Решение № 85 от 08.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕ. при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕ. Въззивно търговско дело № 20234001000071 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 11/ 02.02.2023 г. по т.д. № 341/ 2021 г. по описа на ОС – Русе е отхвърлен предявеният от К. М. А. – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка С. А. С., против „Шанс 166“ ООД иск за заплащане на сумата 42 174.75 лв., представляваща нейната наследствена част от равностойността на дружествения дял на наследодателя й М. В. А. от капитала на „Шанс 166“ ООД. Срещу решението е депозиранa въззивнa жалба от А., която в хода на производството е навършила пълнолетие. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради възприемане от съда на счетоводната експертиза, която не оценила коректно състоянието на дружеството към момента на смъртта на съдружника – наследодател. Изложено е, че в баланса не са включени редица активи, за които е прието, че са с нулева стойност поради амортизацията им, а по отношение на други било налице разминаване в стойността им по оборотната ведомост и тази по баланса. Съдът отказал да допусне експертиза за оценка на активите по действителната им пазарна цена, а според жалбоподателката тя е релевантна за определяне стойността на дружествения дял, който поради прекратяване участието на наследодателя в дружеството се явява ликвидационен дял. Моли решението да бъде отменено и исковата й претенция – уважена.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Шанс 166“ ООД е подала 1 отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Счита за правилни и законосъобразни изводите на съда, че уреждането на имуществените последици при смърт на съдружника става въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено участието в дружеството. Сочи, че с влязло в сила решение са отхвърлени идентичните искове на останалите наследници на починалия съдружник и правен абсурд би било да се постанови различно решение по отношение на ищцата. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната му част и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Страните не спорят по възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е следната: Ищцата К. М. А. – жалбоподател пред ВТАС – е законен наследник на М. В. А. – съдружник в „Шанс 166“ ООД, притежаващ 50 дяла от капитала - 50 %, починал на 07.10.2017 г. На проведено на 09.12.2017 г. ОС на дружеството е взето решение, с което на всички наследници на починалия е отказано приемането им за съдружници, както и им е отказано изплащането на равностойност на дружествния дял на починалия по съображения, че съгласно счетоводния баланс на дружеството към края на месец октомври 2017 г. пасивът превишава актива. За установяване чистата стойност на имуществото на „Шанс 166“ ООД по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която въз основа на представените по делото счетоводни документи – оборотна ведомост и отчет за приходите и разходите за периода 01.01. – 31.10.2017 г., извлечение от с/ка 411 за задълженията/ вземанията на дружеството, инвентарна книга и счетоводен амортизационен план, както и баланс на дружеството към 31.10.2017 г. е дала заключение, че по балансова стойност чистата стойност на имуществото към 31.10.2017 г. е отрицателна величина в размер на /- 8 813.25 лв./

При така изяснената фактическа обстановка ОС – Русе е формирал правен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ, който извод изцяло се споделя от настоящата инстанция и на основание чл.272 ГПК съдът 2 препраща към изложените мотиви.

Безспорно ищцата в качеството си на наследник на починал съдружник е легитимирана да получи равностойността на дела от имуществото на дружеството, съответна на дяловото участие на своя наследодател в капитала и съразмерно на наследствените си права. Изплащането на равностойност е възможно само в случай, че стойността на активите надвишава тази на пасивите, т.е. когато т.нар „чист актив“ като база за изчисляване стойността на дела е положителна величина. Спорът пред въззивния съд е сведен до правния въпрос дали чистият актив следва да се определи при стойност на активите, изчислена по пазарната им цена, каквото становище се поддържа от ищцата, или по балансовата им стойност, както се поддържа от ответника.

Съгласно цитираната разпоредба на чл.125 ал.3 ТЗ, която има императивен характер, определянето на равностойността на дружествения дял следва да стане въз основа на изготвен междинен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение. Законът не допуска, и това е разяснено в обилната и безпротиворечива практика на ВКС, при изчисляването на дела да се изхожда от стойност на активите, различна от балансовата им такава, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Становището на жалбоподателя, че следва да бъде взета предвид пазарната стойност на активите, е напълно несъстоятелна, без никаква опора в ТЗ и практиката.

