Решение № 2975 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2975 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330106929 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. П. А., ЕГН **********, с адрес с. *****, чрез пълномощника й – адв. С. М. против „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД, ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Силистра” № 8, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

22 ЗПК, с който се претендира сключеният между страните Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от ** г. да бъде обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а при условията на евентуалност са предявени установителни искове, с които се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 3 и на чл. 21 от процесния договор, даващи право на търговеца за едностранна промяна на лихвения процент, както и на клаузата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора, даваща право на търговеца да събира такси и комисиони в размер и срокове, уговорени в общите условия и ценовата листа и едностранно да ги променя.

В исковата молба се твърди, че на ** г. между страните бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който търговецът се задължил да предостави на потребителя кредити при максимален кредитен лимит от 1500 лева за 12-месечен период, който се погасявал чрез платежна карта и открита платежна сметка към нея, с право на извършване на платежни операции съгласно ценова листа на търговеца. От своя страна потребителят се задължил да върне за всеки дванадесет месеца усвоената чрез платежната карта сума 1 до размера на 1500 лв., заедно с таксите съгласно ценова листа на търговеца и възнаградителна лихва при ГЛП от 18,5 %. Съгласно чл. 10 от Рамковия договор размерът на ГПР бил 28,02 %, като при усвояване на заемната сума от 1500 лв., кредитополучателят дължал обща сума от 1704,56 лева. В договора било предвидено, че падежът на погасителните вноски е на 15-то число, но не бил определен размерът на дължимата вноската. Според чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 21 от договора, търговецът имал правото да извършва промени в размера на възнаградителната лихва и таксите по договора, които били задължителни за потребителя и го обвързват. Ищецът сочи, че съгласно чл. 34, ал. 2 от общите условия по договора, при изчисляване на ГПР по договора била включена единствено възнаградителната лихва и таксата за ползване на платежната карта. Поради изложеното счита, че по договора не е посочен верният ГПР, поради което същият бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа се, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, тъй като същият не съдържал минималното съдържание по чл. 11 ЗПК, изискуемо за такъв тип договор, а липсата на част от задължителните реквизити водила до недействителност на договора. Липсата на достатъчно изчерпателна информация по договора не давала възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, предвид предоставените му от законодателя стандарти за защита. Ищецът твърди, че няма данни да е приел и получил общи условия и ценова листа от кредитора, поради което не е могъл да се информира за конкретните условия по кредита преди подписването му, включително да е наясно при внасяне на парична сума коя част от дълга си погасява. При условията на евентуалност заявява, че клаузите на чл. 9, ал. 3 и на чл. 21 от процесния договор, даващи право на търговеца за едностранна промяна на лихвения процент са нищожни на основание чл. 24 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, както и на клаузата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора, даваща право на търговеца да събира такси и комисиони в размер и срокове, уговорени в общите условия и ценовата листа и едностранно да ги променя. Изтъква се, че оспорените клаузи не се съдържат в общите условия, но от договора било видно, че същият е бланков и предварително изготвен и ищцата не е имала възможност да влияе върху неговото съдържание, поради което клаузите били неравноправни. Предвид изложеното се предявяват исковите претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез неговия пълномощник, с който оспорва иска. Сочи се, че възможността за промени в условията по рамковия договор се основавала на обективни критерии, изрично изброени в чл. 42, ал. 1 от Общите условия по договора, като настъпването на някои от тях не зависи от волята на кредитора, а от обективни промени в икономическата обстановка, поради което не можело да се приеме, че кредиторът може едностранно да упражни своето право по силата на чл. 9, ал. 3 от рамковия договор. Посочва се, че процесният договор 2 е за револвиращ кредит, при който кредитният лимит може да бъде усвояван и възстановяван повече от веднъж по волята на клиента. По отношение на процедурата по изменение на рамковия договор е посочено, че клиентът не би бил обвързан от извършените промени, ако отправи възражение до кредитора, че не е съгласен с едностранната промяна на условията. Цитира се разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от рамковия договор, според която клиентът има правото да прекрати договора с едномесечно предизвестие при условие, че всички задължения по договора са погасени. Дружеството предоставяло срок не по-малко от 2 месеца преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила с презумпция, че клиентът ги приема, ако преди датата на която е предложено промените да влязат в сила, клиентът уведоми кредитора, че не ги приема, то той имал правото незабавно да прекрати рамковия договор. При прекратяването на договора клиентът не дължал обезщетения или неустойки. Сочи се, че всеки клиент получавал месечно извлечение и информация за предстоящи изменения на рамковите договори на имейл адреса си. Твърди се, че в рамковия договор и общите условия са налице изискуемите от закона реквизити и стойности. По отпуснатия револвиращ кредит били отразени хипотетичните допускания, методиката за изчисляване на ГПР била подробно уредена в чл. 34 и чл.

