Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 586 от 30.09.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 775/2021
Вид
Определение № 586
Подписан
30.09.2021
В сила
30.09.2021
Състав
Теодора Кръстева, Ивайло Младенов, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. София, 27.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско дело № 20211001000775 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“АД (н.) против определение № 263860 от 19.07.2021 г., постановено по т.д. № 658/2020 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 19 състав, с което е върната искова молба с вх.№ 37628/16.04.2020 г. и е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателите срещу „Осеновод“ ЕООД- гр. София иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН (нов - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.; доп. - ДВ, бр. 33 от 2019 г. в сила от 19.04.2019 г.) за връщане в масата на несъстоятелността на банката на 70/535 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ търговско помещение с площ от 535 кв.м., находящо се в сграда с адрес : гр. ***, район „***“, ул. „***“№ **, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, като получено от ответника имущество с произход от банката, поради неизпълнено от него задължение за насрещна престация или поради това, че същата е на значително по-ниска стойност от полученото.

В частната жалба се твърди, че обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН няма за 1 последица недопустимост на производството, образувано по предявения с такава квалификация иск, а е относимо към неговата основателност, поради което не е налице липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка, нито наличие на отрицателна такава за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск. Изложено е, че е налице правен интерес от предявяване на иска, насочен към попълване масата на несъстоятелността, той е предявен от надлежно легитимирани лицасиндиците на несъстоятелната банка, овластени от нормата на чл. 62, aл. 1 от ЗБН, във връзка с чл. 60, ал. 3 от същия закон, в определения от чл. 62, ал. 1 от ЗБН срок, и спорът е подведомствен на съдилищата. Поддържа се, че след като правото на иск съществува и е надлежно упражнено към датата на предявяване на иска, съдът следва да се произнесе по съществото на спора и да го разреши със сила на пресъдено нещо. Наведен е и довод, че основанието на иска не е разпоредбата на закона, която урежда неговия фактически състав, а правопораждащите факти, изложени в исковата молба, поради което отговорът на въпроса дали ищецът е носител на правото да иска връщане на имуществото, във връзка с обявената противоконституционност на чл. 60а от ЗБН, е такъв по съществото на спора, а не по допустимостта на иска.

Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирани лица, съвместно осъществяващи функцията на синдик на банката, с правен интерес от неговото обжалване.

Производството по делото е образувано по предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) срещу „Осеновод“ЕООД осъдителен иск с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на 70/535 ид. части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ търговско помещение с площ от 535 кв.м., находящо се в гр. ***, на ул. „***“№ **, продадени на ответника от „КВ-Реал“ЕООД- гр. София с договор за покупко-продажба, сключен на 26.05.2010 г. с нот. акт № 42, т. II, рег.№ 3902, съст. по нот.д.№ 208/2010 г. от 2 нотариус с рег.№ ***. Изложено е, че купувачът „КВ-Реал“ЕООД е придобил имота със средства в размер на 200 000 евро с произход от банката, предоставени на „Булит 2007“ЕООД (н) с договор за банков кредит от 25.08.2009 г., с които след няколко трансакции в полза на различни търговски дружества, сумата е постъпила по сметка на купувача „Осеновод“ЕООД, който с нея е заплатил на продавача „КВ-Реал“ЕООД цената на закупения имот.

За да върне исковата молба по реда на чл. 130 от ГПК и да прекрати производството по така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че с решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд, обнародвано в Държавен вестник, бр. 48 от 8.06.2021 г. нормата на чл. 60а, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност е обявена за противоконституционна, което обуславя недопустимост на предявения иск. С позоваване на решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС, постановено по к.д.№ 5/2019 г. в обжалваното определение са изложени съображения, че противоконституционният закон не се прилага, вкл. и за заварените от него неприключили производства, поради което правната норма, на която се позовава ищецът, вече не съществува в правния мир.

Определението е правилно.

В тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е прието, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, както и че конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конст., за които решението на Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при 3 правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на

КС.

Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и обратното действие на решенията на Конституционния съд спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали те са приключени или неприключени.

