Присъда № 127 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към Присъда № 127/01.07.2026г., постановена по НОХД № 2530/2026г. по описа на

Пловдивски районен съд, VI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Н.П.П. роден на ****, живущ в гр. ****, б., български гражданин, разведен, средно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че в периода от месец октомври 2022г. до месец януари 2026г. в гр. Пловдив, включително, след като бил осъден с Решение № 1486 от 24.08.2021г. по гр. дело № 20215330109233/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 24.08.2021г., да издържа свои низходящи – А.Н.П., родена на ***г. и П.Н.П., роден на ****г., като им заплаща месечна издръжка чрез тяхната майка и законен представител – М.М.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва :

- 2 пълни месечни вноски от по 250 лева всяка и непълна месечна вноска в размер на 154,47 лева за издръжка на А.Н.П., родена на ***г. за периода от месец октомври 2022г. до 29.08.2023г., включително ;

- 30 пълни месечни вноски от по 220 лева всяка и непълна месечна вноска в размер на 104,47 лева за издръжка на П.Н.П., роден на ****г., за периода от месец октомври 2022г. до месец януари 2026г., включително, всички общи задължения за издръжка в размер на 7358,94 /седем хиляди триста петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/лева, равняващи се на 3762, 57 /три хиляди седемстотин шестдесет и две евро и петдесет и седем евро цента/ евро по фиксирания курс лев спрямо евро съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ и определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като деянието е извършено повторно – след като деецът е бил осъждан за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК с Присъда №58/02.03.2023г. по НОХД № 7128/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 18.03.2023г. – престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.

Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за доказано по категоричен начин. Прави анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че последните подкрепят изцяло фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Предлага на Съда да признае подсъдимият за виновен по така повдигнатото му обвинение, като с оглед предходните осъждания предлага да се наложи наказание пробация със задължителните мерки, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в кметството по местоживеене.

Сл.защитник на подс.П. – адв.З. също счита, че са налице достатъчно данни за извършеното престъпление, като са налице доказателства, че бащата 1 не е осъществявал контакт с децата си, не е полагал грижи и не е заплащал дължимите издръжки. Моли съда да наложи наказание пробация, за да може подсъдимия да полага грижи за болните си родители.

Подсъдимият Н. П. се признава за виновен и съжалява за стореното, моли съда за по-леко наказание за да се грижи за родителите си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Н.П.П. е роден на ****, живущ в гр. ****, б., български гражданин, разведен, средно образование, безработен, осъждан, ЕГН:

**********.

С присъда № 58/02.03.2023г. по НОХД № 7128/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, Ⅹ н.с., влязла в сила на 18.03.2023г., подс.Н. П. бил признат за виновен за извършено в периода от месец септември 2021г. до месец септември 2022г., включително, престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1 и т. 2 вр. ал.1 от НК за срок от 1 (една) година. Това осъждане определя квалификацията на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, като извършено при условията на „повторност“ по реда на чл. 28, ал.1 от НК.

На 06.07.2005г. подс.Н. П. и св.М.Д. сключили граждански брак в гр.Пловдив. По време на съвместното им съжителство се родили двете им общи деца – дъщеря им – св.А.Н.П., родена на ***г. /към момента на 20годишна възраст/ и синът им – св.П.Н.П., роден на ****г. /към момента на 16годишна възраст/. В началото съпружеските отношения между подс.Н. П. и св.М.Д. се основавали на разбирателство и уважение. Впоследствие обаче между двамата започнали да възникват съществени противоречия, което довело до влошаване на взаимоотношенията им и поради това през 2021г. те решили да се разведат.

С Решение № 1486 от 24.08.2021г. по гр.д. № 9233/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 24.08.2021г., бракът между подс.Н. П. и св.М.Д. бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на общите им деца – свидетелите А.П. и П. П. били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с тях. Със същия съдебен акт подс.Н. П. бил осъден да заплаща на дъщеря си – св. А.П., чрез нейната майка и законен представител – св. М.Д., ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 04.06.2021г., до възникване на причини, обуславящи друг размер на издръжката или прекратяването , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и ежемесечна издръжка на сина си – св. П. П. в размер на 220 лева, чрез 2 неговата майка и законен представител – св. М.Д., считано от 04.06.2021г., до възникване на причини, обуславящи друг размер на издръжката или прекратяването , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По силата на същото горепосочено съдебно решение по гр.д. № 9233/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, семейното жилище, намиращо се на адрес : гр. ***, придобито по време на брака между подс.Н. П. и св.М.Д., било предоставено на последната, като тя и децата – свидетелите А.П. и П. П., заживели там. Именно на посочения адрес подс. Н. П. следвало да престира дължимата от него издръжка, като от своя страна, св. М.Д. му предоставила и информация за банковата си сметка, за да може при необходимост да превежда издръжката на децата по банков път.

Макар че подс. Н. П. бил запознат с Решение № 1486 от 24.08.2021г. по гражданско дело № 9233/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 24.08.2021г., с който бил осъден да заплаща издръжка на децата си – свидетелите А.П. и П. П., той не изпълнявал регулярно задълженията си. Предвид това, по молба на свид. М.Д. – в качеството на законен представител на свид. П. и А.П., от Районен съд – Пловдив бил издаден изпълнителен лист №494/02.09.2021г., въз основа на който било образувано изпълнително дело №1332/2021 г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № **, с район на действие Окръжен съд - Пловдив. Въпреки тези действия от страна на свид. М.Д., подс. Н. П. продължил да не предоставя средства за издръжка на децата си. Освен това се дезинтересирал от нуждите им, не полагал свързаните с тяхното израстване грижи, като не им правел никакви подаръци или други покупки за задоволяване на потребностите им.

По повод горното, свид. М.Д. сезирала Районна прокуратура – Пловдив, като било образувано наказателно производство, приключило с Присъда № 58/02.03.2023г. по НОХД № 7128/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 18.03.2023г., с която подс. Н. П. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК - за това, от месец септември 2021 г. до месец септември 2022 г. включително, в град Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 1486/24.08.2021 г. по гр. дело № 9233/2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 24.08.2021г., да издържа свои низходящи – А.Н.П. родена на *** г. и П.Н.П., роден на **** г., като им заплаща месечна издръжка чрез тяхната майка и законен представител – М.М.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 13 месечни вноски, от които съответно: от по 250 лв. за детето А.Н.П. и от по 220 лв. за детето П.Н.П., всичко на обща стойност 6 110 (шест хиляди сто и десет) лева.

След влизане на горепосочената присъда в сила, с която бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, подс. Н. П. продължил да не изпълнява изцяло и коректно вменените му с Решение № 1486 от 24.08.2021г. по гражданско дело № 20215330109233/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, задължения по заплащане на ежемесечна издръжка на 3 децата му. За покриване на нуждите им, той извършил единствено следните епизодични плащания, а именно :

-17.05.2023 г. – 319,09 лв.

-12.06.2023 г. - 304,20 лв.

-12.07.2023 - 280,80 лв.;

-09.08.2023 г. – 280,80 лв.;

-15.09.2023 г. – 280,80 лв.;

-26.11.2024 г. – 240 лв.;

-11.12.2024 г. – 240 лв.;

-13.01.2025 г. – 270 лв.;

-11.02.2025 г. – 280 лв.;

-17.03.2025 г. – 345,36 лв.;

-16.04.2025 г. – 250 лв.;

-02.06.2025 г. – 300 лв.;

-27.06.2025 г. – 300 лв.;

-08.07.2025 г. – 250 лв.;

-09.09.2025 г. -250 лева (приложена разписка от Изи Пей), или всичко в общ размер на 4191,05 лева, която сума постъпила по изпълнително дело № 1332/2021 г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № **, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.Н. П. П. направени по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетеля М.М.Д., П.Н.П. и А.Н.П.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Н. П. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че в периода от месец октомври 2022г. до месец януари 2026г. в гр. Пловдив, включително, след като бил осъден с Решение № 1486 от 24.08.2021г. по гр. дело № 20215330109233/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 24.08.2021г., да издържа свои низходящи – А.Н.П., родена на ***г. и П.Н.П., роден на ****г., като им заплаща месечна издръжка чрез тяхната майка и законен представител – М.М.Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, както следва :

4

- 2 пълни месечни вноски от по 250 лева всяка и непълна месечна вноска в размер на 154,47 лева за издръжка на А.Н.П., родена на ***г. за периода от месец октомври 2022г. до 29.08.2023г., включително ;

- 30 пълни месечни вноски от по 220 лева всяка и непълна месечна вноска в размер на 104,47 лева за издръжка на П.Н.П., роден на ****г., за периода от месец октомври 2022г. до месец януари 2026г., включително, всички общи задължения за издръжка в размер на 7358,94 /седем хиляди триста петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/лева, равняващи се на 3762, 57 /три хиляди седемстотин шестдесет и две евро и петдесет и седем евро цента/ евро по фиксирания курс лев спрямо евро съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ и определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като деянието е извършено повторно – след като деецът е бил осъждан за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК с Присъда №58/02.03.2023г. по НОХД № 7128/2022г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 18.03.2023г.

От обективна страна се събраха достатъчно доказателства, от които се установи, че подс.П. е бил осъден с влязло в сила решение, да заплаща месечна издръжка на свои низходящи. От събраните по делото доказателства се установява, че за периодът на обвинението подс.П. не е изпълнил задължението си по заплащане на 2 пълни месечни вноски по 250 лева и 1 непълна месечна вноска от 154,47 лв. за издръжка на дъщеря си А.П. и 30 пълни месечни вноски по 220 лева и 1 непълна месечна вноска от 104,47лв. за сина си П. П.. Така общия размер на всички дължими вноски е на стойност 7358,94 лева, равняващи се на 3762,57 евро . Това води до извода, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Налице са и данни, че подс.П. е бил осъден за същото по вид престъпление с влязъл в сила съдебен акт, което води до квалификацията повторност по смисъла на чл. 184 ал.4 вр. с чл. 28 ал.1 от НК.