Решение № 191 от 21.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. С., 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20255500900103 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от ПТП.

В исковата молба се твърди, че на 23.07.2023г. около 13.30 часа, в Община С., на общински път BGS1210, до кръстовището за курортен комплекс „С.” е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/. Пътният инцидент е възникнал между лек автомобил АУДИ А4 с peг. № ** и лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с peг. № **. В резултат на описаното ПТП, на П. С. Т. и Д. В. Т. /пътници на задната седалка в лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с peг. № **/ са причинени множество телесни повреди. Причинените телесни увреждания са видни и отразени в приложените епикризи.

Посочено е, че е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 346р-9901/29.08.2023г. на РУ - С. при ОДМВР -Б.. В него са посочени участниците в произшествието и пострадалите лица, сред които са и ищците.

В протокола е посочено, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на уточняване. За станалото ПТП е образувано досъдебно производство № 346 ЗМ 208/23.07.2023г. по описа на РУ - С.. В образуваното досъдебно производство е установено, че вина за настъпилото ПТП има В. Т., водач на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с peг. № **. При движението си по общински път BGS-1210 в посока гр.С. и при приближаване на кръстовище, сключено с пътната отбивка за в.с. „С.”, лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с peг. № ** е навлязъл в пътната лента за насрещно движение. В същото време срещу управлявания автомобил от Т. се е движел лек автомобил 1

АУДИ А4 с peг. № **, управляван от К.М.. В кръстовището, водачът на лек автомобил АУДИ А4 взел по-външно левия завой, като навлиза в най-десния край на платното за движение. В този момент М. забелязала, че срещу нея и в нейната лента се движи лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН. Предприела е внезапно спиране, но въпреки това настъпил удар между предните леви части на двата автомобила. След удара лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН се е завъртял наляво на ъгъл от почти 90 градуса и застанал перпендикулярно на платното за движение, а лек автомобил АУДИ А4 се е завъртял надясно, при което предната му част излязла от платното за движение.

Посочват, че в хода на разследването е установено от изготвената автотехническа експертиза, че причина за настъпилото произшествие е навлизане на пътната лента за насрещно движение от страна на водача на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с peг. № **. Последният е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.07.2023г. при управление на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с peг. № **, на общински път BGS1210, до разклона за комплекс С., в посока от гр.С. към пътен възел за път втори клас II99, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл.5 ал.1 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, при което е причинил средна телесна повреда на общо три лица, две от които са ищците по настоящето дело.

Посочено е, че при проведения разпит, всички пострадали лица /К.И.

М., П. С. Т. и Д. В. Т./ са се позовали на разпоредбата на чл.343 ал.2 НК и са изявили желание наказателното производство срещу виновния водач да бъде прекратено. На това основание и с Постановление от 28.11.2024г. на Районна прокуратура Б., образуваното наказателно производство е било прекратено.

Постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Заявяват, че в резултат на описаното ПТП, ищците са получили сериозни наранявания. На П. Т. са били причинени множество фрактури на ребра /фрактура на 3-то и 4-то ребро по задна аксиларна линия субскапуларно/ с емфизем на меките тъкани, дискретни сърповидни пневмоторакси и прилежаща плоскостна ателектаза. Съответно втората ищца Д. Т. е получила травми, изразяващи се в счупване на алвиоларния израстък на максилата с дислокация /разместване/, счупване на костите на скулите и горната челюст, разкъсно - контузна рана в областта на брадата, лицева асиметрия, дължаща се на травматичен оток, счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка, фисура/пукнатина/ и периостална реакция на фибула /малък пищял/ на десния долен крайник, мозъчно сътресение.

Отбелязват, че от изложеното е видно, че в резултат на противоправното си деяние, водачът на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с peг. № ** е причинил на П. Т. и Д. Т. тежки травматични увреждания, което обоснова извод за претърпени значителни неимуществени вреди от ищците. Сочат, че по конкретно, болките и страданията на пострадалите се изразяват в следното:

В деня на катастрофата, ищците били откарани и приети в „М." ЕАД, гр. Б.. Д.

В. била с главоболие, световъртеж, отпадналост, със загуба на съзнание, със 2 силни болезнени усещания в областта на челюстта, имала чувството, че зъбите й ще паднат всеки момент, имала голяма разкъсно - контузна рана на лицето в областта на брадата. Зашили раната й без да й поставят упойка, усещала всеки шев, не била на себе си от болка. Дрехите й били напоени с кръв, наложило се да ги режат, за да ги сВ.т и й направят необходимите изследвания. П. Т. била със задух и затруднено дишане, имала отоци и много силни болки в областта на краката, гърдите и гърба, които не й позволявали да легне и се наложило да стои седнала, чувствала главоболие, придружено с гадене и позиви за повръщане.

Двете пострадали били много уплашени, под силен емоционален стрес, в шоково състояние, трудно комуникирали с околните.

Д. В. Т. била настанена в клиника по неврохирургия, а П. Т. - в отделение по гръдна хирургия. По отношение на Д. било констатирано мозъчно сътресение, разкъсно - контузна рана в областта на брадата, палпаторна болка в трохантерния масив и в областта на дясна фибула на десен долен крайник, придружени с болезнени пасивни и силно ограничени активни движения с дефицит в крайните фази, изразен оток в дясна подбедрица, с данни за фисура и периостална реакция на фибула. Установили се мекотъканен оток на лява гривнена става с екхимози по надлежащата кожа и дистално, ограничени и болезнени активни и пасивни движения. П. Т. била диагностицирана с множествени фрактури на ребра /фрактури на трето и четвърто ребро по задна аксиларна линия, субскапуларно/, с емфизем на меките тъкани, сърповидни пневмоторакси и прилежаща плоскостна ателектаза. На двете пациентки било приложено медикаментозно лечение.

