Решение № 237 от 29.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Б., 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20241810200061 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. Д. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. В., общ. Б., ул. „Т. м.“ № *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № * от 07.12.2023 г., издадено от Заместник-Директора на р. д. по г. - С., упълномощен със заповед */16.05.2011г. на Министъра на * , с което за нарушение на чл. 104, ал.1 т.5 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева, и за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си – адв.

П. Д. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и сочи доводи за недоказаност на твърдяното нарушение.

Административнонаказващият орган – Заместник-Директора на р. д. по г. - гр. С., в представената писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление като законосъобразно.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, 1 прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: Акт № */30.10.2023 г., НП № */07.12.2023 г., КП № */30.10.2023 г.; заповед №РД 49-194/16.05.2011 г. - заверено копие, заповед № */15.08.2022 г., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. В. Н. – актосъставител, Н. И. Ц. и Х. Ц. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 30.10.2023 г. служители на РДГ С. – свид.В. М. и свид. В. Н., извършили проверка в землището на гр. Б., местността „С. ч.“, отдел *, подотдел „З“ и установили, че лицето И. С. Г. реже с резачка от повалено дърво „бук“ парчета с дължина 30 см. До него стоял жалбоподателя П. Г., а в близост до тях имало купчина с дърва, нарязани на парчета по 30 см, сурови, прясно отрязани, които били 1 пр.м.куб. от вида „бук“, немаркирани с контролна горска марка. П. Г. заявил, че нарязаните дърва са негови и че ги е нарязал лично той, без да има писмено позволително за сеч.

За своите констатации служителите на РДГ –С. съставили констативен протокол № */30.10.2023 г. След това, в присъствието на свидетелите Н. Ц. и Х. Н., св. Р. Н., съставил Акт № */30.10.2023 г. на П. Д. Г., който бил запознат със съдържанието му и го подписал с възражение. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 104, ал.1 т.5 от Закона за горите /ЗГ/, и по чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № */07.12.2023 г. от Заместник-Директора на р. д. по г. - С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Атакуваното НП следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, се забранява сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1, предл.

1-во/сече/ от Закона за горите, предвижда за това нарушение административно наказание "глоба" в размер от 50 до 3 000 лева. В конкретния случай съдът счита, че от събраните в хода на делото гласни доказателства, не се установи по бездспорен и категоричен начин, жалбоподателя Г. да е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 ЗГ. И това е така, защото и тримата свидетели, които са били очевидци на рязането на дърва от лицето И. С. Г., сочат в показанията си, че жалбоподателя Г. е стоял до Георгиев, но нито е държал в ръце резачка, нито е рязал дърва. Съдът не кредитира показанията на тримата свидетели, в частта относно това, че Г. е заявил, че лично той е отрязал дърветата, тъй като в тази си част показанията им не се подкрепят от други доказателства.

При така установените факти по делото, съдът намира, че не се доказа по необходимия за потвърждаване на НП категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 104, ал. 1, т. 5 и по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Доказателствената тежест в процеса се носи от АНО, но в настоящото производство не ангажира доказателства относно авторството на деянието в лицето на жалбоподателя, и неговата вина за извършване на твърдяното нарушение. Вместо това, празнотите в необезпечената с достатъчно доказателства обвинителна теза се запълват с предположения, което демонстрира проява на предубеденост още в началната фаза на образуваното административно-наказателното производство. Този недостатък разколебава цялата теза на АНО, доколкото не разполага с преки доказателства за това, че именно жалбоподателят е извършил резултатната дейност – отсичане, на описаната в санкционния акт немаркирана с контролна горска марка дървесина, кога и в какво си качество я е осъществил. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ "Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование- за горските територии- държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор". От друга страна, разпоредбата на чл.

266, ал. 1 от ЗГ регламентира налагането на наказание глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по- тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се 3 разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Тъй като не се установи по безспорен и категоричен начин авторството на нарушението по чл. 104, ал. 1, т. 5 ЗГ, то недоказано се явява и нарушението по чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ, поради което наказателното постановление следва да се отмени и в тази му част.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева. Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото съответства на минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал.

5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед гореизложено са налице предпоставките за отмяна на атакуваното НП, поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */07.12.01.2023 г. на Заместник-Директора на РДГ С., с което на П. Д. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. В., общ. Б., ул. „Т. м.“ № *, за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 ЗГ, на основание чл. 266, ал. 1, пр.1 от ЗГ, е наложена глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */07.12.01.2023 г. на Заместник-Директора на РДГ С., с което на П. Д. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. В., общ. Б., ул. „Т. м.“ № *, за нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 ЗГ, на основание чл. 266, ал. 1, пр.1 от ЗГ, е наложена глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА р. д. по г. С., на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, да заплати на П. Д. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. В., общ. Б., ул. „Т. м.“ № *, сумата от 800,00/осемстотин/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4