Решение № 161 от 03.08.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Радомир, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231730100330 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД с насрещен иск по чл.79 ЗЗД.

Предявен е иск от ищеца адв. М. В. М., адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.., ап.., в качеството му на пълномощник на И. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Л., общ.К., със съдебен адресат: гр.П., бул.“П. ш.“ № ., ет.З, ап.Б, против ответника "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. А. М. № ., вх, ., ет. ., офис ., представлявано от И. В.а Д., Д. В.а Н., с който моли съда да постанови решение, с което да приеме, че договор № . за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022 г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.

В условията на евентуалност, твърди, че клаузата на чл.5 от договор № 1112219 за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. - .“, бл. ., бул. „А. М.“ №., бл. ., вх.., ет. ., офис., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., в качеството на управители, чрез юрк. Г. Г., е оспорил иска по основание и размер.

1

Въз основа на сключения Договор за потребителски кредит № ./16.01.2022 г., И. В. Т.

, ЕГН **********, е получил под формата на кредит сумата от 3000 лева на същата дата.

„Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., е предявил насрещни искове срещу И. В. Т., ЕГН **********, при условията на кумулативно обективно съединяване, както следва:

1) иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сума в размер на 2 588.69 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ./16.01.2022 г.

2) искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а именно за заплащане на законна лихва за забава върху главницата по т. 1), смятано, от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

Моли да бъдат присъдени на „Ф. Б.“ ЕООД направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между нго и ответника е сключен Договор № . за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, съгласно който ищецът трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 4050 лева, при сума на получаване 3000 лева, при лихва от 1050 лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35%, при срок на кредита от 18 на брой вноски.

Съгласно чл.5 от договора, ищецът следва да сключи Договор за гаранция/поръчителство с Ф. Ба. p.l.c., с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022 г. По сключения Договор за гаранция ищецът следва да заплати сумата от 2970 лева, подробно описана в чл. 1.6 от Договора за гаранция.

Твърди се, че договор за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.

В условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл.5 от договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД е оспорил исковата молба.

Предявен е насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, с който моли съда да бъде осъден ищецът- ответник по насрещния иск да заплати сума в размер на 2 588.69 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ./16.01.2022 г., както и законна лихва за забава върху главницата, смятано, от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

Моли да бъдат присъдени на „Ф. Б.“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

По делото е предоставен Договор № . за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022 г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД , в качеството на кредитодател и И. В. Т., в 2 качеството му на крледитополучател, с който е отпуснат кредит в размер на 3 000 лв., представляващ главница по кредита. Видно от договора е, че е уговорено кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 15 вноски, като ищецът е поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 35.00 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.66 %. Така общата сума, която кредитополучателят е трябвало да заплати, е в размер на 4 050 лв.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от Договора, следвало да сключи Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен сключеният Договор № . за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022 г.

По повод чл.5 от Договора, ответното дружество сочи, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително и ищцата в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант/поръчител, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител избран от него.

Предвид сериозното неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя с насещния иск и на основание чл.6 от Договора за предоставяне на потребителски кредит във вр. с чл.13, ал.1 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.

Б." ЕООД, е направено изявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми, като е отправена покана към кредитополучателя И. В. Т. да погаси всички свои задължения по договора за кредит, възлизащи на общата стойност от 2 588.69 лева, представляващи неизплатена главница.

Съгласно чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Feratum Bank в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорка свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.

Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Съгласно чл.3 от Договора за кредит, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 4050 лева, представляваща сбор от следните суми: а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3000.00 лева; б)

Лихва, в размер на 1050.00 лева, при Лихвен процент 35,00 %

Също така в чл.4 от Договора за кредит е упоменато, че общият разход по Кредита е 1050.00 и включва сумата по чл. 3, б) по-горе.

Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

3

Съгласно чл.7 от Договора за кредит, кредитополучателят дава изричното си съгласие по смисъла на чл.13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Кодът за потвърждение, предоставен му от Дружеството, който е електронен подпис съгласно чл.13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията ми с Дружеството да има силата на саморъчен подпис.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Сключеният между страните договор № . за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022 г., има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит в релевантната за периода редакция /в т.см. определение №351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № ./2. г./ Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката с общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника- кредитор, а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо към частно основание за нищожност.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК е предвиден начина на формиране на годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл.4 т.3 от Преддоговорната информация към договора е предвидено, че сумата по договора за гаранция (поръчителство) е в размер на 4950,00 лева.

В тази връзка в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца и ответника Ф.

Б. ЕООД и Ф. Б. Д. за предоставяне на поръчителство. След като съгласно чл. 5, ал.1 от договора усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от Feratum Bank. Анализът на посочените клаузи сочи, че потребителят няма право на избор какво обезпечение да избира, не може да избира измежду обезпечаване на кредита и необезпечаване на кредита. Следователно във всички случаи кредитът задължително се обезпечава , тоест налице е хипотезата на чл.11 ал.1 г.18 от ЗПК за включване в съдържанието на ГПР и на задължителното обезпечение на кредита респективно и на разходите по него предвид свързаността на двата договора доколкото без поръчителство договорът за заем не може да се сключи.

Сключеният договор за гаранция (поръчителство) срещу уговорено възнаграждение, в размер на 6000 лева е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в nap. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на 4 възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита В случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. Невключването му води до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, което не дава възможност да се определи действителния ГПР като в същност е налице фактическа липса на ГПР по смисъла на закона, а не фактическа грешка при изчисляването му, което води до нищожност на целия договор по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие е императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договор № . за предоставяне на потребителски кредит от 16.01.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

След като потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по обслужване на заема се налага извода, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави.