Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7420 от 22.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55729/2025
Вид
Определение № 7420
Подписан
22.02.2026
В сила
22.02.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 29 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7420 гр. София, 22.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110155729 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл първо и предл. второ Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът С. Й. С. твръди, че цедентката му ГКА е била кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 1218738/30.12.2024 г. с ответника за 2 400 лв., със срок до 30.12.2025 г. По договора били извършени следните плащания: 520 лв. (31.01.2025 г.) и 6 158 лв. (17.09.2025 г.), като ищецът твърди, че тази общо претендирана от кредитора сума за „пълно погасяване“ включвала главница, възнаградителна лихва, лихва за забава и неустойка за непредоставяне на обезпечение. След консултация цедентът е приел, че договорът е нищожен, поради което платеното над чистата стойност на кредита представлявало неоснователно обогатяване. Отправена била покана за доброволно връщане на надплатеното на 04.11.2025 г. с предоставен срок и заявена готовност за споразумение, но ответникът не е възстановил сума. На 04.11.2025 г. вземането по този договор е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, а уведомлението за цесията било връчено на ответника чрез ЧСИ на 18.11.2025 г. По същество ищецът твърди, че договорът е потребителски и попада под режима на ЗПК. Бил уговорен фиксиран ГЛП 50% и ГПР 63,17%, но в договора имало клауза за обезпечение (поръчител/банкова гаранция) в 3-дневен срок и при неизпълнение – неустойка 519 лв. месечно, начислявана автоматично и разсрочена в погасителния план.

Поддържа, че тази неустойка представлявала разход по кредита и следвало да се включи в ГПР (§ 1, т. 1 ДР ЗПК, чл. 19 ЗПК), а невключването водело до неверен ГПР и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславяло недействителност по чл. 22 ЗПК. Счита, че е налице заобикаляне на лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез скрита възнаградителна лихва, като излага, че само неустойката е значителна спрямо главницата и при включването ГПР би бил значително по-висок (посочва се и конкретизация за много по-висок ефективен процент).

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде прогласена нищожността на Договора за кредит № 1218738/30.12.2024 г. и осъждане на ответника да върне сума в размер на 4 278 лв./2 187 евро/, ведно със законна лихва от 19.12.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД оспорва исковата молба като недопустима, тъй като липсва процесуална легитимация. Искът за прогласяване нищожност на потребителски кредит е императивно защитено право на потребителя по материалното правоотношение, а ищецът (като цесионер) не притежава качеството „потребител“ по процесния договор и не може да упражнява потребителските права – поради което искът (в частта за нищожност) следва да се приеме за недопустим. Недопустимост се обуславя и от липса на правен интерес 1 от установителния иск. Поддържа, че процесният договор е изцяло погасен, кредиторът няма правна възможност да търси суми по него, и затова установяването на нищожност на договора или отделни клаузи не би довело до промяна в правната сфера на кредитополучателя; интересът би могъл да се защити с осъдителен иск (връщане на недължимо платено), а допускането на отделни установителни искове създавало риск от злоупотреба с права и мултиплициране на разноски. По основателността на предявените искове ответникът ги оспорва. Изтъква, че по чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, а неустойката не била съществен елемент. Поддържа, че договорът покрива изискванията на ЗПК и че ГПР 63,17% е под нормативния лимит (твърди лимит към датата на договора 65,20%), следователно няма нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че неустойката не се включва в ГПР, тъй като представлява сума, дължима при неспазване на задължение по договора (позовава се на логика, сходна с изключването на санкционни плащания от общите разходи), а към датата на сключване не било известно дали ще възникне; сочи, че в договора и в стандартния европейски формуляр информацията е ясна, а в погасителния план са разграничени вноски с и без неустойка, с бележки за условността ; твърди, че неустойката е действителна, обезпечава акцесорно задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител/банкова гаранция), а потребителят е имал права – 14-дневен отказ по чл. 29 ЗПК, възможност за искане на срок/алтернативно обезпечение – от които не се е възползвал; прави и доводи за добросъвестност и липса на противоречие с добрите нрави, като препраща към критериите в практиката на ВКС за преценка на неустойка; подчертава, че чл. 33 ЗПК е неприложим, защото касае забава на плащания, а тук неизпълнението е непредоставяне на обезпечение.

Твърди се, че няма неравноправност – клаузите били индивидуално уговорени, ясни и разбираеми (чл. 147 ЗЗП), без значително неравновесие (чл. 143 ЗЗП), като потребителят е бил предварително информиран чрез формуляра и плана. По осъдителния иск: признава получаването на сумата, но поддържа наличие на валидно основание за задържането , тъй като договорът/клаузите са действителни. Претендира разноски. Прави възражение за размера на ищцовите.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.03.2026 г. от 10.15 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Й. С. за допускане на ССчЕ поради липсата на необходимост от прилагането на специални знания.

По установителния иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че клаузата на чл. 6.6 от договора е индивидуално уговорена.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в частност наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение и неустойка, както и че клаузата, от която произтича процесното вземане, е индивидуално уговорена, респ. че е налице основание за получаването на сумата. За тези обстоятелства 2 ответникът не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: 1) че на 04.11.2025 г. между цедента на ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 1218738 за главница от 2 400 лева; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; 3) че предвидената неустойка за неосигуряване на гарант не е включена в ГПР и че цедентката е платила на ответника сума в размер на 4 278 лв.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3