Решение № 220 от 17.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Монтана, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500325 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ГПК.

Делото е образувано след отмяна на определение на съда № 123/08.03.23 г.,с което е оставена без разглеждане жалбата на „С. -*“ срещу Постановление за разноски.

С определението на САС са дадени конкретни указания.

Производство е образувано по жалба на „С. -*“ срещу Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение по из.дело № 20227480402232 на ЧСИ М.И. .

Жалбоподателят твърди,че е не дължи определените разноски, като излага подробни съображения в тази насока .На първо място поддържа,че дължимата сума е заплатена доброволно,като е преведена направо по сметка на взискателя,поради което и не се дължат таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ.На второ място поддържа,че с оглед доброволното заплащане на сумите преди да бъде получена призовката за доброволно изпълнение не се държат и разноските, които са заплатени от взискателя за неизвършени изпълнителни способи,които са и били напълно ненужни .Оспорва и размера на определения адвокатски хонорар с възражение за прекомерност .Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени постановлението за разноски.

Постъпило е възражение от взискателя по делото „ В.-*“ ООД, в което се твърди, че жалбата е недопустима като подадена извън законоустановения срок , а по същество неоснователна като са изложени подробни съображения в тази насока .

Постъпило е становище и от ЧСИ М.И. ,в което се твърди,че жалбата е неоснователна .

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна 1 следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба до ЧСИ от 31.10.2022г. за събиране на сумата по издадения от РС Лом изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1041/2022г. за солидарно осъждане на „С. -*“ ЕООД и С. К. за описаните суми, а именно главница – 50 000 лв., 28 000 лв. – неустойка и 4480 лв. – разноски. Още с молбата е претендирана възбрана на описаните имоти и запор на сметки, чието налагане е извършено с разпореждане от 14.11.2022г., с което ЧСИ е приел и като разноски сумата от 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от описаните такси. На 09.12.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до дружеството, получена на 19.12.2022г., и до длъжника - С. К., за който е отразено, че е връчена на 15.12.2022г., като и в двете са вписани освен сумите по ИЛ, и разноски по изпълнителното дело в размер на 4 059,00 лв. и 6259,89 лв. – такси по Тарифата.

По изп.дело е постъпила молба от взискателя от 15.12.2022г. с искане изп.дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.2 от ГПК и с постановление от 16.12.2022г. същото е прекратено.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Безспорно е, че когато длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия съгласно чл. 78, ал.1 от ЗЧСИ, а съгласно чл.79 от ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати (освен поради плащане, направено след започване 3 на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени В настоящата хипотеза безспорно се установява,че длъжниците са заплатили дължимата сума директно на взискателя,като това е станало след образуването на делото ,т.е същите са станали причина за образуване на изп.производство и затова следва да понесат разноските за това.

Таксата по т. 26 ТТР ЗЧСИ е резултатна и дължима от длъжника винаги, когато е налице събиране на вземането /или част от него/ по изпълнителния титул в хода на висящо изпълнително производство, като същата следва да се изчисли върху събраната сума.

Същата е дължима независимо от това дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, доколкото с поведението си /неплащането преди предявяването на изпълнителния лист пред съдебния изпълнител/, длъжникът е дал повод за образуване на същото. Макар сумата да не е постъпила по сметка на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, даденото от длъжника пряко на кредитора - взискател следва да се счита за събрана сума по смисъла на т. 26 ТТР ЗЧСИ. Дължимата такса по т.26 е в размер на 4 719,23 лв.без ДДС или 5 663,08 лв.,която е внесена изцяло от взискателя.

В настоящата хипотеза по искане на взискателя са извършени действия ,свързани с принудителното изпълнение ,като са наложени запори,изпращани са съобщения,молби , извършване на проучване на имуществото и др.,по които са направени разходи в размер на 6259,89 лв.с ДДС,включваща и таксата по т.26 от Тарифата/ 4 719,23 лв.без ДДС или 5 663,08 лв/. Върху сумата, която се следва като възнаграждение следва да се начисли ДДС.

Няма спор в практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение се следва и дължи ДДС в размер на 20%.

Неоснователно е твърдението,че не е било необходимо да се налагат 4 броя запори и 2

4 броя възбрани и съответно да се изпращата и съобщения за това с оглед обстоятелството,че по едната сметка е имало достатъчно наличност. Съдебният изпълнител по никакъв начин не е могъл и не е бил длъжен да знае каква е банковата наличност към момента на изпращане на съобщенията.

Самият жалбоподател не оспорва извършването на тези действия от страна на ЧСИ, а оспорва единствено необходимостта на същите . С оглед гореизложеното съдът намира,че таксите са правилно начислени и събрани от ЧСИ.

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата в тази част за неоснователна.

В останалата част/досежно размера на адвокатското възнаграждение/ жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните:

Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435 от ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.-*“ ЕООД, ЕИК *срещу постановлението на ЧСИ М. И. за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20227480402232 в ЧАСТТА досежно начислените такси по ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „С.-*“ ЕООД, ЕИК *срещу постановлението на ЧСИ М. И.за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20227480402232 в ЧАСТТА досежно искането за намаляне на адвокатския хонорар и

ПРЕКРАТЯВА производството в тази част .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в частта относно прекратяването пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3