Решение № 18546 от 15.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18546 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110174923 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "А.Б." АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 5“, с ................., съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, скл. под формата на застрахователна полица № 23-0300/301/5002197, със срок на застрахователно покритие от 02.07.2023г. до 01.07.2024г. Същият сочи, че в срока на застрахователното покритие, на 29.07.2023г., е настъпило застрахователно събитиепътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. „Ауди“ и л.а. марка „Тойота“, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а.

„Тойота“, който при движение в гр. София, по ул. „Лешникова гора“, при кръстовището с ул.

„Цар Крум“, не пропуснал движещия се на път с предимство л.а. „Ауди “, в резултат от което между двата автомобила настъпил удар, от който последвали щети по застрахованото имущество. С оглед постъпило уведомление за щети от 31.07.2023 г., при ищеца е образувана преписка по щета № 0300-23-727-502009, по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 867,82 лева и са направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота Ленд Круизер“ била застрахована при ответното дружество.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволено увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована при ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу 1 застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът не изпълнил задължението си да плати претендираното вземане, поради което ищецът претърпял вреди от забавата му в размер на законната лихва за периода от 10.11.2023г. до 16.12.2024г.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постави решение, с което да осъди ответника да плати сумата 13 882,82 лева, застрахователно обезщетение, платено по застраховка “Каско”- застрахователна полица № 23- 0300/301/ 5002197, представляваща обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.07.2023г., за което е образувана щета № 0300-23-727-502009 и сумата сумата от 2119,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.11.2023г. до 16.12.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответникът е навел доводи, с които оспорва механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, причинно- следствената връзка между деянието и вредите, както и техния размер. Същият е изложил е съображени, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а „Ауди Кю 5“. На следващо място, ответникът сочи, че размерът на обезщетението следва да бъде определен при условията на тотална щета.

В обобщение, ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли. При условията на евентуалност, моли съда да уважи направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Ауди” е сключен договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 23- 0300/ 301/ 5002197, с предмет л.а. м. “Ауди", с рег. № ................., с период на застрахователно покритие 02.07.2023г.- 01.07.2024г.

В срока на застрахователното покритие, 29.07.2023г., е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Ауди” и л.а. м. “Тойота”, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Видно от двустранния констативен протокол за ПТП, произшествието е настъпило при преминаване през нерегулирано кръстовище между ул. "Цар Крум" и ул. "Лешникова гора".

За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото дружество, където е образувана щета № 0300/ 23/ 727/ 502009. В уведомлението за щета е посочено, че при преминаване през кръстовището между ул. "Цар Крум" и ул. "Лешникова гора", л.а. м. "Ауди" се движел по ул. "Цар Крум", когато водачът на движещият се по ул.

2

"Лешникова гора" л.а. м. "Тойота" отнел предимството на л.а. м. "Ауди" и двата автомобила се сблъскали.

С изричното съгласие на застрахования, в съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натура- чрез извършен ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 13867,82 лева, което е платено на 20.09.2023г.- платежно нареждане от 20.09.2023г.

С писмо от 10.11.2023г. ответникът е отказал да плати обезщетение по предявената регресна претенция.

От представеното писмо от Столична община, дирекция „Управление и анализ на трафика“, се установява, че на кръстовището на ул. „Лешникова гора“ и ул. „Цар Крум“ в гр.

София, кв. Драгалевци. няма разположена светофарна уредба. Гореизброените улици са от второстепенната пътна мрежа и не са регулирани със знаково стопанство.

Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза.

От показанията на св. З. Ч. се установява, че през м. юли 2023г. управал л.а. м. "Тойота" по ул. "Лешникова гора" към бул. "Черни връх". Когато свидетелят приближил процесното кръстовище, видял, л.а. м. "Ауди" бил спрял на кръстовището, от дясната страна на л.а. м.

"Тойота". Когато автомобилите се изравнили, л.а. м. "Ауди" потеглил към л.а. м. "Тойота".

Свидетелят направил пълен ляв завой и при удара на двата автомобила настъпили вреди по задната врата на л.а. м. "Тойота".

Съгласно заключението на САТЕ, ПТП е настъпило при следния механизъм: на 29.07.2023г. л.а. м. "Тойота" се движел по ул. "Лешникова гора". Експертът дава заключение, че при навлизане в кръстовището между ул. "Лешникова гора" и ул. "Цар Крум", лекият автомобил се ударил в навлизащия в кръстовището от дясно л.а. м. "Ауди". Вредите по л.а. м. "Ауди" (по предна броня и преден ляв фар) се намират в причинно- следствена връзка с механизма на ПТП). Средната пазарна стойност на вредите по л.а. м. "Ауди" е 11715,12 лева.

Действителната пазарна стойност на л.а. м. "Ауди" към датата на настъпване на застрахователното събитие е 83243 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя 3 от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица № 23- 0300/ 301/ 5002197, че между ищеца и собственика на л.а. м.

“Ауди” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие 02.07.2023г.- 01.07.2024г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на л.а. м. “Тойота”.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и уведомление за щета.

Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол.

Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и от събраните гласни доказателства- показанията на св. Ч..

Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. "Тойота” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко- чл. 48 ЗДвП, съгласно което „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.”.

Установява се, че при навлизане в кръстовището л.а. м. "Ауди" се е намирал от дясната страна на л.а. м. "Тойота", поради което за водачът му е имало задължение да пропусне същия. Неизпълнението на това задължение е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м. “Тойота” бе спазил задължението по чл. 48 ЗДвП, до удар не би се стигнало. Изложеното обуславя извод, че по делото е установена противоправността на деянието на водача на л.а. м. "Тойота”.

4

Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди.

При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Хонда”, следва да бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото имущество.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие обезщетението е в размер на действително настъпилите вреди, като съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС)- в т см. решение № 209/ 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г., ІІ т.о., при автомобили в гаранционен срок размерът на действителните вреди включва и стойността на ремонтирането им в официален сервиз на марката, тъй като иначе пострадалият не би бил поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше настъпило застрахователно събитие, тъй като би загубил гаранцията на автомобила си. Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт (настъпилото застрахователна събитие). Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В случая увреденият автомобил е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на произшествието.