П. Т. била изписана на 25.07.2023г., с препоръки да спазва хигиенно - диетичен и двигателен режим, да извършва прегледи при личния лекар. След като се прибрала вкъщи, била на постелен режим близо три месеца. Поради силните болки в областта на гръдния кош и гърба, стояла на леглото денонощно в седнало положение, което й създавало много трудности и неудобства. Особено тежко и мъчително се чувствала през нощта, защото не можела да заспи, всяко движение й причинявало нетърпима болка, тревожни и мрачни мисли обхващали съзнанието й, била на предела на силите си. Всички ежедневни дейности извършвала с помощта на дъщеря си - Д. - тоалет, хранене, обличане. Постепенно започнала да се възстановява, да става от леглото, да прави опити да се придвижва, но й било много трудно, движенията й причинявали болка, страхувала се да не падне, дълго време не излизала навън, чувствала се несигурна, неуверена и беззащитна. Дъщеря й продължавала да върши цялата домакинска работа - пазаруване, готвене, чистене, плащане на сметки. Ищцата била много напрегната и притеснена както за собственото си здраве, така й за състоянието на Д., която пострадала много тежко от процесното ПТП. П. се страхувала за бъдещето, била подтисната, отчаяна, обезверена, измъчвала се, че ангажира дъщеря си със себе си, сънувала кошмари, тревожните мисли не я напускали. Имала чувството, че ужасът от преживяното ще се повтори.

3

Сочи се, че ПТП преобърнало живота на П. Т.. Преди катастрофата била общителна, енергична, усмихната, справяла се сама с домакинството, помагала на по - голямата си дъщеря Д. в ателието й, обичала да се разхожда, да се среща с приятелки, да пътува. Сега това било немислимо за нея - бързо се уморявала, задъхвала се, гърдите започвали да я болят, ходила приведена, не можела да стои права дълго време, имала нужда от помощ при ежедневни домакински дейности, не желаела да контактува с много хора, комуникирала предимно със семейството си, все още бил нарушен сънят й, чувствала се неспокойна и тревожна, подтисната, непълноценна и неуверена в себе си, изпитвала страх от превозни средства, не желаела да пътува с автомобил и да ползва обществен транспорт.

Посочват, че тежко и мъчително се отразило ПТП и на Д. В.. По време на престоя си в М. ЕАД, гр. Б. изпитвала силни болки в областта на ребрата, лявата ръка и десния крак, главоболие, придружено с гадене, имала интензивни болезнени усещания в лицето и травмираната челюст. Не можела да дъвче, да се храни, пиела само течности със сламка. Поради съмнения за счупване в областта на челюстта, била насочена към консултация с лицево челюстен хирург, тъй като в болницата нямало лекар с тази специалност.

Изписали я на 27.07.2023г., като с линейка била транспортирана до У. ЕАД, гр.

П.. Постъпила в клиника по лицево - челюстна хирургия с лицева асиметрия, дължаща се на травматичен оток, с данни за фрактура на челюстта, разкъсно контузна рана на брадата. Отварянето на устата било болезнено и затруднено, изпитвала силна болка при допир в областта на травмите. Констатирали счупване на костите на скулите на горната челюст, разкъсно - контузна рана на лицето в областта на брадата, фрактура на алвеоларния израстък на максилата с дислокация. На 31.07.2023г. било извършено закрито наместване на фрактурата с поставяне на метални шини на горна и долна челюст и междучелюстна фиксация с меко - еластична тяга.

В У. ЕАД, гр. П., по отношение на Д. В. била констатирана фрактура на долния край на лъчевата кост на горния ляв крайник и поставена ортеза.

Впоследствие била наблюдавана от ортопеди - травматолози в М.Т., гр. С..

По време на престоя си в болницата в гр. П., ищцата Д. В. била под постоянно напрежение и стрес. Оперативната интервенция на челюстта протекла изключително мъчително и болезнено за Д.. Въпреки анестезията, болките при поставяне на металните шини били огромни и нестихващи, усещала как инструментите са забиват в раните й. Страданието било неописуемо. Допълнително напрежение се създало и от грубото отношение на медицинския персонал в отделението по ЛЧХ, тъй като се наложило да й поставят ортеза на ръката, а това не влизало в задълженията им.

Отделно от това, ищцата била цялата в синини от поставяните системи с различни медикаменти и серуми. Медицинските сестри й правели непрекъснати манипулации, за да не се допусне запушване на вените и въпреки това се наложило да поставят абокат на крака на пострадалата, за да й 4 включат поредната система. Д. плакала от болка. Била изписана от болницата в П. на 31.07.2023г. с препоръки за хигиенно - хранителен режим и с временно изгубена трудоспособност. След като се прибрала вкъщи, се наложило сестра й да се грижи за нея. Не можела без чужда помощ да извършва елементарни ежедневни действия - тоалет, хранене, обличане и др. Не можела да се храни.

Приемала само течности, супи, бульони и то в много малки количества. За около месец отслабнала с 18 килограма. Не можела да говори, а ако искала да каже нещо, никой не я разбирал. Комуникирала с околните само писмено.

Когато видяла лицето си за първи път, не можела да се познае - устата й била изкривена, захапката променена, разстроила се, разплакала се.

На 31.08.2023г. отново била приета в клиника по ЛЧХ в У., гр. П. за последваща ортопедична помощ - отстраняване на поставените фиксиращи устройства на челюстта. По време на интервенцията, отново изпитала много силни болки, била стресирана и много притеснена. Дадени й били указания да не ползва стоматологична помощ поне една година, тъй като съществувал риск от повторно счупване на челюстта на същото място.