Решение № 34 от 26.03.2020, Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И

Е № 34

26.03.2020 год. гр.Чирпан

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд

Чирпан, втори състав

На 09.03.2020 год.

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА сложи за разглеждане докладваното от районен съдия Тихомир Колев гр. дело номер № 673 по описа за

2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Подадена е искова молба (ИМ) от С.Т.Е., ЕГН **********,*** срещу А.“ АД, ЕИК *****, с адрес на управление: обл. Ст.Загора, общ. Д., с. Б. Д., ул. С, № ***.

Твърди се в исковата молба, че на основание Заповед

№ 152 от 25.07.2019 г. по ч.гр.д. № 500 по описа за 2019 г. на PC Чирпан въз основа на документ по чл.410 от ГПК съдът е осъдил „А“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: обл. Ст.Загора, общ.Братя Даскалови, с. Б., ул. С № ***, да заплати на ищцата парично вземане в размер на: сумата от 4500,00 лв.(главница), мораторна лихва за забава - 1370.00 лв.. считано от 23.07.2016 г. до 22.07.2019 г.; законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 23.07.2019 г. - до окончателното заплащане на задължението; неустойка съгл. чл.7 от Договор за паричен заем от 19.08.2013 г, в размер на 810.00 лв за период от 36 месеца, считано от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г.. както и направените разноски в размер на 133,60 лв държавна такса и 463.80 лв. за адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от забава за връщане на заета сума по Договор за паричен заем от 19.08.2013 г.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, като твърди, че не дължи изпълнение на вземането, като в срока, указан от Съда, на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявявил настоящия иск за установяване на вземането по издадената Заповед за изпълнение № 152 от 25.07.2019 г. но ч.гр.д. № 500 по описа за 2019 г. от описа на PC Чирпан.

Изнася в молбата, че на 19.08.2013 г. с „А“ АД, ЕИК *******, сключили договор за заем, по силата на който ищцата, в качеството на заемодател предоставила на дружеството, в качеството му на заемател, сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева за срок от година и половина. Договорено било също така, че при невръщане на сумата в срок, заемателят дължи неустойка в размер на 0,5% (нула цяло и пет десети процента) за всеки просрочен месец. Сумата от 9500,00 лв. била предадена на заемателя в деня на подписване на договора и надлежно осчетоводена. Срокът на договора бил определен за година и половина и изтичал на 19.02.2015 г.

На 29.12.2014 г. ответникът й върнал част от сумата в размер на 5000,00 лв., като останал незаплатен остатъка от главницата в размер на 4500,00 лв., при което изпаднал в забава за плащане и дължал законна лихва върху остатъка от главницата, която за три години назад от завеждане на заявлението по ч.гр.д. № 500/2019 г. в съда възлизала на 1370.00 лв. Считано от 19.02.2015 г. дружеството изпаднало в забава за изплащане на остатъка от главницата от 4500.00 лв. и от тази дата дължало договорена неустойка от 0.5% върху тази сума за всеки просрочен месец, като за три години до подаване на исковата молба в съда дължимата неустойка възлизала на 810.00 лв.

Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „А“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: обл. Ст.Загора, общ.Братя Даскалови, с. Братя Даскалови, ул. Септемврийци. № 100, че същото й дължи вземането по Заповед № 152 от 25.07.2019 г. но ч.гр.д. № 500 по описа за 2019 г. по описа на PC Чирпан за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, а именно: сумата, представляваща главница от 4500.00 лв. (четири хиляди и петстотин лева): мораторна лихва в размер на 1370.00 лв. (хиляда триста и седемдесет лева), считано от 23.07.2016 г. до 22.07.2019 г.; законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /23.07.2019 г./ до окончателното заплащане на задължението; неустойка в размер на 810.00 лв. (осемстотин и десет лева), съгл. чл.7 от „Договор за паричен заем от 19.08.2013 г." за период от 36 месеца, считано от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г.. както и направените разноски по ч.гр.д. № 500/2019 г. по описа на Съда в размер на 133.60 лв. държавна такса и 463.80 лв. за адвокатско възнаграждение.

Претендира и направените разноски по настоящото дело.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „А.

П.“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: обл.Стара Загора, общ.Братя Даскалови, с. Братя Даскалови, ул."Септемврийци" № 100, представлявано от Н. И. Н.-Изпълнителен директор чрез пълномощника си адвокат Г.И.К.

*** в който взема становище, че предявените искове са допустими, но ги оспорват изцяло като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени от съда.

Излага подробни съображенията за това. Претендира за разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

По приложеното ч.гр.д.№ 500/2019 год. по описа на РС Чирпан, в полза на ищеца е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. В срока е постъпило възражение от длъжника по заповедното производство. Пред горното заповедния съд с нарочно определение от 15.08.2019 г. изрично е указал на ищцовата страна да заведе установителен иск по смисъла на чл.422 от ГПК за съществуване на взамането си. В срока това е било сторено със сезирането на РС Чирпан с настоящата искова претенция. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.

