Решение № 925 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Пловдив, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500908 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 294 от ГПК.

С Решение № 50104/22г. постановено на 30.03.2023г. по гр. д. № 4804/21г.

Върховният касационен съд, ІІ г. о. е отменил Решение № 260881/08.07.21г. постановено по гр. д. № 721/21г. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта с която е обезсилено решение на Карловския районен съд ІІІ -ти гр. с. постановено по гр. д. № 191/19г., с което се допуска да се извърши съдебна делба между Ц. Д. М. с ЕГН ********** от *** от една страна и К. Т. А. с ЕГН ********** от ***, Д. Т. А. с ЕГН **********, М. Х. А. с ЕГН **********, К. С. А. с ЕГН **********, С. М. С. с ЕГН **********, всички от ***, Д. С. А. с ЕГН ********** и И. Н. А. с ЕГН **********, двамата от *** – от друга страна, на техните съсобствени недвижими имоти, а именно: посевна площ с площ 3.060 дка (три декара и шестдесет квадратни метра), пета категория на земята, находяща се в землището на гр.Калофер, местността „Долна Корнидица“, ведно с находящата се в имота масивна сграда с площ от 139.30 (сто тридесет и девет цяло и тридесет стотни) кв.м, а по скица 35 кв.м (тридесет и пет квадратни метра), който имот по земеразделителния план на същото землище и местност, ЕКАТТЕ 35495, съставлява имот № 030013 (тридесет хиляди и тринадесет), при граници и съседи: имот № 030012 - посевна площ на К. С. А.- С. и др., имот № 1

000369 - полски път на Община Карлово, имот № 030011 - посевна площ на насл. на Д.

Д.Б., като имот № 030013 е образуван от имот № 030006, който имот съгласно сега действащите КККР представлява: поземлен имот с идентификатор *** (тридесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, тридесет, точка, тринадесет), находящ се в град Калофер, община Карлово, област Пловдив по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-615/04.09.2019 г.; последно изменение на КККР: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: местност Долна корнидица; площ: 3060 (три хиляди и шестдесет) кв. м; предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: друг вид нива; категория на земята: 5 (пета); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 030013; съседи: ***, ***, ***, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор *** (тридесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, тридесет, точка, тринадесет, точка, едно), със застроена площ по скица 35 (тридесет и пет) квадратни метра; брой етажи: 1 (един), предназначение по скица: селскостопанска сграда при квоти: 1/8 (една осма) ид.ч. за Ц. Д. М., 1/8 (една осма) ид. ч. за К. Т. А., 2/8 (две осми) ид.ч. за К. С. А. и С. М. С. в режим на СИО, 2/8 (две осми) ид.ч. за Д. С. А. и И. Н. А. в режим на СИО и 2/8 (две осми) ид.ч. за Д. Т. А. и М. Х. П.А. в режим на СИО.

Жалбоподателят К. Т. А. счита, че решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, тъй като сградата в имота е построена от него и брат му Д. по време на фактическата му раздяла със бившата му вече съпруга Ц., и моли съда да отмени решението на районния съд в посочената част и постанови друго, с което отхвърли иска за делба на недвижимия имот и постройката в него.

Въззиваемата Ц. Д. М. счита решението на районния съд за правилно и моли съда да го потвърди, а останалите въззиваеми страни не вземат становище.

Предвид доказателствата, съдът установи следното:

От представения препис от Решение № 395/10.12.15г. на Карловския районен съд, по гр. д. № 365/15г., влязло в сила на 06.01.2016г. бракът, сключен на ***г. между К. Т. А. и Ц. Д. А., а след влизане в сила на решението – М., е прекратен.

На 17.08.2009г. К. Т. А., който към този момент и бил в брак с Ц. Д. А., е закупил ½ ид. ч. от процесния имот, заедно със своя брат Д. Т. А., който е бил в брак с М. Х. П. - А.. Не се твърди и не се установява продажната цена да е получена в резултат на преобразуване от лично имущество и затова следва да намери приложение презумпцията по чл. 19, ал.3 СК (отм.), която е възпроизведена и в новата норма на чл.

21, ал. 3 във връзка с § 4, ал.1 ПЗР на СК според която съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно спорния имот е придобит в режим съпружеска имуществена общност и след развода между Ц. М. и К. А. дяловете на съпрузите са равни – чл. 28 СК. Останалата ½ ид. ч. е закупена от Д. С. А. и К. С. А.

2

– С., които са в брак съответно с И. Н. А. и С. М. С..

Относно допустимостта на иска за делба на този имот следва да се съобразят задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени в посоченото по – горе решение по реда на чл. 294, ал.1 изр. второ от ГПК, според които процесния имот следва да се допусне до делба с участието на всички съсобственици, както е и нормативното тълкуване на нормата на чл. 345 ГПК (чл. 283 стар) ГПК дадени в т.4 и мотивите на т.3 от ППВС № 4/64г. според което когато при откриването на наследството наследодателя е притежавал имот в съсобственост с трети лица е правилно такъв имот да се допусне до делба, като имота следва да се изключи от делбата само ако до съставянето на разделителния протокол не се извърши делба между наследниците и третото лице.

