Решение № 440 от 20.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Пазарджик, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500575 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№263 от 09.03.2026г. постановено по гр.д.№20255220102292 по описа на същия съд за 2025г. СА ОСЪДЕНИ на основание чл.109 от ЗС, ответниците И. А. Р., ЕГН:

********** и А. Д. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. *****, да преустановят действията, с които пречат на ищците С. А. Р., ЕГН:

********** и С. З. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. *****, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху външните стени на трети жилищен етаж /втори редовен жилищен етаж/, с площ от 126 кв. м., от застроената в УПИ XII- 1011 в кв. 69 по действащия регулационен план на гр.

Септември и върху първото раменно стълбище в съсобствената триетажна жилищна сграда, като премахнат изградените два броя навесни конструкции, а именно: навес от задната външна стена на триетажната жилищна сграда на ниво втори етаж /първи редовен жилищен етаж/ с размери 4 на 1 метра, изграден от ламарина закрепена на два броя метални тръби, 1 както и навес от поликарбонат с размери 4 м. на 1 м., закрепен с дюбели над външната стена на жилищната сграда на ниво втори жилищен етаж; да не пречат на наети от С. А. Р. и С. З. Р. строителни работници да извършат ремонт и саниране на външните прилежащи стени на втори редовен жилищен етаж и ремонт на първото раменно стълбище на жилищната сграда, да не ги гонят от дворното място и да осигурят достъп до външните стени на сградата, попадащи в оградената част на УПИ X I I - 1011 в кв. 69 по действащия регулационен план на гр. Септември, която ползват, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА за осъждане на И. А. Р., ЕГН: ********** и А. Д. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. ***** да премахнат построената масивна тухлена плътна ограда, с височина около 2.20 метра до 2.40 м. и дължина от 7.40 м., разделяща УПИ XII- 1011 в кв. 69 по плана на гр. Септември на две части – югозападна и северозападна. Със същото решение са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. А. Р., ЕГН: ********** и А. Д. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. *****, да заплатят на С. А. Р., ЕГН: ********** и С. З. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. *****, разноски по гр. д. 2292/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 509,58 евро /петстотин и девет евро и 58 евро цента/.А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, са осъдени С. А. Р., ЕГН: ********** и С. З. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. *****, да заплатят на И. А. Р., ЕГН: ********** и А. Д. Р., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. *****, разноски по гр. д. 2292/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 195,99 евро /сто деветдесет и пет евро и 99 евро цента/.

С определение рег.№1423 от 01.06.2026г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№20255220102292 по описа на същия съд за 2025г. по реда на чл.248 от ГПК е изменено решение №263 от 09.03.2026г. по гр.д.

№2292/2025г. в частта за разноските като е увеличен размера на разноските за процесуално представителство дължими от И. А. Р. и А. Д. Р. на С. А. Р. и С.

З. Р. от 340.86евро на 681.72евро.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответниците в производството пред първата инстанция И. А. Р., ЕГН ********** и А. Д. Р., ЕГН **********, представлявани от процесуалния им представител адвокат А. Ст. П. от АК-Пазарджик, с въззивна жалба с вх.№8755 от 27.03.2026г. в частта с която е уважена срещу същите исковата претенция по чл.109 от ЗС.

Считат, че въз основа на изложеното от Районен съд гр. Пазарджик в мотивите си, същият е стигнал до неправилен и немотивиран извод в обжалваната част 2 от решението. Неправилно заключил, че недопускането на собственик до външните стени на сградата препятства извършването на неотложни ремонтни дейности, свързани със запазване на целостта й, като по този начин му пречи да упражнява правото си на собственост върху самостоятелния обект, доколкото ищците като етажни собственици били пълноправни собственици на общите части на сградата, поради което следвало да имат безпрепятствен достъп до тях по всяко време и без да се иска разрешение за това от ответниците. И че Външните стени по естеството си били общи части на сградата, поради което било недопустимо да се ползват само от част от собствениците на самостоятелните обекти дори по решение на всички собственици. Акцентира се, че при сгради в режим на етажна собственост, съсобствениците на общите части следвало да участват в поддържането и ремонта им. Ако някой от тях възпрепятства достъпа до общите части за извършване на ремонтни дейности за запазване целостта на сградата и поддържането й в добро състояние, то действията му били противоправни и неоснователни защото по този начин му се пречи да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект и останалите съсобственици могли да търсят защита с предявяването на негаторен иск. Тези доводи на исковия съд не се споделят от жалбоподателите. Въззивниците сочат, че за да постанови своя незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, Районен съд гр. Пазарджик се опира на изготвената и представена по делото Съдебно-техническа експертиза по която вещото лице констатира, че налице са компроментирани фуги, неравна зидария с отклонения по вертикала и хоризонтала, повърхностно разрушаване на тухлите, както и липсвало защитно фасадно покритие. И че всичко това създавало опасност от влага, като вещото лице изрично подчертало в съдебно заседание на 09.02.2026г., че при огледа на място в жилището на ищците не била констатирана нито влага, нито пък мухъл. Липсвали каквито и да било следи и петна от влага по вътрешните стени на жилището, въпреки, че огледът бил направен непосредствено след проливен дъжд. Също така липсвало влага и петна по външните стени на жилищния етаж на ищците. Според жалбоподателите неправилно вещото лице е констатирало и дало заключение в експертизата си, че това представлява неотложен и необходим ремонт, довело възприемането на този извод и от съда който счел, че е необходимо извършването на неотложен и необходим ремонт. Според жалбоподателите, съдът не си е изяснил 3 съществени и релевантни по делото въпроси като какво представлява „неотложен и необходим ремонт“. Също така не е изяснил понятия като ,текущ ремонт” и „основен ремонт”, чието изясняване е меродавно за правилното решаване на делото. Акцентира, че понятията „текущ ремонт“ и „основен ремонт” са регламентирани в Допълнителните разпоредби на 3УТ , като Основен ремонт” на строеж, съгласно ЗУТ е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежи, както и СМР (строително-монтажни работи/, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. ” Цитира се чл.151 от ЗУТ, че за извършването на основни ремонти се изисква разрешение за строеж. Допълва, че легална дефиниция за понятието „неотложен и необходим ремонт“ е дадена в § l , т. 8 и т.9 от ДР на ЗУЕС, както и съществува съдебна практика на съдилищата, в това число и ВКС / Решение №128/2014г. на ВКС гр.д. №7353/2013г, IV г.о.; Решение №189/2013г. на ВКС, гр.д.№1043/2012г., III г.о.; Решение № 115 /2017г. на ВКС по гр.д.

