Решение № 23 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100512224 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б.л.с., чрез адвокат И. М., срещу Решение № 12492 от 13.07.2023 г. по гр. дело № 12224/2023 г. на СРС, 160 с-в, срещу неизгодната за него част, в която съдът е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е отменил прекратяването на трудовото правоотношение между страните и е възстановил И. Б. на заеманата преди уволнението длъжност.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че от датата на узнаване за отмяната на заповедта за уволнение ищцата е разполагала с възможността да се яви на работа. Излага доводи, че СРС е тълкувал разширително ТР № 3/02.12.2021г. на ВКС, ОСГК. Навежда съображения, че след като ищцата е узнала за отмяната на уволнението на 20.02.2023г., а правоотношението й е прекратено на 08.03.2023г., тоест спазен е срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, то и уволнението е законосъобразно.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира направените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че не е доказано, че е налице уведомяване на Б., че работодателят е отменил по своя инициатива уволнението й и й е предоставил срок да встъпи отново на заеманата преди уволнението длъжност. Моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени 1 сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Предмет на настоящето дело е заповед № 39/08.03.2023 год. на председателя на управителния съвет на БЛС, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 345, ал. 1 КТ.

От приетите по делото доказателства е видно, че с предходна заповед № 26/16.02.2023г. на председателя на управителния съвет на БЛС е било прекратено трудовото правоотношение между страните, като ищцата е обжалвала заповедта и е било образувано гр. д. № 9518/2023г. на СРС, 138 с-в. Същото е било прекратено, поради оттегляне на исковете от страна на ищеца. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че и такова производство би било недопустимо, предвид това, че тази заповед от 16.02.2023г. е била отменена от работодателя, който се е възползвал от законовата възможност по чл. 344, ал. 2 КТ, според която работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

На 08.03.2023г. работодателят е издал нова заповед № 39/08.03.2023 год., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 345, ал. 1 КТ.

В практиката на ВКС се приема, че в чл. 344, ал. 2 КТ е уредена възможността работодателят да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба се намира в раздел ІV КТ „Защита срещу незаконно 2 уволнение” и следва да се разбира в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта, работникът или служителят губи правния интерес да оспорва с иск законността на уволнението. Когато има правен интерес да оспорва законността на уволнението, работникът или служителят избира дали да претендира възстановяване на предишната работа с конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, или да не предяви такъв иск, защото желае трудовото правоотношение да остане прекратено, макар и с незаконна заповед. Отмяната на заповедта за уволнение от съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отмяната на същата от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ пораждат едни и същи правни последици – уволнението е признато за незаконно, но за да бъде възстановено трудовото правоотношение, в първия случай работникът или служителят трябва да бъде възстановен на предишната работа с решение на съда, а във втория случай с изричен акт на работодателя.

В решение № 280 от 12.10.2015г. по гр. д.№ 1898/2015г. на ВКС, ІVг.о. се приема, че „трудовото правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за уволнение. То се възстановява, ако работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му /чл. 345, ал. 1 КТ/.

Работникът или служителят не може да бъде лишен от правото да избере дали да възстанови трудовото правоотношение, след като му е връчена заповед за уволнение. Оттеглената заповед за уволнение той не може да оспори с иск, но може да се позове на прекратяването на трудовото правоотношение като не се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Само ако работникът или служителят се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение се възстановява и едва след това работодателят може да прекрати така възстановеното трудово правоотношение на друго основание.”

Съдът изцяло споделя изводите на СРС, че ищцата е узнала за заповедта, с която е отменено първото й уволнение, като на основание чл. 272 ГПК препраща към изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд.

Правилни са и изводите на СРС, че фактът на узнаването на заповедта, не означава, че от тази дата тече двуседмичният срок за връщане на заеманата преди уволнението длъжност. Това е така, защото липсва съобщение от страна на работодателя, че я възстановява на заеманата длъжност. В заповедта, с която се отменя уволнението, също липсва такова волеизявление на работодателя. На същата е отбелязано единствено, че пред свидетели ищцата е била уведомена за издадената заповед и за нейното съдържание и е била поканена да получи заповедта, но не е уведомена, че я възстановяват на заеманата длъжност.

Ето защо, и към момента двуседмичният срок не е започнал да тече.

В КТ с императивни правни норми са регламентирани основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно възможностите за правна защита срещу упражняването на това преобразуващо субективно материално право от страна на работодателя. Когато работодателят упражнява преобразуващото субективно право на уволнение при липса на съществуващо трудово правоотношение, е налице нарушение на материалното право, което обуславя незаконосъобразност на уволнителния акт – заповедта, издадена от работодателя. Въпреки че липсва трудово правоотношение, за което да се 3 породи прекратителен ефект, уволнителната заповед съществува в правния мир и следва да бъде отменена като незаконна. Това се обуславя и от обстоятелството, че точният момент на прекратяването на трудовото правоотношение води след себе си последици за работника или служителя, свързани с осъществяването на негови субективни материални трудови и осигурителни права - така Решение № 89 от 26.04.2011 г. по гр. д. № 278/2011 г., Г.К., IV Г.О.

С оглед дадените разяснения с ТР № 3 от 02.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г., ОСГК на ВКС, двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. Посредством систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ се извежда изводът, че постановяването на конститутивно съдебно решение, с което се уважава искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, респ. заповедта на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ, не завършва сложния фактически състав на възстановяване на уволнения работник или служител. Конститутивният ефект на постановеното решение от съда/заповедта на работодателя е обусловено от настъпването на едно условие – възстановеният работник или служител да се яви, за да заеме предишната си работа, в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда на чл. 345, ал. 1 КТ.

Пропускането на двуседмичния срок без уважителна причина ще преклудира възможността за възстановяване на трудовото правоотношение и ще създаде предпоставки за настъпване на прекратителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ. Както е посочено и в цитираното тълкувателно решение разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ урежда по императивен начин началния момент, от който тече срокът за постъпване на уволнения работник или служител на предишната работа – от получаване на съобщението за възстановяване. Разпоредбата е приложима и в случаите, в които по реда на чл. 344, ал. 2 КТ работодателя по свой почин е отменил заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда, поради което неоснователни са възраженията на въззивника в тази връзка.

Законодателят е уредил, че денят на получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ е отправният момент, от който започва да тече преклузивният срок. Датата на получаването на съобщението, изпратено от съда/работодателя, следва да се отбележи изрично, което внася яснота в правното положение на страните по повод на възстановяването на трудовото им правоотношение. Тълкувайки разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, може да се направи изводът, че законодателят е възприел този начин на уведомяване като най-сигурен, поради възможността ясно и безспорно да се установи датата на получаване на нарочното съобщение, която се явява и началният момент на срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

Както беше отбелязано по – горе, двуседмичният срок за връщане на заеманата преди уволнението длъжност не е започнал да тече, поради липса на изрично съобщение/изявление 4 от страна на работодателя, включително и до настоящия момент, че я възстановява на заеманата длъжност.

С уважаване на иска, респ. с отмяна/оттегляне на заповедта за уволнение от работодателя/ за ищеца възниква потестативното право да се върне на предишната работа, с чието упражняване ще се възстанови трудовото правоотношение по начина, по който е съществувало преди незаконосъобразното му прекратяване. Конститутивният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ има акцесорен характер и неговото уважаване се предпоставя от основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната жалба доводи, поради което спорът се съсредоточава единствено по отношение на обстоятелството дали и откога е започнал да тече преклузивният 2-седмичен срок. Други оплаквания във въззивната жалба не са обективирани.