Решение № 20 от 10.02.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. *****, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243130200372 по описа за 2024 година Производството по ВАНД 372/2024 г. по описа на ПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Д. А. А. с ЕГН **********, срещу НП №24-0324-000552/24.09.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ *****, с което за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20, 00 лв.

С жалбата се иска отмяна на издаденото НП, като се изтъкват аргументи за незаконосъобразност и неправилност на същото, издадено при съществени нарушения на материалния закон.

В съдебни заседания, жалбоподателят не се явява, като процесуалният му представител, поддържа изцяло подадената жалба и релевира допълнителни съображения за отмяна на НП. Отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП***** не изпращат представител в съдебни заседания.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2024 г., вечерта, св.О. и св. К. – полицейски служители в РУ***** били изпратени за съдействие на свои колеги в с.*****. При пристигането си видяли, че на изхода на селото в посока – с.*****, извън пътя има мотоциклет марка „Сузуки ТС 125 Р“, като екип на Бърза помощ преглеждал жалбоподателя А., който бил видимо пострадал, с болки във врата и рамото и в нетрезво състояние. От колегите си – Я. и Д. разбрали, че същите пристигнали на място по разпореждане на ОДЧ при РУ-***** във връзка с получен сигнал за ПТП. Същият бил подаден от Г.Т.Т., който бил спрян докато шофирал по същия път от жалбоподателя, стоящ до процесния мотоциклет и с молба да го прибере без да уведомява органите на полицията. Полицейските служители тествали пострадалия А. за алкохол с техническо средство, отчело 1

1,71 промила, както и за наркотични вещества, чийто резултат бил отрицателен и издали талон за медицинско изследване с номер 276397.

Извършена проверка установила и че МПС-то, което било без регистрационна табела е собственост на Е.Б.У. и е с прекратена регистрация от 14.09.2016 г.

На жалбоподателя били съставени два АУАН - за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и АУАН за нарушения по чл.150а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Във връзка със случая, на осн.чл.356,ал.1 от НПК, било образувано БП №207/2024 г. по описа на РУ-***** по което извършен оглед на местопроизшествие, проведени разпити, изготвена СХЕ, видно от заключението на която се установило алкохолно съдържание в кръвта на жалбоподателя от 1,30 промила, изискани и приложенни справки, а и предявено Постановление за привличането в качеството на обвиняем на Д. А. за престъпление по чл.345, ал.2 и по чл.343б, ал.1 от НК и разпит. Бързото производство с влязло в сила Постановление на ВРП от 11.06.2024 г поради недоказаност на така възведените обвинения било прекратено по отношение на А. и съотв.преобразуваното в ДП срещу неизвестен извършител и спряно.

Възоснова на съставения на 24.05.2024 г. на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП в последствие било издадено и НП, предмет на настоящото производство, с което АНО възприел изцяло отразеното в издадения АУАН и на жалбоподателя, за извършено на 24.05.2024 г. в с.***** по път III-2082 на изхода от селото в посока с.***** нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП – за това, че при управление на мотоциклет „Сузуки ТС 125 Р“ по време на движение губи контрол над МПС-то , излиза в дясно от платното за движение и пада край пътя , като настъпва ПТП с пострадал и на осн.чл.185 от ЗДвП му било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – полицейските служители св.О. и св.К. касателно лично възприетото от тях по отношение на мястото, МПС-то, жалбоподателя и споделеното им от техните колеги, са еднопосочни и в кореспондираща връзка помежду си и с писмените доказателствени средства, поради и което съдът възприема събраните доказателствен източници с доверие и кредитира и въз основа на тях изгради възприетата фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Спазена е процедурата по 2 съставянето и връчването им но същите не съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и в частност тези свързани с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Съгласно нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства (ППС), които управляват. Тази разпоредба изисква от тях по време на движението да не отклоняват вниманието си, да следят внимателно, непрекъснато и всеобхватно както пътя, така и движението на ППС. Това задължение е самостоятелно регламентирано. По правило то е нарушено, когато водачът на ППС поради различни фактори (заспиване, разсейване, неправилно боравене с уредите за управление и т. н.) допусне отклоняване на вниманието си и липсата на концентрация върху осъществяваната дейност, поради което не е успял да възприеме и преодолее една опасност, въпреки, че е имал обективна възможност за това.

В случая както в АУАН, така и в НП не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да сочат конкретния механизъм на деянието, до причината за настъпването на посоченото ПТП, довело и да липсата на достатъчно пълно, ясно и конкретно от фактическа страна вмененото административно нарушение. Това нарушение е съществено и е препятствало дееца да разбере в какво точно е обвинен и е ограничило правото му на защита. В хода на производството не са представени и не се събраха доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че именно наказаният водач е управлявал МПС-то и че не го е контролирал и това негово противоправно поведение да е причинило ПТП. Липсват очевидци на посоченото за осъществено произшествие, като възприятията на лицата и свидетелите по делото са единствено еднопосочни относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил на посоченото в НП място и време до процесния мотор, като не се събрахи и косвени доказателства, които да водят до извод в подкрепа на направените от наказващите органи констатации свързани с описаното като осъществено нарушение, а именно – възникнало, резултат на виновно поведение на въззивника произшествие свързано с контрола върху сочено за управлявано от същия МПС.

В този смисъл и позоваването от АНО на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се основава на предположение, поради което фактическата обстановка досежно механизма на извършеното деяние и извода за нарушения материален закон се явяват необосновани.

По своя характер наказателните постановления са правораздавателни санкционни актове и те не могат да почиват на предположения, хипотези (по арг. на чл. 303, ал. 1 НПК във вр. чл. 84 ЗАНН).Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното НП на посоченото основание се явява незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон.

Допълнително следва да се посочи друго допуснато нарушение от органите, установяващи деянието, квалифицирано като административно нарушение и на органите, налагащи наказание, което не е съществено, но води като последица до неизясняване в пълна степен на фактическата обстановка, а именно - нито в АУАН, нито в НП са посочени какви са именно щетите, настъпили в резултат на ПТП и кое е посоченото за пострадало лице, което е 3 нужно с оглед съотносимост към дефинираното от законодателя понятие за ПТП. Легална дефиниция на същото е дадаена в параграф 6 от ДР на ЗДвП в т.

30 според който "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Аналогичен текст има и в ППЗДвП в ДР, параграф 1, т. 47 "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". В случая щетите от ПТП по процесното МПС не са посочени. Не е посочено и пострадалото лице, което се явява необходимо, доколкото и в контекста на посочените разпоредби и с оглед логическото тълкуване на същите, с оглед необходимостта деянието да е обществено опасно, обхваща в легалната дефиниция на пътно-транспортното произшествие само случаите на ощетяване на имуществото и засягане на личността в следствие на инцидента на лица, различни от виновния водач.

По делото са претендирани разноски единствено от въззивника. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК.

Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за п***** защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, явяващ се минималния такъв, съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на представения договор от 04.11.2024 г. и в който размер следва да бъде присъдено, като се прецени като неоснователно и в този смисъл направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0324-000552/24.09.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.*****, РУ *****, с което на Д. А.

А. с ЕГН **********, за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20, 00 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР-*****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. А. с ЕГН ********** сумата от 400, 00 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – ***** по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 4