№2750/2016г., IV г.о./, където изрично било посочено, че неотложен и необходим ремонт” създава непосредствена опасност за целостта на сградата, създава риск от сериозни щети, както и не може да се отложи във времето. Посочва се още, че от изготвената по делото експертиза ставало ясно, че няма непосредствена опасност, като вещото лице изрично в съдебно заседание заявило, че няма мухъл, нито пък влага по стените; че не се засяга и конструкцията на сградата, което също е заявено от специалиста. Смятат, че не е налице и риск от сериозни щети за ищците, защото такива не са констатирани, и няма нарушаване на конструкцията на сградата и че този ремонт не може да се определи като неотложен, тъй като може да се отложи във времето, поради изложените по-горе причини; че в съдебно заседание, проведено на 09.02.2026г. вещото лице заявило, че тухлите на къщата са много здрави. „Тези тухли са ръчно правени и изпичани на фурна, което означава, че са много здрави”.. .”Сегашните тухли се разрушават много по-лесно“.

Едновременно с това, според жалбоподателите, в заключението /в т.6/ си вещото лице категорично заявило, че поставянето на изолация само на третия жилищен етаж ще доведе до преразпределение на влаговия и топлинния 4 режим на сградата, което ще доведе до появата на влага и мухъл и конденз в жилището на ответниците. И че съгласно чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ при извършване на строежи и ремонтни дейности се разпорежда да се спазва хигиената и здравето на живеещите, което неименуемо ще бъде нарушено в конкретния случай за ответниците. Жалбоподателите смятат, че това възражение неправилно и напълно немотивирано не е възприето от съда, въпреки, че е направено своевременно възражение от страна на същите.

Акцентира се, че неправилно първоинстанционният съд не е възприел възраженията на ответниците, въпреки че те са направили възражения в тази насока още в първото по делото заседание, още повече, че самият районен съд е поставил задача на вещото лице в тази насока.

На следващо място според жалбоподателите, съдът неправилно възприел, че следва да бъде направен ремонт на първата раменна стълбищна клетка без да е уточнено какъв, замазка или облицовка, ще бъде ли поставена ламперия или облицовка с мраморни плочи, ще се постави ли парапет. В тази връзка се поддържа, че през месец март 2025г. ищците с писмо са уведомени, че ответниците са съгласни да се постави парапет. Като в заключението си вещото лице напълно немотивирано дало заключение, че по строителните нормативи следвало да има замазка или облицовка. Смятат, че това твърдение е напълно голословно, като никъде в заключението не е цитирана законовата уредба, и че твърденията на вещото лице са неверни. А заключението на съда е неправилно, тъй като никъде, нито в ЗУТ, нито в ЗУЕС, нито в друг подзаконов нормативен акт няма изискване стълбищните клетки да бъдат на замазка или облицовка. Позовават се на Наредба №7/22. 12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, където нямало изискване относно наличието на замазка или облицовка на стълбищните стъпала и че изискването на закона е единствено те да са без пукнатини, дупки, да бъдат безопасни за нормална експлоатация, с еднакъв размер и височина. Като в тази насока вещото лице изрично заявило, че същите нямат пукнатини, дупки в бетона, същите са с еднаква големина, височина и форма и че нямат конструктивни изменения, които са опасни за ползване по предназначение. Ето защо считат, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице и е осъдил ответниците да не възпрепятстват извършването на ремонта им, тъй като нито замазката, нито облицовката с мраморни плочи и поставянето на ламперия не 5 представляват неотложен и необходим ремонт. На следващо място според жалбоподателите съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице и относно въпроса за навесите, поставени от ответниците, доколкото в заключението вещото лице категорично установило, че същите могат да бъдат демонтирани, но че това ще създаде значителни затруднения от страна на ответниците, защото демонтажът на навесите бил свързан с направата на нови дупки и съответно поставянето на нови дюбели на други места и на друго ниво, което съответно ще промени местоположението на същите и ще доведе до загуба на тяхното предназначение и ще обезсмисли тяхното ново поставяне. Това според жалбоподателите, значително нарушава правата им, които от своя страна също няма да могат да упражняват пълноценно правото си на собственост. От друга страна вещото лице изрично заявило, че може да се ползва дълго скеле над навесите, което изключвало тяхното демонтиране, и че същото е установило наличие и на други два бетонни навеса, които съответно не биха могли да бъдат демонтирани, единия от които е собственост на ищците. Жалбоподателите поставят въпроса защо вещото лице не е описало всички навеси в имота, каквато била поставената му задача, както и защо е дало заключение, че леките навеси на ответниците следва да се демонтират, защото ще пречат за изграждане на скеле, а не е констатирало наличието на бетоновия навес с размери 3.50м на 1 .20м, с две метални тръби за подпори, изграден от ищците, който се оказва, че няма да им пречи.