35 от Общите условия към рамковия договор. Сочи се, че в приложените към процесния договор за кредит ценови листи са посочени множество такси и комисионни, които не са включени в ГПР, тъй като попадали в обхвата на чл. 19, ал. 3 ЗПК и нямало изискване да се включват. Клиентът нямал задължение за заплащане на застрахователна премия. Според общите условия кредиторът преценявал необходимостта и предприемал действия във връзка със застраховането за своя сметка на кредитите, отпуснати на клиента, без да го уведомява. Таксите за допълнителни услуги не следвало да се включват в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК не се посочвали в ГПР разходи за поддържане на сметка във връзка с договора. Съгласно общите условия на кредитора, месечната такса за обслужване на платежни сметки не се начислявала, ако задължението е безлихвен период и клиентът не е извършвал изходящи платежни операции през текущия месец. Поддържа се, че таксата не е изначално дължима, а зависи от поведението на клиента. Ответникът сочи, че всяка отделна операция по кредита представлява отпускане на отделен кредит, като при револвиращите кредити нямало дефиниран падеж на погасяване за цялата сума, тъй като усвояването на сумите се случвало по волята на клиента, който можел да ползва суми до достигане на лимит, поради което нямало как да се представи погасителен план по договора. Съгласно Общите условия по договора, минималната погасителна вноска представлявала сбор от непогасеното превишение на договорения максимален размер на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение, начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата 3 за конкретния месец главница. Поддържа се, че с рамковия договор, страните уговорили правото на кредитора едностранно да променя общия разход по кредитите, както и лихвения процент, таксите и комисионните, свързани с кредита при условия и начин, уредени в общите условия. Съгласно ценова листа, в сила от 01.01.2023 г., лихвеният процент по кредита бил увеличен на 18,9 % за клиентите, ползващи платежна карта **. Промяната на ценовата листа била отразена на сайта на дружеството, както и в месечните извлечения, които получавал клиентът. Моли за отхвърляне на иска, претендира на свой ред разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск от „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД против Д. П. А., с който се претендира осъждане на ответника по насрещния иск Д. П. А. да заплати на ищеца по насрещния иск „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД сумата от 1474,39 лева – главница, произтичаща от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от ** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане.

В насрещната искова молба се посочват параметрите на подписания между страните договор. По силата на процесния договор за револвиращ кредит била отпусната сумата от 1500 лв., която клиентът имал право да усвоява чрез платежна карта **, като в случай че погаси в пълен размер всички задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, потребителят ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока на договора за кредит. В случай че на го направи, от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с лихва в размер на 18,5 % на годишна основа. За да се счита за редовно обслужван кредитът, клиентът дължал в срок до 15-то число на всеки месец минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпращало на клиента на посочен от него адрес. Минималната погасителна вноска представлявала сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение, начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница. Считано от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредита бил увеличен на 18,9 % и минималната погасителна вноска представлявала сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение, начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисиони, посочени в последното месечно извлечение и 1 % от дължимата за конкретния месец главница. Сочи се, че след ** г. ответницата по насрещния иск извършила платежни 4 операции, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в рамките на предоставения лимит – извършвала множество транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой, покупки POS и други. Според счетоводната справка на кредитора, съдържаща извадка само за невъзстановената главница по договора, ответницата по предявения насрещен иск дължала към кредитора главница в размер на 1474,39 лева. Към насрещната искова молба се прилага Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване с изх. № ** г., което да бъде връчено на ответника заедно с преписа от насрещния иск. С оглед изложеното се предявява насрещната искова претенция.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Постъпил е писмен отговор от ответника по насрещния иск, в който заявява, че поддържа изложеното в първоначалната искова молба, а именно: че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че сключеният между страните рамков договор не съдържа минималното съдържание по чл. 11 ЗПК, изискуемо за такъв тип договор, а липсата на част от задължителните реквизити води до неговата недействителност. Липсата на изчерпателна информация по договора не давала възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му предвид предоставените му от законодателя стандарти за защита, поради което кредитополучателят не е могъл да се информира за конкретните условия по кредита преди подписването му, включително да е наясно при внасяне на парична сума коя част от дълга си погасява. Възразява и по отношение на размера на насрещната искова претенция, тъй като всички плащания по договора следвало да се отнесат като погасявания по главницата, предвид неговата недействителност. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 15 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6434b8c3-da94-44ac-87f1-398a0d9ee429