Съгласно практиката, обективираната в Решение № 87/ 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г., Решение № 71/18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г., Решение № 73/ 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/ 2015 г., Решение № 180/ 26.03.2021 г. по т.д. № 2602/ 2019 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС и др., дори при оспорване на съставения от търговеца междинен баланс, който е частен свидетелстващ документ, и установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ се определя не въз основа на пазарната оценка на активите, а на базата на нов, коректно съставен от вещи лица баланс. По пазарна цена на активите се изчислява ликвидационният дял на съдружника, който е различен от дружествения дял и неправилно се поставя знак на тъждественост между тях от процесуалния представител на ищеца. Ликвидационно производство се провежда при прекратяване на дружеството и то е насочено към осребряване на всички налични активи с цел удовлетворяване на кредиторите на дружеството и съответно изплащане на ликвидационните дялове на съдружниците съобразно дяловото им участие. Цитираното от жалбоподателката Решение № 113/ 14.08.2017 г. по т. д. № 1407/2016 г. на II т.о. на ВКС неправилно се интерпретира от нея: напротив, то отново акцентира върху изчисляването на дружествения дял на съдружника, прекратил участието си в ООД, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като съпоставя и провежда ясно разграничение с начина на изчисляване на дела от имуществото на съдружник, 3 прекратил участието си в събирателно дружество. В соченото решение ВКС е разяснил, че за разлика от чл.125 ал.3 ТЗ относимата към правото на дял от имуществото на събирателното дружество разпоредба на чл.97 ал.2 ТЗ не препраща към баланса на събирателното дружество и с оглед правната природа на това дружество чл.125 ал.3 ТЗ не може да бъде приложен по аналогия към имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение със съдружник в същото; че балансът на събирателното дружество служи само като източник на информация за обема на дружественото имущество и за размера на задълженията на дружеството, но не и за стойността на имуществените активи, които имат пазарни аналози и съответно пазарна оценка; че по своето съдържание правото на дял от имуществото на събирателното дружество, уредено в чл.97 ал.2 ТЗ, наподобява правото на ликвидационен дял, което възниква за всички съдружници в случай на прекратяване на дружеството, и поради еднаквото съдържание на двете права стойността на дела на напускащия/починалия съдружник на събирателното дружество се определя на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент пазарни цени. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е преценил, че дружественият дял на наследодателя на ищцата следва да бъде изчислен по балансовата стойност на активите на ответното дружество.

Съдът кредитира приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на ангажираните като доказателства по делото счетоводни документи. Вещото лице е установило, че в счетоводния баланс всички активи и пасиви и съществени сделки са отчетени коректно и осчетоводени надлежно, няма допуснати съществени неточности, отклонения и несъответствия, балансовата стойност на ДМА е близка до пазарната им оценка, включените в баланса вземания са реални, събираеми и без индикации за обезценка, задълженията към доставчици са реални, коректно оценени и правилно периодизирани. Изводите на вещото лице не са оспорени от ищеца, като по делото нито с исковата молба, нито в първото съдебно заседание, а и до приключване на устните състезания, е оспорена редовността на воденото от ответното дружество счетоводство, достоверността на записванията и документите, въз основа на които те са извършени, не е оспорена отразената в баланса стойност на активите като изчислена в нарушение на изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти, включително не е правено възражение за неотразяване в баланса на част от притежаваните от „Шанс 166“ ООД активи, които макар и амортизирани, все още били в употреба от него. установява се, че отразените в баланса суми кореспондират с информацията от останалите счетоводни документи.

Подобни оплаквания могат да бъдат открити във въззивната жалба, но те се явяват преклудирани, което е мотивирало съда да откаже допускането на поискана от жалбоподателката допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

Съгласно

4 заключението пасивът на дружеството превишава актива, т.е. чистият актив, служещ като база за изчисляване стойността на дружествения дял, е отрицателна величина. По междинния счетоводен баланс общо активите на дружеството към сочената дата са на стойност 281 487.24 лв., в която се включват ДМА на стойност 186 328.12 лв. При съпоставяне с информацията от оборотната ведомост е видно, че тази стойност е формирана от стойността на отразените по с/ки 203 – 207 активи /сгради и конструкции; машини, оборудване и апаратура; транспортни средства; компютърно оборудване; обзавеждане и трайни активи/ на обща стойност 474 699.50 лв., след приспадане на амортизация от 288 371.38 лв. Стойността на конкретните амортизационни отчисления се установява от приложените инвентарна книга и счетоводен амортизационен план. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че подлежащите на амортизация активи, ако са напълно амортизирани стават с нулева стойност и не намират отражение в баланса. Пасивите на дружеството са формирани от задълженията му /раздел В на пасива на междинния баланс/ и са посочени на стойност 290 300.49 лв., като вещото лице не е включило в пасива собствения му капитал и финансовия резултат. При съотнасяне на актива и пасива се установява отрицателен чист актив от /- 8 813.25 лв./ След като стойността на актива е по-ниска от тази на пасива, не е налице имущество, от което да се изплати дружествения дял на починалия съдружник. Достигайки до същия правен извод, ОС – Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.