Решение № 72 от 12.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Ямбол, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Г. Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20262300500060 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на М. Х. М. от с.****, общ.****** чрез адв.К. С. от АК – Ямбол против Решение №65/16.12.2025 г., постановено по гр.д.№171/2025 г. по описа на ТРС.

В посоченото Решение първостепенния съд е осъдил М. Х. М. с ЕГН ********** от с.****, общ.******, ул.****№ ** да заплати на „Джи Ес Агростарт" ЕООД с ЕИК 202850775, със седалище и адрес на управление: гр.Тополовград, ж.к."Сакар", бл.5, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Г. П. Т. с ЕГН ********** на основание чл.50 от ЗЗД сумата от 2511 лв./две хиляди петстотин и единадесет лева/ - представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди настъпили в резултат на увреждане на посеви със слънчоглед в местността „Демирица", в землището на с.****, общ.****** от животни собственост на М. , ведно със законната лихва от деня на увреждането - 01.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 1151 лв./хиляда сто петдесет и един лева/, като е отхвърлил иска за разликата над 2511 лева до претендирания размер от 3944,08лв., като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба на М. М. Решението на ТРС се атакува в частта, с която е уважен искът на ищеца „Джи Ес Агростарт" ЕООД с твърдения за незаконосъобразност и неправилност, като постановено при съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът твърди, че давайки ход на 1 делото, въпреки искането им за уточняване на исковата молба, съдът е лишил ответната страна от правото на ефективна защита. Сочи, че съдът не е коментирал събраните писмени и гласни доказателства, че е изграден електропастир. Твърди, че неправомерно първоинстанционният съд е отказал събирането на доказателства. Изтъква, че в исковата молба съществува противоречие в местонахождението на „процесния блок", а в атакуваното решение въобще не се засяга този въпрос. Изложени са съображения в тази насока.

Моли ЯОС да отмени обжалваното решение в частта, с която е уважен искът на ищеца „Джи Ес Агростарт" ЕООД и да постанови ново Решение, с което да приеме за установено, че претенцията на „Джи Ес Агростарт" ЕООД е неоснователна и недоказана.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете инстанции.

В срока по чл.263 „ДЖИ ЕС АГРОСТАРТ“ ЕООД, представлявано от управителя Г.

П. Т. с ЕГН ********** , чрез адв. М. Х. от ЯАК, е упражнило правото си на писмен отговор и е изразило становище за неоснователност на въззивната жалба на М. М., като е поискало оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното решение в атакуваните му части като правилно и обосновано. Изложени са аргументи в тази насока.

В проведеното открито съдебно пред окръжен съд въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание пред окръжен съд въззиваемата страна „ДЖИ ЕС АГРОСТАТ“ЕООД, редовно уведомена не изпраща заковав представит, като се явява пълномощникът им адв.М. Х. от АК-Ямбол, редовно упълномощено. Същата заявява, че оспорва жалбата, като поддържа депозирания писмен отговор и по същество моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по изложените в отговора подробни съображения, като им бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, съобразно договор за правна защита и съдействие.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Тополовград е бил сезиран от„ДЖИ ЕС АГРОСТАТ“ЕООД с иск против М.Х.М., последният да бъде осъден да му заплати на основание чл.50, в с чл.45 от ЗЗД сумата от 3944,08 лв., представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждане на посевите със слънчоглед в местността „Демирица“ в землището на с.Доброселец, община Тополовград от животни, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 91.08.2924г. до окончателното й изплащане.

