Решение № 1235 от 12.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. Кюстендил, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100185 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81В, против М. К. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.********.

В исковата молба се твърди, че на 24.08.2021 г. ответникът М. К. Т., ЕГН ********** сключил Договор за потребителски кредит № ****** със „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, по силата на който получил сумата от 300,00 лева. Длъжникът се съгласил да върне сумата в срок до 24.01.2022 г. посредством 5 броя погасителни вноски, всяка в размер на 103,00 лева.

Твърди се от ищеца, че размерът на годишната лихва бил 40,05%, а годишният процент на разходите (ГПР) - в размер на 48,63 %. Сочи се, че в чл.

31, ал. 3 от Общите условия (ОУ) по договора било уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от ОУ към договора се предвиждало „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения и т. н. и същите ще се считат за получени ако бъдат изпратени на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при сключване на договора.

Твърди се, че на 05.04.2023 г. процесното вземане срещу ответника било прехвърлено на ищцовото дружество на основание сключен Договор за 1 продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Длъжникът бил уведомен за извършената цесия на посочения от него настоящ адрес, както и посредством изпратено текстово съобщение на посочения от него мобилен телефон. М. К.

Т. не изпълнил задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо М. К. Т., че същият дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ №81 В, сума в общ размер на 387,21 лв. (триста осемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), от които: 300 лв. главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/24.08.2021г.; договорна лихва върху главницата в размер на 35,45 лв. за периода от 24.08.2021 г. до 24.01.2022 г.;

51,76 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 24.02.2022 г. до 28.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, не е упражнил правото си по чл.131 от ГПК да подаде отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище, с което се поддържа искането за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа възраженията за отхвърляне на предявените с исковата молба искове. Прави възражение за погасяване по давност на акцесорните претенции за лихви.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 2285/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. К. Т. за сумите: 300 лв. главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №******/24.08.2021г., сключен между кредитора „Сити Кеш“ и ответника по настоящото; 35,45 лева договорна лихва за периода от 24.08.2021г. до 24.01.2022г.; 51,76 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2022 г. до 28.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до датата на погасяване на дълга, както и направените в заповедното производство разноски, съобразно уважената част от претенцията.

Същевременно с разпореждане от 20.09.2024г. заповедният съд е оставил без уважение заявлението на „АПС Бета България” ЕООД за издаване 2 на заповед по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 179,55 лева договорна неустойка и за сумата от 206,24 лева – неплатени дължими такси.

Предвид връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на 20.01.2025г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е депозирана в съда на 23.01.2025г.

На 24.08.2021 г. е сключен договор за паричен заем Кредирект №****** между заемодателя „Сити Кеш” ООД и заемателя М. К. Т., по силата на който на ответникът е предоставен заем в размер на 300 лв. Договорът се сключва за срок до 24.01.2022 г., когато е последното плащане по него, при следните параметри: ГЛП 40,05 %, годишен процент на разходите 47,83 %, обща сума за плащане 335,45 лв. Договорът предвижда (чл.6.1. от него) задължение за заемателя в тридневен срок от усвояване на заемната сума да представи обезпечение: поръчител или банкова гаранция, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 179,55 лв., която се начислява автоматично от подписване на договора и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план.

В приложения към исковата молба лог файл е отразено, че е наредено плащане на 300 лв. по Изипей и парите са получени от ответника. Представена е и разписка за получаване на парите от ответника.

На 05.04.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Сити Кеш” ООД прехвърля на „АПС Бета България” ЕООД портфолио с вземания, заедно със съпътстващите гаранции на цесионера, описани в Приложение №1 към договора. Такова приложение по делото не е представено.

По делото е представено от ищеца и уведомление за цесия от „АПС Бета България“ ЕООД, адресирано до ответника. Няма данни, че същото е получено от ответника по поща, електронен адрес или чрез телефонно съобщение, както твърди ищеца. Първоначалният кредитор „Сити Кеш“ ООД е упълномощил изрично ищцовото дружество да уведомява длъжниците за сключеният договор за цесия от 05.04.2023г. и настъпилото прехвърляне на вземанията.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки твърденията и възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч.гр.д. № 2285/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е редовно връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК и съобразно дадените от съда указания, искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

3

За успешното доказване на предявените искове, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответника за нея.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

Между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 300 лева, със срок на издължаване до 24.01.2022 г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази сума е преведена и усвоена от ответника посредством услугите на Изипей. Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път.

Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал тази възможност преди да направи онлайн избора си за сключването на договора. С извършване на това фактическо действие последният се валидира и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление за приемането им. Още повече, че изрично в общите условия на договора е записано, че с натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие с условията на договора (чл.11, ал.2 от общите условия), което пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума.

По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава.

Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за 4 цялостно връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение на поетото договорно задължение.

От друга страна, законът предоставя възможност с договор за цесия кредиторът да прехвърли вземането си на трето лице, както е в настоящия случай. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото пълномощно. В случая, от договора за цесия (параграф 4, т.4.3.) е видно, че към момента на неговото подписване цедентът е съставил пълномощно в полза на цесионера – ищец по делото, за уведомяване на длъжника. По делото е представено уведомление от цесионера до ответника, което е връчено на особения представител на длъжникаответник, ведно с преписа на исковата молба и приложенията към нея, поради което ответникът се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Поради изложеното, съдът счита, че ответникът-длъжник е редовно уведомен за прехвърлянето на процесното вземане, договорът за цесия е породил правен ефект спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника. Тук следва да се посочи, че предмета на договора за цесия не е предмет на настоящия спор, тъй като е част от правоотношение, възникнало между ищеца и трето по делото лице. Поради тази причина не следва да се изследва действителността на този договор или пък че в предмета му не се включва спорното вземане по делото.