Решение № 95 от 19.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 68/2026
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Велико Търново, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20264001000068 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3 / 07.01.2026 г. по търг. д. № 57/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, е осъдено „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на О. А. К. следните суми:
- сумата в размер на 25 564,59 евро (с левова равностойност 50 000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2024 г., причинено противоправно и виновно от застрахован водач по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2024 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното й изплащане.
- сумата от 1815,87 евро (с левова равностойност 3551,53 лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на гореописаното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2024 г. датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното й изплащане.
Присъдени са разноски.
1
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, с оплакване за недопустимост в частта, с която е уважена увеличената по размер претенция за имуществени вреди, за размера на увеличението, като недопустимо и за неправилност в останалата част, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
По отношение на иска за имуществени вреди: Излагат се подробни съображения, че не са били налице предпоставките на чл. 214, ал.1 ГПК за допускане увеличаване на размера на иска за имуществени вреди, тъй като се претендирали нови вреди – разходи за лечение, настъпили в хода на процеса, което представлявало нов иск. Едновременно се изменяли и основанието и размерa на иска, което било недопустимо. Позовава се на съдебна практика.
Недопустимост на търсеното изменение се извежда и от разпоредбата на чл.
498, ал. 3 КЗ. Твърди се и недоказаност на имуществените вреди и причинно – следствената връзка с ПТП – то, както и присъждането на законна лихва върху тях от дата преди възникването им.
По отношение на иска за неимуществени вреди – излагат се съображения за неправилно приложение на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в резултат на което било определено завишено по размер обезщетение в размер на 50 000 лева, неотговарящо на реално претърпените болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика. Касаело се за една фрактура, която била лекувана успешно за обичаен период от време, без каквито и да е остатъчни негативни последици, като младата възраст на ищеца способствала физическите и психически травми да се преодоляват лесно и бързо.
Неправилно също така съдът не уважил възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, като се твърди, че увреденият е допринесъл за вредите, като е управлявал автомобила с незаконосъобразна скорост, без да отдава нужното внимание при шофиране и без поставен задължителен обезопасителен колан. Цитира се съдебна практика.
Искането на въззивника до съда е за обезсилване на съдебното решение в недопустимата част и за отмяна в останалата част, като неправилно.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - О. А.
К., чрез процесуалния му представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения, че определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД не било завишено. Вещото лице по СМЕ установило, че ищецът не бил възстановен напълно, налице били остатъчни прояви – ограничения във движението, като дори след провеждане на предстоящата втора операция функцията на крака пак нямало да бъде възстановена на 100%. Навеждат се подробни доводи, че били налице всички визирани предпоставки за уважаване на предявените искове по чл.432, ал.1 2
КЗ. Възраженията на застрахователя били неоснователни и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание застрахователното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия О. А. К. оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно.
Същото е частично недопустимо в обжалваната част досежно увеличения размер на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 155,60 лева (79,56 евро) – стойност на закупени медикаменти по данъчна фактура от 13.12.2024 г. и и по данъчна фактура от 01.04.2025 г. (л.124-125), ведно със законната лихва върху сумата от 155,60 лева, считано от 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане, по следните съображения:
Принципът в процесуалното право е, че съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право, а последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата молба правен спор е допустима при спазване, на установените в 214 ГПК, правила за изменение на иска, едно от които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на исковата претенция. Нарушаването на тази забрана води до предявяване на нов по съществото си иск в хода на висящ процес, което е недопустимо.
Видно от протоколно определение от 09.10.2025 г. (л. 127) първоинстанционният съд е допуснал увеличаване на размера на иска за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от сумата 3395,93 лева на сумата от 3551,53 лева, т.е. със сумата от 155,60 лева – стойност на закупени медикаменти по данъчна фактура от 13.12.2024 г. и по данъчна фактура от 01.04.2025 г., които данъчни фактури са представени и приети като „нови“ писмени доказателства в същото това съдебно заседание.
Исковата молба, с която е претендирано заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение е подадена в съда на 31.03.2025 г., като в същата ищецът изрично е заявил, че претендира разходите за лечение, медицински прегледи, медицински изделия и медикаменти 3 съобразно приложените към исковата молба фактури и фискални бонове на тяхната обща стойност (абзац втори, л. 3 от първоинстанционното дело).
Следователно предвид така заявеното в исковата молба, претенциите за заплащане на други разходи за лечение, извън посочените в нея с изрично препращане към конкретни такива, и претендирани едва в първото по делото съдебно заседание, на практика представляват нови искове. Касае се за добавяне на нови основания за ангажиране на отговорността на ответника, наред с първоначално заявените. Съгласно чл. 214, ал.1 ГПК ищецът може да измени основанието на иска, ако изменението не затруднява защитата на ответника, като това изменение е процесуално допустимо най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Изменението на петитума е допустимо, само ако ищецът запазва същото основание. Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо. Ако новонастъпилите, респ. новооткритите, факти представляват самостоятелно основание за ангажиране отговорността на ответника, различно от първоначално заявеното с исковата молба, както е в случая - за обезвреда на разходите, сторени след датата на исковата молба по едната фактура, а по другата – разходи, извън конкретно посочените в исковата молба, с оглед изричното препращане към приложените към нея фактури и касови бонове, чието заплащане се претендира, то е налице добавяне на нови основания за ангажиране на отговорността на ответника, различни от първоначалните такива. Така че формулираното, въз основа на тях, искане за осъждане на ответника за заплащане на допълнително сумата от 155,60 лева, по своето естество не представлява увеличаване на размера на първоначално предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а нови претенции, едната основаваща се на нововъзникнал факт, а другата на факт, различен от заявените с исковата молба. Касае за различни имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, които не са претендирани с исковата молба. В този смисъл са дадените правни разрешения в определение № 155/16.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 282/2020 г., III г.о.. Несъобразявайки всичко това, окръжният съд е присъдил и законна лихва върху този „увеличен размер“ на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, считано от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане, т.е. от дата, преди тяхното възникване изобщо. В този смисъл основателни се явяват съображенията на въззивника - жалбоподател. Отделен е въпросът, че по отношение на представянето и приемането, като писмено доказателство, на данъчна фактура от 13.12.2024 г., е била настъпила преклузия, но с оглед горните съображения, този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, над сумата от 3395,93 лева (1736,31 евро) до сумата от 3551,53 лева (1815,87 евро), т.е. за разликата от 155,60 лева (79,56 евро), ведно със законната лихва, считано от 18.10.2024 г. до окончателното й изплащане и прекратено производството в 4 тази част.
В останалата обжалвана част, първоинстанционното решение е допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в останалата му обжалвана част, съобразно правомощията си.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правни основания чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правни основания чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от О. А. К. срещу „Дженерали Застраховане“ АД, за заплащане на следните суми:
- сумата в размер на 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесно увреждане – счупване на петната кост, негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2024 г., около 13.00 ч., в област Плевен, община Плевен, на път I – 3, на 72 км., причинено противоправно и виновно от застрахован водач на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „5008“, рег. № Р91****, по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховател „Дженерали Застраховане“ АД, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие, и - сумата от 3395,93 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на гореописаното ПТП, изразяващи се в разходи за лечение, медицински прегледи, медицински изделия и медикаменти съобразно приложените към исковата молба фактури и фискални бонове, както и в разходи за пътна помощ, ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя до окончателното им изплащане.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното: