Определение № 692 от 12.03.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 232/2024
- Вид
- Определение № 692
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 692 гр. Бургас, 12.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500232 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274- чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Д. Бориславов Бончев, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Нели П.а-Атанасова, против разпореждане № 1177 от 30.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 475/2024 г. по описа на РС-Бургас , в частта, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Г. П., ЕГН: **********, с настоящ адрес: **** за следните парични задължения по договор за потребителски кредит № 2526680 от 25.02.2022г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437 за сумата от 101.92 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022г. до 10.03.2023г. и за сумата от 199.09лв. мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2022г. до 12.03.2020г. и за периода от 15.07.2020г. до 25.01.2024г.
В жалбата е посочено, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбодателят счита, че в едностранното заповедно производство не се събират доказателства за точния размер на ГПР, а съдът следва да се ръководи от посочения в договора за кредит, поради което възразява, че не е налице предпоставката, визирана от районния съд за наличие на основанието по чл. 22 вр.с чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗПК за обявяване на целия договор за кредит за недействителен. Излага, че тъй като в заявлението по чл. 410 от ГПК липсва претенция за такса за експресно разглеждане, то съображенията на заповедния съд относно недействителността на договора поради невключване на тази такса ГПР не кореспондират със съдържанието на претенцията на заявителя. В тази връзка се излага, че проверката на заповедния съд досежно ГПР е дали същото е в рамките на 1 изискванията на чл. 19, ал.4 от ЗПК. На следващо място се възразява, че видно от погасителния план в него не е включена договорната неустойка за неосигуряване на обезпечение по чл. 8 от договора за кредит, а и такава не е претендирана в заявлението, нито се твърди, че обезпечение не е било представено. Изрично се посочва, че заявлението по чл.
410 от ГПК касае само искане за присъждане на главницата, договорната, мораторната и законната лихва. Предвид това се твърди, че коментирайки клаузата за неустойка, която не е предмет на искането, районният съд е излязъл извън правомощията си, доколкото счита, че в заповедното производство съдът може да проверява само тези клаузи, за които се отнася заявлението. Също така се посочва,че заявителят не претендира възнаграждението за поръчителство, послужило на заповедния съд като основание за отхвърляне на заявлението изцяло. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане на БРС и да уважи подаденото заявление в отхвърлените му части, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за отхвърлените вземания..
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Производството по ч.гр.д. 475/2024 г. по описа на БРС е образувано по заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. Г. П. за вземанията, дължими по договор за потребителски кредит № 2526680 от 25.02.2022г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, обезпечен с договор за поръчителство от 25.02.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД, въз основа на сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 25.02.2022г., възлизащи в общ размер от 1522.28лв., от която сумата от 1251.27 лв. – главница по договора за кредит, сумата от 101.92 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022г. до 10.03.2023г. и сумата от 199.09лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2022г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 25.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса от 31.04лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от ЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер от 50лв.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от неизпълнени парични задължения по горепосочения договор за кредит от 25.02.2022г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437. Твърди се, че на същата дата 25.02.2022г.между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника по сключения с „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит, като въз основа на него на 25.02.2022г. е сключен договор за поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за задълженията му по договора за потребителски кредит. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора 2 за кредит, поради което същото е платено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, като последният е прехвърлил на настоящия заявител- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си към длъжника за изпълнените задължения по договора за кредит съгласно договор за цесия от 01.02.2022г. и приложение № към него от 12.04.2023г. . Към заявлението е приложен договорът за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с приложение № 1 към него и Общи условия,стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, договорът за поръчителство между кредитора и заявителя и договорът за предоставяне на поръчителство между длъжника и заявителя.