Основава се на фактите, че през стопанската 2023/2024г. ищцовото дружество на основание договори за наем на земеделска земя и Заповед на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Ямбол за разпределение на масивите е стопанисвало земеделски земи в землището на с.Доброселец, община Тополовград в местността „Демирица“, подробно описани в исковата 2 молба, които са били засяти със слънчоглед. По получен сигнал, че животни са навлезли в блока на 01.08.2024г., между 07:00ч. и 08:00часа Стоян Методиев Тенев, представител на ищцовото дружество подал сигнал на тел.112 и отишъл на място, където видял крави, които пашували. Установил, че кравите са около десет броя, всички се намирали в посевите със слънчоглед, но не установил на място да има пастир на животните. Кравите били с ушни марки и били собственост на земеделския производител М. Х. М. от с.Доброселец, който имал в селото животновъден обект. На същата дата той подал сигнал до кмета на община Тополовград и още същия ден комисия, назначена със заповед №581/01.08.2024г. на Зам.кмета на Община Тополовград извършила проверка чрез оглед и обстойно обхождане на терена, като установила, че нивите обект на проверката са засяти със слънчоглед с обща площ 35,215 дка и е констатирала отъпкване и опасване на посева от преминаването на селскостопански животни. По време на проверката в един от поземлените имоти комисията е констатирала, че пашуват 6 крави, всички с ушни марки, като след проверка на един от номерата на едно от животните в информационната система на БАБХ установила, че животното е собственост на ответника. Съответно комисията е констатирала нанесената щета върху 70% от площта на посева, приела е среден добив от 200,000кг/дка слънчоглед за района и е съставила констативен протокол за оценка на нанесената щета по чл.20,22 от ЗОСИ , които е оценила на стойност 3944,08 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима, тъй като е започнала процедура по ЗОСИ, който е специален закон и дерогира действието на общия. Алтернативно е направил възражения за нередовност на исковата молба , т.к. не било конкретизирано основание на исковата претенция. Оспорил е иска по основание и размер, тъй като от исковата молба не ставало ясно как е ангажирана отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД, съответно не е ясно основанието на исковата претенция. Изложил е твърдия, че е положил необходимата грижа, като всички мери и пасища, които стопанисвал били оградени с електропастири.

Районен съд – Тополовград в постановеното от него Решение № 65/ 16.12. 2025г., като е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства е приел, че предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са налице, тъй като са установени имуществени вреди изразяващи се в унищожаване на продукция от слънчоглед, че те са произлезли от животни, които безспорно са собственост на ответника и той е проявил бездействие и не е осъществил необходимия надзор неполагайки достатъчно грижи така, че да не допусне животните му да увредят другиго и че вредите са пряка и непосредствена последица от това бездействие и неполагане на грижи. Съдът не е възприел възражението за недопустимост на иска , т.к. е счел че няма пречки отговорността да се търси по общия исков ред, с оглед приложеното по делото заявление от ищцовото дружество до Община Тополовград в което се посочва, че то ще търси правата си по съдебен ред. На база констатациите от съставения констативен протокол по чл.20,22 от ЗОСИ и заключението на приета по делото съдебна стокова оценителна експертиза, съдът е приел, че щетата възлиза на сумата от 2511 лв., до който размер е уважил иска, ведно със законната 3 лихва от деня на увреждането 01.08.2024г. и е отхвърлил иска до предявеният размер от 3944,98лв.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря.

В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

В ППВС от 18.11.1963г. е направено разграничение на отговорността при непозволено увреждане от чл.49 и чл.50, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл.49 от ЗЗД, а ако са в резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл.50 от ЗЗД. В чл.50, изр.2 от ЗЗД е предвидена и отговорност , когато вредите са причинени от животно, какъвто е настоящият случай. Тогава отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те са се намирали. Твърдения за това, че вредите са настъпили в резултат на пашата на животти/крави/, които са собственост на ответника, са изложени подробно в исковата молба, поради което не е имало необходимост от уточнения на исковата молба. В тази връзка направените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Основанието за отговорността за вреди, причинени от животни е наличието на повишен риск при тяхното отглеждане. Както правилно е посочи ТРС отговорността на собственика е безвиновна. Поради безвиновния характер, освобождаване е възможно само при наличие на виновно поведение на пострадалия или непреодолима сила, а не просто при доказване на полагане на грижа. Тази разпоредба гарантира, че пострадалият ще получи обезщетение от лицето, което излича полза от животното и носи риска от него. Тази отговорност се ангажира дори да няма нарушение на конкретни правила.

За да възникне тази отговорност е необходимо да са нали следните предпоставки: наличие на вреди, вредите да са произтекли от животните, те да са собственост на лицето от което се търси отговорността или да се намират под негов надзор, бездействие от страна на 4 собственика или надзорника, причинна връзка между бездействието и настъпилите вреди – вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът или онзи, който е бил длъжен да упражнява надзор са бездействали и не са препятствали животните да причинят вреди. Тази отговорност не възниква, ако липсва, който и да е от елементите на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД. За да е налице бездействие не е необходимо изрично да е предписано нормативно задължение за действие, т.к. това следва от закона, че собственика следва да полага грижата на добър стопанин. Безспорно по делото са били доказани всички елементи на фактическия състав на посочената норма, включително и за наличието на противоправно бездействие. Дори да е имало изграден от ответника електропастир, както той твърди, това не го освобождава от отговорност, т.к. самият факт на изграждането му не е основание за изключване на неговата безвиновна отговорност, т.к. той е длъжен да следи за неговата изрядност и за това животните му да не навлизат в чужди ниви и да причиняват вреди.