С решение № 8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, която предвижда, че синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице при наличието на три алтернативно предвидени предпоставки : когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от полученото (т. 1), или когато полученото от него е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му (т. 2). При тези данни, настоящият състав намира за неоснователен доводът на жалбоподателите, че противоконституционността на разпоредбата обуславя неоснователност, а не недопустимост на предявения въз основа на нея иск. Нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН регламентира специален осъдителен иск за попълване масата на несъстоятелността, предявим направо срещу третото лице- приобретател на имуществото с произход от банката, с което тя не се намира в никакви правоотношения, който по същество се основава на имплицитно постулирана от законодателя относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена при условията на някоя от уредените в законовата норма хипотези, без да е необходимо обявяването ù с отделен конститутивен иск. Във всички хипотези неизпълнението на уговореното насрещно задължение, стойностната нееквивалентност на насрещната престация и естеството на отчуждителната сделка- парична и/или непарична вноска в капитала на дружеството-приобретател са елементи от фактическите състави на притезателното право, упражнимо с уредения в нормата специален осъдителен иск, които извън тях не са от естество 4 самостоятелно да обосноват възникването на същото право пряко срещу получателя на имуществото, с който банката не се намира в никакви правоотношения. Затова с обявяване противоконституционността на нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя приложението на уредения в чл. 130 от ГПК процесуален способ за десезиране на съда с произнасяне по него.

На следващо място, извън изложените в обжалваното определение съображения, настоящият въззивен състав съобрази, че дори да се приеме тезата на частните жалбоподатели, че по въпроса за съществуване на материалното право, предмет на иска, включително и с оглед обявяваната след предявяването му противоконституционност на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН съдът следва да се произнесе с решение, налице е пречка за разглеждане на иска по същество, поради процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на двугодишния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д.н.№ 7549/2014 г. на Софийския градски съд за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“АД (в нес.), който е изтекъл на 22.04.2017 г. Предвид обявената с РКС № 8 от 2021 г. противоконституционност на § 7 от п.з.р. на ЗИДЗБН, който предвижда ретроактивно действие за закона и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, новелата на чл. 62, ал. 1, приета в § 3 от с.з., в която е установен 5-годишен срок за предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността е неприложима за производствата, открити преди влизането му в сила. Действително, в отклонение от тълкувателното разрешение, възприето в решение № 22/1995 г. по конст. д. № 25/1995 г., в решение № 8/21 г. е прието, че решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие по отношение на предходната редакция на противоконституционната норма.

Това тълкувателно разрешение обаче не е от естество да обоснове отпадане на сроковете за предявяване на искове за попълване масата на несъстоятелността- както на двугодишния в редакцията му от ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., така и на петгодишния такъв в редакцията от ДВ, бр. 22 от 2018 г., а оттам- че тези искове могат да бъдат предявявани безсрочно. Това е така, 5 защото за противоконституционна е обявена не нормата на § 3, в която е предвиден по-дълъг 5-годишен срок за предявяване на исковете, в сравнение с предходната редакция на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, а разпоредбата на § 7 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗБН, в която е предвидено обратно действие на закона, вкл. и в частта относно пролонгиращата норма по отношение на производства по несъстоятелност, открити преди влизането му в сила. Към датата на предявяване на иска- 14.04.2020 г. двугодишният срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН в първоначалната му редакция от изм. и доп. ДВ. бр.33 от 26.04. 2016 г. вече е изтекъл, което е самостоятелно основание, обуславящо недопустимостта на иска, която прегражда възможността съдът да се произнесе по съществото на спора.

По горните съображения, обжалваното определение с което исковата молба е върната, а производството по делото- прекратено поради недопустимост на предявения иск, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение 263860 от 19.07.2021 г., постановено по т.д. № 658/2020 г. на Софийски градски съд, VІ т.о., 19 състав, с което е върната искова молба с вх.№ 37628/16.04.2020 г. и е прекратено като недопустимо производството по предявения от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“АД (н.) срещу „Осеновод“ ЕООД- гр. София иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН (нов - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.; доп. - ДВ, бр. 33 от 2019 г. в сила от 19.04.2019 г.) за връщане в масата на несъстоятелността на банката на 70/535 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ търговско помещение, с площ от 535 кв.м., находящо се в сграда на адрес : гр. ***, район „***“, ул.