Районният съд е уважил частично искането и е издал заповед по чл. 410 от ГПК само за вземането за главницата и законната лихва, присъждайки разноските съразмерно с уважената част от вземането.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за вземанията за сумата от 101.92 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022г. до 10.03.2023г. и за сумата от 199.09лв. мораторна лихва, начислена за периода от 11.09.2022г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 25.01.2024г. Изложени са съображения,че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като е сключен в разрез с чл. 2 от ЗПК. Посочено е, че със сключване на договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на чл. 10а и чл. 33 от ЗПК, доколкото сумите,платени като възнаграждение за „поръчителството“ в крайна сметка се инкасират от „Кредисимо“ ЕАД,което е едноличен собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Направен е извод,че договора за предоставяне на поръчителство не следва да се разглежда отделно от договора за кредит и следва да се приеме, че възнаграждението на поръчителя е част от възнаграждението за предоставения кредит, обособен отделно умишлено с цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като разсроченото му плащане е включено в погасителния план още при сключване на договора за кредит.
Предвид това районният съд е счел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което с оглед акцесорния характер на договора за поръчителство на кредитора му се дължи само чистата сума на кредита, която е платена в изпълнение на действителните задължения по него.
Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна, по следните съображения:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и ал.3 и чл. 128, т.1 и т.2 от ГПК.
Съгласно чл.410, ал. 3 от ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договора за кредит, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.
В случая към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства съобразно изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК.
3
От съдържанието на представения договор за потребителски кредит и приложение № 1 към него, кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 2000лв., със срок за погасяване на 12 месечни погасителни вноски с променлив размер, начиная от 182.26 лв. за първата и достигащ 195.71лв. за последната, с посочен лихвен процент по кредита – 23.80 %, ГПР – 26.58 % и общ размер на задължението – 2271.31 лв.
Приложен е и погасителен план и общите условия към договора за кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит за приоритетно одобрение в рамките на 24 часа кредитодателят е изискал от длъжника представяне на обезпечение – гаранция или поръчителство с избран от кредитора поръчител, като в изпълнение на това изискване длъжникът е сключил на същата дата договор за поръчителство със заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който е уговорено длъжникът да заплати му възнаграждение от 1601.04лв, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение, като размерът на възнаграждението е разсрочено на 12 месечни вноски с променлив размер, начиная от 151.98лв. до 138.95лв. Представен е и сключен на същата дата между кредитора и същия поръчител договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника по горепосочения договор за кредит.
Предмет на претенцията на настоящия кредитор- цесионер са само вземанията, произтичащи от сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника договор за потребителски кредит, поради което досежно посочения ГПР, следва да се има предвид следното:
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Видно от данните по делото, ГПР по настоящия договор за кредит, е 26.58%, т.е. определен е в рамките на разрешения законов размер, като заявителят в жалбата е посочил, че в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. В тази връзка съдът споделя доводът на БРС, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е разход за длъжника, подлежащ на включване в ГПР. Неоснователни са обаче доводите в жалбата, че щом не се претендират вземания по договора за поръчителство, то съдът не е следвало да извършва преценка на този договор. Настоящата инстанция намира, че проверка за наличие на нищожни и/или неравноправни клаузи в договора за предоставяне на поръчителство правилно е извършена от районния съд, доколкото същият е сключен в изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за кредит. В случая както клаузата, с която на длъжника е вменено задължение за предоставяне на поръчителство в срок от 24 часа след сключване на договора, така и клаузата, с която в тежест на длъжника е уговорено заплащане на горепосоченото възнаграждение в полза на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по договора за предоставяне на поръчителство са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПП като противоречащи на добрите нрави, т.е. нищожн и, доколкото поставят в неравноправно положение потребителя-длъжник. Освен това правилно районният съд е 4 счел, че тъй като собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е именно самия кредитор „Кредисимо“ ЕАД, то уговореното в полза на поръчителя възнаграждение за предоставената поръчителство фактически се инкасира от кредитора по договора за кредит, което води до заобикаляне на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. Нарушаването на чл. 10а,ал. 2 от ГПК обаче не е предвидено в закона основание за обявяване на целия договор за недействителен с последиците по чл. 23 от ЗПК, а само води то извод, че това възнаграждение е недължимо от длъжника, тъй като не представлява негов разход по договора за кредит. Доколкото е видно от погасителния план, същото не е включено в ГПР, това означава, че посочения в договора за кредит ГПР от 26.58 % е в рамките на законово допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не е налице соченото от районния съд противоречие с нормата на чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, водеща до приложение на чл. 22 и чл.
Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6434aad1-1199-4a13-b673-2cce25a5ffa8