периода от месец октомври 2018г. до месец март 2019г. вкл., както и мораторна лихва в размер на 1740,93 лева, считано от настъпване на падежа на всяка фактура до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване поради неправомерно задържан инвентар за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г. вкл. в размер на 1000 лева месечно, ведно с мораторна лихва в размер на 1908,62 лева, за периода от 30.04.2019г. до 30.09.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски. В подкрепа на претенцията се представят доказателства.

Твърденията са, че между ищцовото дружество и „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е сключен договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс ***. Впоследствие между страните по договора за управление и поддръжка е сключено Споразумение, с което 1 ответното дружество заменя първоначалния възложител „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД. В изпълнение на договора между страните ответното дружество издава ежемесечно на ищцовото дружество протокол за приетата през изминалия месец работа. Въз основа на протоколите ищецът издава фактури, които следва да се заплатят от ответника. Твърди се, че шест фактури, издадени към шест протокола за периода от месец октомври 2018г. до месец март 2019г. не са платени от ответното дружество, за което последното е уведомено с уведомително писмо. Поддържа се, че в отговор ответникът изпраща на ищеца писмо, с което признава, че дължи на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД процесната сума в размер на 6842,10 лева, но заявява, че прави прихващане на задължението си, тъй като ищецът дължи на ответника сума в размер на 66 510 лева, а в отговор ищецът категорично се противопоставя на прихващането. Счита, че за вземането от страна на „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД е изтекъл давностният срок за неговото събиране, като преди изтичането му не са били налице предпоставките за извънсъдебно прихващане.

На следващо място е предявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на неправомерно задържано градинско оборудване за поддръжка на зелените части на комплекса, с което ищецът осъществявал дейността си.

Сочи се, че след прекратяване на договора за обслужване и управление ответникът неправомерно задържал посочените движими вещи на ищеца, с което се възпрепятствала възможността му да извършва дейността си на друго място. Затова ищецът изпратил уведомително писмо до ответника, с което го уведомил, че му дължи обезщетение за неправомерно задържаното оборудване в размер на 1000 лева без ДДС месечно за периода от 01.04.2019г. до 30.06.2019г. С последващо писмо ответникът бил уведомен, че считано от 01.01.2020г. обезщетението за движимите вещи се увеличава на 2000 лева без ДДС на месец.

Ищецът претендира дължимите месечни вноски за 2019г. в размер на 9000 лева, ведно с мораторната лихва в размер на 1908,62 лева, считано от настъпване на падежа на всяка вноска до датата на подаване на исковата молба - 01.10.2021г.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор по исковата молба, с който изцяло оспорва исковете. Сочи се, че от 2019г. започват проблемите при изпълнение на задълженията на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД по договора за управление и поддръжка на комплекса, след като ищецът направил предложение за 35 % увеличение на таксата за поддръжка, което е посрещнато с категорично несъгласие от собствениците на обекти. Поради нарастващото недоволство от страна на живущите от качеството на услугата, ответното дружество прекратило договора за поддръжка и управление с уведомление до ищеца, което автоматично прекратило и индивидуалните договори за поддръжка и управление, сключени между ищеца и отделните собственици на обекти.

Твърди се, че ответникът превел на ищеца сумата в размер на 66 510 лв. без ДДС или 79 812 лв. с ДДС в изпълнение на чл. 14, ал. 6 от договора за управление и поддръжка, според който до въвеждане в експлоатация на етап 2 възложителят ще заплаща на изпълнителя допълнително възнаграждение в размер на 665 евро без ДДС на месец. С изявление от 27.06.2019г. „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД е прихванало претендираната от ищцовото дружество 2 сума в размер на 6 842,10 лв., поради което се твърди, че не е налице задължение на ответното дружество към „ВИП МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД. При основателност на иска моли да бъде извършено съдебно прихващане със задължението на „Вип мениджмънт“ ООД за възстановяване на суми, платени съгласно чл. 14, ал. 6 от Договора за управление и поддръжка и подлежащи на възстановяване от дружеството при условията на чл. 14, ал. 7 от Договора, респ. с дължимите от ищеца месечни вноски от по 665 евро, без ДДС всяка, или 798 евро с ДДС, която сума се равнява на 1560,75 лв. месечно, като прихващането бъде извършено с дължими от ищеца за периода от месец декември 2018 г. до месец декември 2019 г. общо 13 вноски от 1560,75 лв., или общо 20 289,75 лв., с ДДС, като прихващането се извърши до размера на по-малкото задължение. Ангажира доказателства, моли за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно - деловодни разноски.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, и чл. 59 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и видно от ангажираните в производството доказателства, между страните е бил налице договор от 09.09.2008г. за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни хил“, находящ се в гр. Б., включващ 14 жилищни блока, изграждани на етапи. Първоначално договорът е бил сключен със „Съни хил“ ЕАД като възложител, а впоследствие със Споразумение от 01.08.2014г. ответното дружество „Съни хил 2“ ЕАД е заместило „Съни хил“ ЕАД като страна по договора и е встъпило във всичките му права и задължения. По силата на договора на ищеца било възложено да извършва дейностите по цялостната поддръжка на общите части на целия комплекс и във всеки блок поотделно, включващи поддържане на чистотата и извозване на сметта, поддържане на зелените площи, 24-часова физическа охрана и пропускателен режим, да осигури нормално функциониране на комуналните услуги, поддръжка на асансьорите, инсталациите и съдействие на собствениците, подробно изброени в чл.1, срещу насрещно задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 23 евро с ДДС от собствениците на всеки апартамент, от въвеждането му в експлоатация, дължимо до десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи (чл.14, ал.1 и 4). Изпълнението следва да започне от датата на издаване на разрешение за ползване на който и да е блок от комплекса.

