Определение № 17616 от 17.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17616 гр. София, 17.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110148490 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 13.04.2023 г., подадена от ищеца, чрез адв. Б. С. З., за изменение на решението от 12.04.2023 г. по гр. д. № 48490/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

С цитираното решение от 12.04.2023 г. съдът е споделил практиката на ВКС, съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк. Кожухарова, е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира възприетото в цитираното решение от 12.04.2023 г., че в случая интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч.

1 т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.

Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в цитираните от процесуалния представител на ищеца определения на ВКС от 2022 г. и 2023 г. са разгледани спорове с правна и фактическа сложност, и цена на исковете, както следва: 34 000 лв. относно иск за обезщетение за неимуществени вреди и 1711.05 лв. относно иск за обезщетение за имуществени вреди; четири иска с размер на цената им от по 120 000 лв.; два обективно съединени иска за 254 246,54 лв., както и иск за 75 073,42 лв.

Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Й. С. А. е предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по гр.д. № 48488/2022 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, по гр.д. № 48485/2022 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, по гр.д. № 48482/2022 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав, по гр.д. № 48480/2022 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, по гр.д. № 48477/2022 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав и др. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС ЧЖ- I-Д състав.

Ето защо молбата от 13.04.2023 г. за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца, чрез адв. Б. С. З., за изменение на решението от 12.04.2023 г. по гр. д. № 48490/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2