Обстоятелството, че сградата е изградена по време на фактическата раздяла между бившите съпрузи не погасява придобитото право на собственост от съответния съпруг по силата на договора за продажба от 17.08.2009г. Ако изграждането на сградата е извършено преимуществено от единия съпруг, това може да обоснове единствено облигационни претенции единият спрямо другия съпруг, но не отрича негово право на собственост върху съсобствената вещ. Доколкото обсъжданата постройка не е съществувала към момента на продажбата на терена под нея, то по силата на приращението, уредено в нормата на чл. 92 от ЗС правото на собственост върху нея, ще е в същия обем от права, които съсобствениците имат по отношение на земята.

На същата дата – 17.08.2009г. останалата ½ ид. ч. от имота е закупена от Д. С. А. и К. С. А. – С., които са в брак съответно с И. Н. А. и С. М. С., а Д. Т. А. е бил в брак с М. Х. П. – А., което се установява от извършената справка в Национална база данни „Население“.

Следователно до делба следва да се допуснат посевна площ с площ 3.060 дка, пета категория на земята, находяща се в землището на гр.Калофер, местността „Долна Корнидица“, ведно с находящата се в имота масивна сграда с площ от 139.30 (сто тридесет и девет цяло и тридесет стотни) кв.м, а по скица 35 кв.м между следните лица и квоти: на Ц. Д. М. - 1/8 (една осма) ид.ч., на К. Т. А. - 1/8 (една осма) ид. ч., на К. С.

А. и С. М. С. в режим на СИО, 2/8 (две осми) ид.ч.; на Д. С. А. и И. Н. А. в режим на СИО 2/8 (две осми) ид.ч. и на Д. Т. А. и М. Х. П.-А. 2/8 (две осми) ид.ч. в режим на СИО.

Районният съд е достигнал до същия краен правен извод и допуснал до делба процесния имот при квотите и между страните посочени по – горе, поради което решението на районния съд в обжалваната част е правилно и ще се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 294, ал.2 от ГПК жалбоподателят в настоящето производство следва да заплати разноските на насрещната страна Ц. М., 3 направени пред касационния съд в размер на 73.89лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на Карловския районен съд ІІІ -ти гр. с. постановено по гр. д. № 191/19г. в частта, с която се допуска да се извърши съдебна делба между Ц. Д. М. с ЕГН ********** от *** от една страна и К. Т. А. с ЕГН ********** от ***, Д. Т. А. с ЕГН **********, М. Х. А. с ЕГН **********, К. С. А. с ЕГН **********, С. М. С. с ЕГН **********, всички от ***, Д. С. А. с ЕГН ********** и И. Н. А. с ЕГН **********, двамата от *** – от друга страна, на техните съсобствени недвижими имоти, а именно: посевна площ с площ 3.060 дка (три декара и шестдесет квадратни метра), пета категория на земята, находяща се в землището на гр.Калофер, местността „Долна Корнидица“, ведно с находящата се в имота масивна сграда с площ от 139.30 (сто тридесет и девет цяло и тридесет стотни) кв.м, а по скица 35 кв.м (тридесет и пет квадратни метра), който имот по земеразделителния план на същото землище и местност, ЕКАТТЕ 35495, съставлява имот № 030013 (тридесет хиляди и тринадесет), при граници и съседи: имот № 030012 - посевна площ на К. С. А.- С. и др., имот № 000369 - полски път на Община Карлово, имот № 030011 - посевна площ на насл. на Д. Д.Б., като имот № 030013 е образуван от имот № 030006, който имот съгласно сега действащите КККР представлява: поземлен имот с идентификатор *** (тридесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, тридесет, точка, тринадесет), находящ се в град Калофер, община Карлово, област Пловдив по действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-615/04.09.2019 г.; последно изменение на КККР: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: местност Долна корнидица; площ: 3060 (три хиляди и шестдесет) кв. м; предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: друг вид нива; категория на земята: 5 (пета); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 030013; съседи: ***, ***, ***, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор *** (тридесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, тридесет, точка, тринадесет, точка, едно), със застроена площ по скица 35 (тридесет и пет) квадратни метра; брой етажи: 1 (един), предназначение по скица: селскостопанска сграда при квоти: 1/8 (една осма) ид.ч. за Ц. Д.

М., 1/8 (една осма) ид. ч. за К. Т. А., 2/8 (две осми) ид.ч. за К. С. А. и С. М. С. в режим на СИО, 2/8 (две осми) ид.ч. за Д. С. А. и И. Н. А. в режим на СИО и 2/8 (две осми) ид.ч. за Д.

Т. А. и М. Х. П.-А. в режим на СИО.

ОСЪЖДА К. Т. А. с ЕГН ********** от *** да заплати на Ц. Д. М. с ЕГН ********** от *** сумата 73.89 (седемдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) представляваща разноски за водене на делото във Върховния касационен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5