Възложителят заплаща сумите за всеки обект, негова собственост до продажбата му.

Разходите за електричество и вода, необходими за поддръжката също са в тежест на собствениците на обектите, разпределени пропорционално на площите на притежаваните от тях обекти.

В чл. 14, ал. 6 от договора е предвидено, че освен посоченото възнаграждение, за периода от издаване на акт 15, за който и да е от блоковете до издаването на разрешение за ползване на първия от блоковете в етап 2, възложителят заплаща на изпълнителя допълнително сумата от 665 евро без ДДС на месец. В следващата алинея е уговорено, че 3 след въвеждането в експлоатация на етап 2 от комплекса получените от изпълнителя суми на основание чл. 14, ал. 6 ще бъдат възстановени на възложителя на месечни вноски от по 665 евро без ДДС, респективно ще бъдат приспадани от дължими от възложителя на изпълнителя суми.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че договорът е прекратен, считано от 01.04.2019г.

Представени са в производството 6 броя двустранни протоколи за предоставени услуги за обект „Жилищен комплекс Съни Хил“ - Бургас, подписани от страните, за месеците от октомври 2018г. до март 2019г. включително, на обща стойност 6842,10 лева, за които ищецът е издал съответно 6 броя фактури, както следва: протокол № 51 за м. октомври 2018 г. на стойност 1753,55 лева и фактура № 1000001503/05.11.2018г.; протокол № 52 за м. ноември 2018 г. на стойност 1433,74 лева и фактура № 1000001566/10.12.2018г.; протокол № 53 за м. декември 2018 г. на стойност 1265,78 лева и фактура № 1000001627/10.01.2019г.; протокол № 54 за м. януари 2019 г. на стойност 786,50 лева и фактура № 1000001691/12.02.2019г.; протокол № 55 за м. февруари 2019 г. на стойност 805 лева и фактура № 1000001739/12.03.2019г.; протокол № 56 за м. март 2019 г. на стойност 797,53 лева и фактура № 1000001769/29.03.2019г.

Видно от протоколите, в тях на ред 2 е калкулирана цената по чл. 14, ал. 1 за всичките 103 апартамента с Акт 16 в комплекса по 37,50 лева без ДДС (равностойността на уговорената месечна цена на апартамент в евро без ДДС, като ДДС е начислен общо върху крайната сума по протокола). От тази стойност на ред 4 е приспадната стойността на таксата по чл. 14, ал. 1, дължима от собствениците на продадените апартаменти. На редове от 5 до 10 са калкулирани стойностите на разходите, които съгласно договора са в тежест на възложителя, респективно се дължат от ответника за собствените му обекти в комплекса (за ел. енергия, вода, консумативи, дистанционни устройства за бариерата, почистване на непродадени апартаменти, копиране на секретни ключове, чипове за сградни врати). На ред 11 е приспадната стойността на платения от „Съни Хил“ ток за общи нужди на блокове 5 и 6.

Полагането на подпис под всеки от протоколите от дружеството-ответник сочи на това, че извършената работа и начислените разходи, са приети и одобрени. В подкрепа на този извод е и заключението по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като изхождащо от лице с нужните специални познания и което не е оспорено от страните. Вещото лице заключава, че горепосочените 6 броя фактури на обща стойност 6842,10 лева са отразени на приход по сметка 703 в счетоводството на ищеца. От приетото по делото допълнително заключение по назначената съдебноикономическа експертиза се установява, че ответното дружество е осчетоводило прихващане, извършено на 26.06.2019г. във връзка с изпратено писмо до ищцовото дружество от 25.06.2019г., с което е прихванато задължение на „Съни хил 2“ ЕАД към „Вип мениджмънт“ ЕООД за поддръжка на общите части на комплекса в размер на 6842,10 лева с ДДС с част от задължението на ищеца към ответника в размер на 66510 лева без ДДС.

4

Вещото лице посочва, че в резултат на извършеното прихващане в счетоводството на ответника не се води на отчет задължение към ищеца по процесните фактури на обща стойност 6842,10 лева. Представеното по делото уведомление за прихващане и така извършеното осчетоводяване обаче, съставляват потвърждение и признание от страна на ответника за съществуването на вземането на ищеца по договора за поддръжка в размер на 6842,10 лева. С оглед гореизложеното, претенцията е доказана по основание и размер.

По отношение на иска за обезщетение за лишаване от право на ползване: