Решение № 126 от 16.04.2021, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 144/2021
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 16.04.2021
- В сила
- 08.05.2021
- Състав
- Светлана Нейкова Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал. 1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Светлана Н. Нейчева при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно наказателно дело № 20214520200144 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Р. Б., ЕГН:**********, от гр.Русе, срещу електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 1719463, издаден ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност последното за неправилно -издадено при изтекла давност. на НП – счита
Наказващият орган не изпраща представител, счита депозираната жалба за неоснователна.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 09.07.2017г. МПС - ХЮНДАЙ КУПЕ 1.6 И, регистрационен номер 1
Р9674РН, вид лек автомобил, управлявано от жпод.Б., се движило по бул.”България”, в гр.Русе, посока изхода на гр.Русе – ГКПП Дунав мост. След бензиностанция „Лукойл”, бил заснет с автоматизирано техническо средство - No TFR1-M 643, установило че превишава разрешената максимална скорост от 50км, като се движило с 82км/ч. Справката за регистрация на МПС посочила, че същото било собственост на жпод.Б.. Предвид на това и на основание чл. 188, ал.2 ЗДвП, на последния бил издаден Електронен фиш, с който му била наложена горепосочената глоба от 400лв. ЕФ бил връчен на 07.01.21год.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на хартиен носител, протокол, техническа спецификация, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, фотоснимки.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с автоматизирано техническо средства, не са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, поради което право на защита на жалбоподателя е охранено в пълен обем.
В хода на административнонаказателното производство на жалб.Б. било 2 повдигнато обвинение за нарушение разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторно превозно средство – марка ХЮНДАЙ КУПЕ 1.6 И, регистрационен номер Р9674РН, се движило със скорост над максимално разрешената, съгласно таблицата, част от посочената разпоредба. Съгласно същата, при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства в населено място е до 50 км/ч. В конкретния случай от приложената снимка и протокол се установява, че участъкът бил изрично сигнализиран с пътен знак, въвеждащ ограничение до 50км/ч. Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата отчело скорост на движение от 82км/ч при отчитане на допустимото отклонение. Следователно, автомобилът се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 32 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че автоматизираното техническо устройство преминало проверка за изправност на 17.03.2017 г., като резултатите от същата са отразени в Протокол № 2-36-17 и сочат, че същото било технически изправно. Към електронния фиш е приложена и снимкова разпечатка от клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Мястото на извършване на нарушението е ясно и конкретно- град, улица, GPS координати, достатъчни да посочат компетентността на АНО и територията на която е извършено нарушението.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по реда на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Санкцията от 400лв. е абсолютно определена, поради което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда.
Относно възражението, че е изтекла давност:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложима по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е три години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина. Съгласно чл. 81, ал.
2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След 3 извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
По арг. от чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършване на нарушението - в случая от 09.07.2017 г. По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК и съгласно установената съдебна практика, давността се прекъсва със съставянето на АУАН, издаването на НП или ЕФ, предприемането на действия за тяхното връчване и от самото връчване на НП, ЕФ. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова тригодишна давност. Относно ЕФ, чл. 189, ал. 5 предвижда, че електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Едва след връчване електронния фиш подлежи на обжалване и може да влезе в сила и се смята за влязло в сила НП – чл. 189, ал. 11 ЗДвП. За действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, поради което следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на ЕФ фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. При липса на датата на издаване на ЕФ / чл. 189, ал.4 от ЗДвП не предвижда такъв реквизит/, следва да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на извършване на нарушението /09.07.2017 г. / до датата на връчване на ЕФ /07.01.2021 г. / са изминали повече от три години, но съдът преценява че изтеклата давност била прекъсната на 17.06.20год. , когато бил напранет опит да бъде връчен ЕФ, видно от приложената обратна разписка /л.16/. Съдът преценява, че този опит представлява действие, прекъсващо давността по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като действието е съобразено с указания, законоустановен начин за връчване на ЕФ в чл.189 ал.5 от ЗДвП. По своята същност издаването на ЕФ и последващите действия, предприети за връчване на адресата му по реда на чл. 189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП, както и самото връчване, представляват действия на наказващия орган, предприети за преследване на нарушителя по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК, доколкото целят приключване на административнонаказателното производство с влязъл в сила акт.
Явно в разглеждания случай ОД на МВР – Русе е срещнало затруднения при връчването на ЕФ, но това не променя факта, че в изброените действия по естеството си са такива, прекъсващи изтичането на давността за административнонаказателното преследване. В тази връзка съдът не споделя доводите на адв.Токусчиев, че фактическия състав на връчването включвал и действия, посочени в Общите услвия на Договора на потребители на пощенски услуги. В този смисъл от 17.06.2020год. е започнала да тече нова 3годишна давност.
Към момента не е изтекла и абсолютната давност по 81, ал. 3 от НП, т. к. считано от 09.07.2017 г. не е изтекъл срокът от четири години и половина.
4
С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай обикновената преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което жалбоподателя не може да се позовава на тях.
Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, Серия К № 1719463, издаден ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.4 от ЗДвП, на В. Р. Б., ЕГН:**********, от гр.Русе, е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5