Решение № 807 от 04.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20211100901765 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 405, АЛ. 1 ОТ КЗ И ЧЛ. 86 ОТ

ЗЗД.

Ищецът „Д.Б.Л.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** офис 14, представлявано от управителя С.В.М., чрез адв. ИЛ. АС. ИЛ. от САК, с адрес за призоваване: гр. София, ул.

„****, тел: ****, е предявил на 23.08.2021 г. искова молба против „ДЗИ О.З."ЕАД, ЕИК ****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „ТОЙОТА", модел „РАВ 4", с държавен контролен номер ****, с рама № JTMZFREV3HJ130388 и двигател № F363736, на цвят - бял, произведен през 2017 г. За посочения автомобил има сключена комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско+" по полица № 440118213049658 от 27.04.2018 г., със срок на валидност 12 месеца – от 28.04.2018 г. до 27.04.2019 г., като след проведен оглед от представител на застрахователя, е определена застрахователна стойност на автомобила в размер на 58 000 лева.

Ищецът е търговско дружество с основна дейност отдаване на лизинг на леки автомобили, което обстоятелство е известно на застрахователната компания. В това си качество дружеството е сключило договор за финансов лизинг № 001212 от 12.04.2018 г. с О.Д.Д. от гр. София, ЕГН **********, по силата на който е предоставило описания по-горе лек автомобил на Д..

Около 23.30 часа на 30.09.2018 г. О.Д. е паркирал автомобила в гр.София, на ул. ****, във вътрешен паркинг на кооперацията.

На сутринта на следващия ден - на 01.10.2018 г., около 10.10 часа, Д. е установил, че автомобилът не се намира на мястото, на което го е оставил 1 предишната вечер.

Веднага, след като е установил липсата на колата, Д. се е обадил на лизингодателя (ищеца), на застрахователя и на органите на МВР. По случая е било образувано ЗМ № 2071/2018 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 37934/2018 г. по описа на СРП и щета № 44012131831653 по описа на „ДЗИ О.З." ЕАД.

Тъй като автомобилът не е бил открит, с Постановление от 05.12.2018г., прокурорската преписка е спряна.

Ищецът твърди, че по щетата, образувана при ответното дружество, е представил всички необходими и изискани му от застрахователната компания документи, както и ключа на автомобила.

Вместо да изплати полагащото се обезщетение по настъпилото застрахователно събитие, ответното дружество е изпратило на ищеца уведомително писмо изх. № 0-92-1935 от 06.02.2019 г., с което го уведомява, че отказва изплащането на обезщетение с мотива, че е налице „неточно обявено или премълчано обстоятелство, при което застрахователят не би сключил договор, ако е знаел за него". В същото време в писмото не са посочени никакви данни за какви „неточно обявени или премълчани обстоятелства" става дума, както и не са искани допълнителни обяснения или документи от ищеца. Безспорно е обаче, че ответникът не желае да заплати обезщетение и че за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск, с който желае съдът да се произнесе с решение по спора.

Освен това според ищеца ответникът използва едни и същи похвати, за да отказва заплащане по настъпили застрахователни събития, като винаги отговорът е посочения по-горе, или израза „обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата не съответстват с установените факти и събраните данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил".

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника - „ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК ****, в качеството му на застраховател по комбинирана автомобилна застраховка „КАСКО +", обективирана в застрахователна полица №440118213049658 от 27.04.2018 г., със срок на валидност 12 месеца - от 28.04.2018 г. до 27.04.2019 г., да заплати на ищеца, „Д.Б.Л." ЕООД, ЕИК ****, сума в размер на 58 000 (петдесет и осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на настъпилата в периода от 23.30 часа на 30.09.2018 г. до 10.10 часа на 01.10.2018 г. кражба на собствения му лек автомобил марка „ТОЙОТА", модел „РАВ 4" , с държавен контролен номер СВ **** МА, с рама № JTMZFREV3HJ130388 и двигател № F363736, на цвят - бял, произведен през 2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на кражбата, до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по делото разноски.

С молба от 01.10.2021 г . ищецът „Д.Б.Л.” ЕООД, ЕИК ****, действащ чрез адв. Я.Д. Д. - САК, в изпълнение на съдебно разпореждане № 1487/20.09.2021 г., с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на недостатъци, излага следното:

В изпълнение на изискванията на чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка на ищцовото дружество в УниКредит Булбанк АД, както следва: IB AN: ****, BIC: UNCRBGSF, Титуляр: „Д.Б.Л.“ ЕООД.

2

По отношение на указанията за уточняване на размера и периода на претенцията за лихва, с настоящата молба се уточнява, че ищецът претендира законна лихва върху главницата в размер на 14 983,33 лв. за периода от датата на отказа за плащане на застрахователно обезщетение - 06.02.2019 г. до датата на входиране на исковата молба - 23.08.2021 г., както и законна лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното й плащане.

Доколкото с настоящата молба се претендира присъждане на лихва за забава, считано от датата на отказа на застрахователя за плащане, а с исковата молба е претендирана лихва от датата на застрахователното събитие, то ищецът моли на основание чл. 214 от ГПК съдът да допусне изменение на иска за лихва в посочената част.

Приложено е преводно нареждане за превод по сметка на Софийски Градски съд на сумата 2 919,33 лв., представляваща държавна такса за образуване на т. д. № 20211100901765, изчислена върху претенцията за главница и мораторна лихва.

Уточнява се също така, че видно от приложената към исковата молба застрахователна полица № 440118213049658, ответното застрахователно дружество е поело отговорност да носи риска по „Клауза ПЪЛНО КАСКО“.

Съгласно Раздел II, т. 2.3. от приложимите към застрахователния договор общи условия (ОУ) по „Клауза ПЪЛНО КАСКО“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС", които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС. В т. 2.2. от същия раздел на ОУ е уредено, че по клауза „ Кражба и грабеж на цяло МПС“ се покрива кражба на цяло МПС така, както се подразбира и от самото наименование на клаузата. С исковата молба са представени документи, изготвени в хода на ДП № ЗМ2071/2018 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 37934/2018 г. по описа на СРП, а именно постановление за спиране на наказателното производство от 05.12.2018 г. и Удостоверение per. № 228 ДЛК-2071/2018 г. От съдържанието на посочените документи се установява, че застрахованият автомобил е бил предмет на престъплението Кражба и не е бил открит. Ето защо ищецът счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по „Клауза ПЪЛНО КАСКО“ от застрахователния договор.

Ответникът „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, чрез юрисконсулт Д.З., е депозирал на 02.11.2021 г. отговор на искова молба.

В същия е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, както по основание, така и по размер, поради което ответникът го оспорва изцяло.

Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“за л.а.

„Тойота РАВ 4“ с per. № СВ****МА.

Оспорва наличието на застрахователно покритие по имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в процесната застрахователна полица относно рисковете „Кражба“ и „Грабеж“ на цялото МПС. Оспорва настъпването на покрит по застрахователния договор риск.

3

Оспорва всички обстоятелства, на които ищцовата страна основава претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение.

В тази връзка са изложени следните съображения и възражения:

На първо място в отговора се твърди, че процесният застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 440118213049658 е нищожен поради невъзможен предмет и сключен при липса на застрахователен интерес.

Ответникът твърди, че автомобил с идентификационен номер /рама JTMZFREV3HJ130388/, за който ищецът претендира изплащане на застрахователно обезщетение, не е обект на застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско+“. Последното следва от факта, че към датата на сключване на застрахователния договор автомобилът е бил увреден /наводнен/ до такава степен, че да не може да бъде възстановен. При сключване на застрахователния договор въпросното МПС не е било годно за експлоатация и движение поради наличието на тотална щета, вследствие от наводняване. Представеният за оглед автомобил при сключване на застраховката, не е идентичен на автомобил с номер на рама JTMZFREV3HJ130388, за който се твърди, че е противозаконно отнет. Не е налице идентичност между автомобила, представен за оглед, и процесното МПС. Според ответника автомобилът с рама JTMZFREV3HJ130388 е бил наводнен до степен тотална щета преди сключване на застрахователния договор, за което ще бъдат ангажирани и доказателствени искания.

В условията на евентуалност е изложено твърдение, че е налице основание за изключване на отговорността на застрахователя поради неизпълнение на договорни отношения. Застрахованото лице не е представило точна и вярна информация при сключване на застрахователния договор, както и за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Налице е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на „ДЗИ - О.З.“, предвид разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ и приложимите към застраховката Общи условия, представляващи неделима част от договора. В случая е налице премълчаване на обстоятелството или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което е значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла ла чл. 408, т. 3 от КЗ. Застрахованият с декларирал неистински обстоятелства, с което е попречил да се установят причините за събитието.

Оспорва се верността на декларираните от застрахования обстоятелства по настъпването на събитието във връзка с противозаконното отнемане на МПС.

Оспорва се истинността на фактическата обстановка, описана от застрахования при завеждане на извънсъдебната претенция. Оспорват се твърденията на ищеца, че автомобилът е бил откраднат на посоченото място, дата, час. Според ответника претенцията е неоснователна, доколкото ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията, че кражбата е извършена по декларирания начин. Наличието на причинноследствена връзка между декларираното и действително настъпилото е основна предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Ответникът оспорва исковата претенция и по размер. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно и несъответстващо на действителната стойност на автомобила към момента на твърдяното събитие.

В тази връзка се твърди, че застрахователят дължи обезщетение, което е 4 равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

В конкретния казус процесният автомобил не следва да се разглежда като годно превозно средство, пригодено за движение по пътищата на страната, доколкото същият е претърпял тотална щета, вследствие на което е бил абсолютно негоден за употреба.

Застрахователят не дължи застрахователната сума по договора, която представлява лимит на отговорността, а действителната стойност към момента на настъпване на събитието.

Ответникът оспорва иска за лихва като акцесорен на главния.

Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна защита - адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като твърди, че такива разноски не са действително направени и това обстоятелство не е удостоверено. При условията на евентуалност, оспорва по размер адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца като прекомерно завишен съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуване и представителство по делото.