Видно от представеното по делото заверено по надлежния ред фотокопие от Договор за заем безспорно се установява, че на 19.08.2013 г. ищцата С.Т.Е., в качеството на заемодател, и ответникът „А. п.“ АД, в качеството му на заемател, сключват договор, с който заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата от 9500 лв., а последният да я върне в срок от година и половина от сключването на договора, при договорени лихва и неустойка. Договорът е обективиран в писмен вид и приложен към доказателствата по делото. Същият не се оспорва от ответника. Спорът между страните се състои в това дали договорената за заема сума от 9500 лв е предадена на дружеството или не, с което се оспорва съществуването/основанието на самото вземане, По отношение на главния иск по чл.240 и сл.от ЗЗД.

Според правната теория, по силата на договор за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.

Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Писмената форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000 лева, какъвто е настоящият. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга за мести ма вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена.

В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. №5002/2008г.., IV г.о., ГК. Предвид реалния характер на договора за заем по чл.240, ал.1 от ЗЗД, разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл.77, ал.2 ЗЗД.

В конкретния случай, предаването на парите от ищцата на ответното дружество не беше установено в хода на настоящото производство. За процесната сума не е съставена разписка, не е подписан касовия ордер, не е попълнена квитанцията към приходния касов ордер, нито предаването на парите е документирано под някаква форма. В случая липсват доказателства, които да установяват, че паричната сума е реално предадена.

Самият закон си служи с израза „предава в собственост", за да подчертае реалният характер на договора за заем. Реалното предаване на сумата е фактическо действие и за да се докаже неговото извършване в хипотеза, в която не са допустими свидетелски показания, е възможно само с писмен документ. /Така в Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр.д.№ 167/2011г., четвърто гражд.отделение на ВКС/. Според мотивите на съда:

„Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания".

Безспорно е, че тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него. В настоящото производство ищцата трябваше да установи по пътя на пълно главно доказване предаването на заемната сума. В случая, не е доказано предаването на заемната сума -вторият елемент от фактическия състав на договора за заем.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата С.Е. лично е съставила Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. и почеркът върху документа е неин / Отговор на С.Е. по реда на чл. 176 от ГПК, стр.5 от протокол за съдебно заседание, проведено на 20.01.2020г./ Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. не съдържа подписи на лицето внесло сумата, нито -на касиер, нито на съставител, няма нито един подпис върху този документ. Според трайната съдебна практика, неподписаните от съставител приходни касови ордери нямат доказателствена стойност /Решение № 66 от 08.05.2014г. по в.гр.д.№122 по описа за 2014г. на

Апелативен съд- Варна/. Освен ако са налице други документи, които да удостоверяват конкретната стопанска операция. По настоящото дело не са представени други документи, които да удостоверяват предаването на заемната сума.

От приетото заключение на повторната съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от Д.Ч., се установи, че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. не е съставен съгласно изискванията на чл.6, ал.З, т.5 от Закона за счетоводството- липсва име и подпис на съставителя на документа. В този смисъл не е налице документална обоснованост за отразяване на сумата по посочения документ, като приход в касовата книга и счетоводните сметки на дружеството ответник. /Отговор на въпрос №9,стр.11 от заключението /.

Освен, че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013 г: не съдържа минималните реквизити, посочени по-горе, то липсва подпис на касиер, получил сумата. От приетите по делото и неоспорени доказателства /допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика/ се установи, че за процесиия период лицето Т.

М.е изпълнявала длъжността „касиер" в „АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ 2008"АД.

Възниква въпроса, защо ако сумата от 9500 лева е внесена в касата на дружеството Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. не е подписан от касиера.

В откритото производство по оспорване истинността на документ по реда на чл.193 от ГПК се установи, че Приходен касов ордер №53/ 19.08.2013г. е неистински документ. От оригинала на касовата книга за месец септември 2013г. се установи, че под №53 е отразен приходен касов ордер за сумата 550 лева от продажба на билети. В съдебно заседание, проведено на 09.03.2020г. св.Т. М.заяви, че подписът на „Касиер" върху този ордер е неин. От оригинала на Приходен касов ордер №53/ 02.09.201 Зг., представен в същото съдебно заседание се установи, че на гърба на този документ са описани броя на банкнотите и техните купюри, които са отчетени в касата. Стойността на Приходен касов ордер №53/ 02.09.201 Зг. е осчетоводена в месец септември 2013 година като приход от продажби на билети.

Счетоводните статии са регистрирани в дневниците за хронология на посочените счетоводни сметки и респ. стойностите на операциите участват при формиране на финансовия резултат на дружеството./Отговори на въпрос №14 и 15, стр.13 и 14 от заключението на повторната ССЕ/.