Решение № 12944 от 22.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12944 гр. София, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110111979 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата Т. В. Л. е предявила против ответника М. М. К. искове за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на общото с ответника дете В.

М. К., род. 22.05.2005 г. , родена по време на фактическото й съжителство с ответника.

Ищцата твърди, че определеният с решение № 297353 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 37756/2017 г., СРС, 86-ти с-в, и съдебна спогодба от 21.10.2019 г. по в.гр.д. № 12117/2018 г., СГС, I-ви възз. бр. с-в, режим на въпросите по упражняване на родителските права по отношение на детето не е в негов най-добър интерес понастоящем. Моли за постановяване на решение, по силата на което упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, при нея да бъде определено местоживеенето на детето, а на бащата да бъде определен режим на контакт и да бъде осъден да плаща издръжка в размер на 450 лв. мес., считано от 02.03.2022 г. Моли за прекратяване на задължението за издръжка в нейна тежест. Предявява иск за връщане на получена от ответника без основание издръжка в размер на 750 лв., събрана по изп.д. № 20211110402051 на ДСИ при СРС на ДСИ в периода м.12.2021-м.02.2022 г.

Претендира разноски.

Ответникът М. М. К. оспорва исковете. Твърди, че няма изменение на обстоятелствата, налагащи промяна на въпросите по упражняване на родителските права.

Твърди, че плащанията в периода м.12.2021-м.02.2022 г. от ищцата са в изпълнение на нравствен дълг и че има непогасени задължения за издръжка в тежест на ищцата в минали периоди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл.

12 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки спрямо децата 1

(по чл. 59, ал. 2 СК) и да определи нови. Същото важи и когато мерките са определени от родителите в одобрено от съда споразумение по чл. 51, ал. 1 СК или споразумение по чл.

127, ал. 1 СК – арг. чл. 51, ал. 4 СК.

Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.

Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства.

Съгласно ППВС № 1/1974 г., чийто разрешения следва да се приемат за актуални и при действието на СК от 2009 г. промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, 2. когато измененията произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или 3. когато на практика марките са променени. Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките.

Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи обстоятелства, които засягат положението на детето, са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Изменението на обстоятелства може да се изразява в нововъзникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

По делото е безспорно, че страните са родители на детето В. М. К., род. 22.05.2005 г. , родена по време на фактическото им съжителство . С решение № 297353 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 37756/2017 г., СРС, 86-ти с-в, и съдебна спогодба от 21.10.2019 г. по в.гр.д. № 12117/2018 г., СГС, I-ви възз. бр. с-в, упражняването на родителските права е предоставено на бащата, при когото е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен режим на контакт и е осъдена да плаща издръжка.

Социалните доклади и разпитаните по делото свидетели единодушно сочат, че от 15.12.2021 г. и до датата на устните състезания по делото 17.05.2023 г. детето е живяло с майката и не е контактувало с бащата – при изслушването си по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. заявява нежелание за контакт и показва отчуждение от бащата. На 16.12.2021 г. бащата е подал заявление до ДСП, че желае детето да бъде изведено от семейна среда и че вече не е в състояние да полага грижи за нея, да се справя с възпитаването й.

С оглед разясненията на ППВС № 1/1974 г., съдът намира, че са налице основанията за изменение на въпросите по упражняването на родителските права – бащата е загубил авторитет над детето, което съгласно показанията на свидетелите има проблем с дисциплината – бяга от училище, изкарва ниски оценки, пуши, и фактически детето живее 2 не при него, а при майката. Безсмислено е тези въпроси да бъдат уредени по настоящия начин.

Ето защо съдът намира, че упражняването на родителските права трябва да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти, който според съда следва да бъде близък до този, който е уговорен в споразумението на страните. Режимът на контакт на бащата с детето следва да бъде следният:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа на съботата до 18:00 часа на неделята, с преспиване в дома на бащата. Първа събота и първа неделя са почивните дни от седмицата, в която всички дни са от същия месец.

- за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката (в месеците от юни до август включително), която до 1 юни се задължава да посочи на бащата кога ще ползва платения си отпуск през лятото,

- през първата половина от пролетната ваканция;

- всяка нечетна година на Бъдни вечер от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 25.12 е преспиване и на Великден от 10:00 часа на неделния ден до 18:00 часа на понеделника след Великден ден е преспиване, а всяка четна година – на 30.12 от 10:00 ч. до 18:00 ч. на 02.01;

- на рождения ден на детето за времето от 17:00 до 19:00 часа, както и на рождения ден на бащата за времето от 17:00 до 19:00 часа;

- по всяко друго време да със знанието и съгласието на майката.

По издръжката на детето

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК).

Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Конкретните възможности на дължащия издръжка да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК).

Съгласно т. 18 от диспозитива на ППВС № 5/1970 г., незагубило сила, при промяна на упражняването на родителските права съдът служебно прекратява присъдената в тежест на ищеца издръжка и определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето.

Началният момент на така определената издръжка започва от момента на привеждане на решението в сила.

Второто изречение на т. 18 от диспозитива, видно от мотивите към ППВС № 5/1970 г., разглежда хипотезата, при която към момента на съдебното решение детето все още живее при родителя, който упражнява родителските права по предходното съдебно решение или споразумение. То не се отнася до случая, при който още към датата на исковата молба за изменение на въпросите по упражняването на родителските права детето вече не живее при 3 родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права, а живее при ищеца по иска за изменение. Именно това е процесната хипотеза. На 15.12.2021 г. детето е отишло да живее при майката, на 07.03.2022 г. майката е предявила исковата молба, на 09.03.2022 г. е допуснато обезпечение на иск за издръжка, предявен от майката, на 30.04.2022 г. са постановени привременни мерки по въпросите за упражняването на родителските права, вкл. и издръжката. Ето защо съдът намира, че следва да осъди бащата да заплаща издръжка на детето, считано от датата на исковата молба 07.03.2022 г. до пълнолетието на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По отношение на размера на издръжката съдът съобрази следното:

Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г.

Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този показател е обективен и макар че правоимащият по делото за издръжка да не е пълнолетно лице, а дете, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката на пълнолетно лице. Или съдът намира, че детето се нуждае от издръжка в размер на средно 434 лв. мес. (през 2022 г. линията за бедност, определена от МС, е била 363 лв., а през 2023 г. – 504 лв.). Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – бащата, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС № 5/1970 г.), т.е. в случая между 290 лв. и 325 лв. Съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че детето се нуждае от издръжка от бащата в размер на 300 лв.

Разпечатката съдържа 45 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6434239f-c4c3-4a55-ac14-c9ae185dcc18