Решение № 212 от 10.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Русе, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500350 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Иваново, ЕИК 000530536, с адрес: село *******, област Русе, ул. ********** **, ************** от ***** Г.М. чрез адв. К. К. – АК Русе против Решение № 303/04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 2918 по описа за 2025 г. на Районен съд Русе, с което е уважен предявеният срещу Община Иваново иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК и е признато за установено по отношение на общината, че М. П. А. с ЕГН ********** и Н. П. А. с ЕГН ********** са собственици по давностно владение при равни права - по ½ идеални части за всеки на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *****.*.** по КККР на село *******, община Иваново, област Русе, одобрени със Заповед № РД-18-10 от 23.05.2014 г. на ИД на АГКК, последно изменение от 26.04.2023 г., с адрес: с. *******, общ. Русе, ул.

„**********“ № **, цялото с площ 239 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 90, кв. 2, парцел :

XVІІ, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори: *****.*.**, 1

*****.***.***, *****.*.**, *****.*.**, ведно с построените в поземления имот: СГРАДА с идентификатор *****.*.**.1, застоена площ 47 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, предишен идентификатор: няма и СГРАДА с идентификатор *****.*.**.2, застоена площ 21 кв.м., брой етажи: един, - на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, предишен идентификатор: няма, поради обстоятелството, че те необезпокоявано и добросъвестно са вледели и стопанисвали целият имот с идентификатор *****.*.**, ведно с построените сгради, в пълен обем повече от двадесет години, като в това число и присъединяват към тяхното, владението на праводателя им П.М.А. за периода преди смъртта му през **.**.**** г.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло предявените претенции.

Въззиваемите страни по жалбата М. П. А. и Н. П. А. чрез адв. Л. М.

– АК гр. Русе считат същата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение, за което развиват подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество – същата е неоснователна.

Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.

Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции.

За да уважи заявените от щците претенции против Община Иваново и приеме за установено, че М. П. А. и Н. П. А. са собственици на процесните имоти, първоинстанционният съд е приел, че съгласно договор за покупко – продажба на недвижим имот от 01.06.1999 г., сключен между Община Иваново и Б.К. и Д.Д. за 95/170 ид. части от земята в имот пл. 90, 2 именно тези лица са собственици върху процесната земя в имот пл. 90 в местност „**********“, като дори не се спори, че тази собственост е отбелязана със забележка в Акта за частна общинска собственост от 08.09.1999 г., и документите са приложени и към заключението на вещото лице. Първоинстанционният съд е счел, че по силата на този договор относно недвижимият имот описан в него, и за който не се спори от страните, че е идентичен с процесния, предмет на настоящото производство, е настъпил вещнотранслативен ефект към физическите лица, впоследствие извършили разпоредителните сделки.

Съдът е съобразил и разпоредбата на чл. 18 от ЗС, действаща към момента на сключване на договора, съгласно която прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот, който е държавна или общинска собственост се извършва писмено и нотариална форма не е необходима, т.е. условие за валидността на договора е същият да бъде в писмена форма, каквато в случая е налице и следователно същият има значението на нотариален акт. Съобразил е и обстоятелството, че към момента на сключването му законът не е изисквал същият да бъде вписан, поради което и издадените впоследствие Акт за частна общинска собственост № 1788 от 15.03.2019 г. вписан в CB-Русе под № 143 том 9 дело 1819 вх. peг. № 3551/27.03.2019 г. ,Акт за поправка на Акт за частна общинска собственост № 2613 от 13.02.2024 г., вписан в CB-Русе под № 44 том 5, дело № 918, вх. peг. № 1946/22.02.2024 г. и Акт за поправка на Акт за частна общинска собственост под № 2681 от 13.05.2024 г. вписан в СВ Русе под № 104 том 14 вх. peг. № 5827/14.05.2024 г. за актуване на процесния имот не отразяват действителното положение, от където правилно следва, че възражението на ответната страна, че процесния имот и към настоящия момент е общинска собственост е неоснователно.

Първоинстанционният съд е обсъдил представените, както от ищците, така и от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба възражения относно това, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост, като община Иваново е придобила 3 собствеността на основание чл. 25 ЗСПЗЗ, по силата на която разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Съставеният от Община Иваново и представен по делото акт за частна общинска собствеост

№1788/15.03.2019г, в който с пocoчeнo основанието, на което Община Иваново е придобила собствеността върху процесния имoт - чл.25 ЗСПЗЗ, действително е официален документ по смисъла на чл.5 ал.2 ЗОС, но същият не е оригинерен способ за придобиване на собственост. B акта за частна общинска собственост oт 08.09.1999 г. е описан имот пл. № ** в м."**********" - с.*******, с плoщ от 170 кв.м, като е отразено в т. 12 забележки, че с Договор за пoкyпкo-продажба oт 01.06.1999 г. на лицата Б.К. и Д.Д., придобиват право на собственост, а не на идеални части върху имот пл. 90 м. „**********то“ с. *******. За бивш собственик на имота в т.4 от акта е посочена Община Иваново. В т.5 –„съсобственици“ е отразено, че няма такива.

Всичко това категорично сочи, че от събраните по дeлoтo доказатслства се установява по безспорен начин, че Община Иваново е продала на посочените лица изцяло земята в процесния имот пл. № **, което означава, че Общината не е запазила собственостт и не е станала съсобствсник на тогавашния имот пл. № 90, в каквато насока са наведените във въззивната жалба доводи. Поради изложеното правилен и напълно обоснован е извoдът на съда, че договорът за пoкyпкo-продажба oт 01.06.1999г. с произвел всщнотранслативсн ефект по отношение на целия имoт пл. № ** и купувачите Б.К. и Д.Д. са придобили земята, като между тях и община Иваново съсобственост не е възникнала, както по отношение на земята, така и по отношение на построените впоследствие сгради в този поземлен имот *****.*.**.

Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи.

4

Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивният жалбоподател са направените от въззиваемите страни разноски, за което е представена справка по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 303/04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 2918 по описа за 2025 г. на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА Община Иваново, ЕИК 000530536, с адрес: село *******, област Русе, ул. ********** **, ************** от ***** Г.М. да заплати на М. П. А. с ЕГН ********** и Н. П. А. с ЕГН **********, направените по делото разноски пред Окръжен съд Русе в размер на 600,00 евро за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5