Решение № 29 от 10.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветан Ил. Цветков

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20215300600914 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Разпореждане №1632/08.03.2021 г. е прекратено наказателното производство по НЧХД №1360/2021 г. по описа на РС-Пловдив, VII н.с.

Недоволен от първоинстанционния съдебен акт е останал частният тъжител Н.Н., поради което с депозираната въззивна жалба претендира осъждане на подсъдимия за извършеното от него посегателство.

В съдебно заседание тъжителят Н. се явява лично, поддържайки въззивната жалба.

Подсъдимият А.В. моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се 1 запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените в жалбата оплаквания, проверявайки правилността на обжалваното разпореждане в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с тъжба от Н.Н. против подс.А.В., претендирайки последният да бъде осъден за извършено самоуправство по чл.323, ал.1 НК.

С Разпореждане №1632/08.03.2021 г. съдията-докладчик при първостепенния съд е констатирал редица неизправности на депозираната пред съда от Н. тъжба, свеждащи се до: 1. липса на изискуемо съдържание по чл.81 НПК, доколкото не била посочена дата на извършване на трите деяния, квалифицирани като посегателство по чл.323, ал.1 НК; 2. не бил представен документ за внесена държавна такса; 3.описаното в тъжбата престъпление е от общ характер, което не се преследва по тъжба на пострадалия. Ето защо е счетено, че налични са били основанията на чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 НПК, след като тъжбата не отговаряла на условията, визирани в чл.81, ал.1, предл.3 и предл.5 НПК и чл.24, ал.4 НПК, поради което е прекратено наказателното производство по делото.

Въззивната жалба срещу първоинстанционния акт е подадена от легитимирано да оспори същия лице в рамките на законоустановения срок и в този смисъл е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

Макар и да не е законодателно уредено по отношение на производствата, образувани по тъжба на пострадалото от дадено посегателство лице, то съдебната практика е категорична, че ако в иницииращия производството съдебен акт са налични отстраними по своето естество недостатъци, то съдът е длъжен да даде указание на тъжителя за отстраняването им в подходящ срок. Едва неизпълнението му би имало за свой логичен резултат прекратяване на образуваното наказателно производство поради невъзможност същото да продължи процесуалното си развитие. От тази категория в настоящия казус се явяват първите две от визираните в жаленото разпореждане неизправности на тъжбата- непосочване на датите на трите деяния и невнасяне на държавна такса. Указания за отстраняването им обаче 2 не са били дадени, което в случая е напълно законосъобразно и обосновано, защото и при изпълнение на същите, това не би могло да рефлектира върху третата неизправност, а именно вида посегателство, за което съдът е бил сезиран с тъжбата, защото то очевидно се преследва по общия ред, а не по този на частното обвинение. Ето защо напълно ненужно би било да се дават каквито и да било указания, при положение че един от установените пороци в тъжбата не би могъл да бъде коригиран по никакъв начин, като същевременно е и пречка производството да продължи по реда, по който е инициирано, защото друг е законоустановения такъв за протичането му.

Несъмнено в нормата на чл.250, ал.1 НПК липсва регламентирана възможност при констатиране на горепосочения недостатък съдът да прекрати образуваното пред него наказателно производство и в този смисъл да предотврати изначално незаконосъобразното протичане на наказателния процес. Такава опция се оказва, че според процесуалния закон е допустима единствено в хода на стартирало съдебно следствие, в рамките на които се установи, че престъплението, предмет на разглеждане, е от общ характер.

Едва в този случай чрез института на изменение на обвинението, уреден в чл.287, ал.7 НПК, съдът разполага с правомощие да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора. Тази разпоредба обаче не би следвало да се приеме като законов императив, задължаващ първостепенния съд при всяко положение да проведе съдебно следствие, при все че още в самата тъжба, с която е сезиран, се съдържат данни за престъпление от общ характер, както е в настоящия случая – такова по чл.323, ал.1 НК. Липсва процесуална пречка, ако това бъде установено още в разпоредително заседание, съдът да прекрати образуваното пред него дело именно в този момент, защото противното би значило провеждане на съдебно следствие по реда на наказателните дела от частен характер и то за престъпление, което изначално е видно да е такова от общ характер. В този смисъл първостепенният съд правилно не е дал възможност за отстраняване на нередовностите на тъжбата, след като един от пороците й е неотстраним. Ето защо и постановеното прекратяване на образуваното наказателно производство е напълно законосъобразно, макар да е пропуснато делото да бъде изпратено на прокуратурата по компетентност, поради което и в тази насока жаленият акт следва да бъде допълнен от настоящата инстанция.

3

Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Окръжен съд-Пловдив:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1632/08.03.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №1360/2021 г. по описа на РС-Пловдив, VII н.с., КАТО ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив по компетентност.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4