Решение № 2751 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Г. като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510623 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4260 от 12.03.2025 г. по гр. д. № 8671/2024 г. Софийски районен съд е осъдил Д. М. Д., с ЕГН: **********, да заплати на „Мото – Пфое“ ЕООД, с ЕИК:

000646811, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1541,13 лева, представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар Е-PACE“ с рег. № **** за периода от 23.05.2019г. до 01.06.2019г. по договор за наем на автомобил от 22.05.2019г. с реф. № 021_RAC_0010786, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2024г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил така предявения иск за разликата над 1541,13 лева до пълния претендиран размер от 2054,92 лева и за периода от 02.06.2019 г. до 04.06.2019 г. Страните са осъдени да си заплатят разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.

Подадена е въззивна жалба от Д. М. Д., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е уважен предявеният иск. Навеждат се съображения, че тя не е страна по процесния договор, а такава е представлявано от нея дружество „ДД Консултус“ ЕООД. Въпреки това, служител на ищца недобросъвестно попълнил договора, като веднъж я индивидуализирал като физическо лице, а впоследствие като материално отговорно лице /МОЛ/, като това създавало неяснота и правело договора недействителен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Мото Пфое“ ЕООД, с който същата се оспорва. Позовава се на влязло в сила Решение № 20315 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 62060/2021 г. по описа на СРС, от което прави извод, че договор за наем на автомобил „Ягуар Е-РАСЕ“ за периода от 23.05.2019 г. до 01.06.2019 г. не е сключен с „ДД Консултус“ ЕООД, представлявано от Д. М. Д., а с Д.

1

М. Д. в качеството й на физическо лице. Счита първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част и моли за потвърждаването му. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е сезиран с искова молба, подадена от „Мото-Пфое“ ЕООД срещу Д. М. Д., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2054,92 лева, представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар Е-PACE” с рег. № **** за периода от 23.05.2019 г. до 04.06.2019 г. по договор за наем на автомобил от 22.05.2019г. с реф. № 021_RAC_0010786, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба - 15.02.2024 г., до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за наем на автомобил от 22.05.2019 г. с реф. № 021_RAC_0010786 с предмет отдаване под наем на автомобил марка Jaguar, модел E-PACE, с рег. № ****, шаси № SADFA2BN7K1Z45928, двигател № 181019W0245204DTD, с наемна цена на ден в размер на 78,00 евро. Сочи, че автомобилът бил получен от наемателя на 23.05.2019 г. и върнат на 04.06.2019 г.

Излага, че при връщането на автомобила било констатирано, че същият е ползван 12 дни. Сочи, че по настояване на наемателя била издадена фактура № 0001196910/04.06.2019г. по процесния договор на юридическо лице DD Consultus Limited, което ответницата представлявала като управител. Твърди, че по фактурата не било извършено плащане, като впоследствие ищцовото дружество поправило допусната грешка с издаване на кредитно известие № 0001249164 към посочената фактура и издало нова фактура на наемателя Д. М. Д. № 000124165/18.01.2024г. на стойност 2054,92 лева. Твърди, че в отговор на искова молба по гр.д. № 62060/2021г. по описа на СРС, 71-ви състав ответницата е признала, че е наела процесния автомобил в лично качество.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответницата излага, че между страните има приключило гр.д. № 62060/2021 г. по описа на СРС, 71-ви състав с предмет същата претенция, по което дело претенцията била отхвърлена. Сочи, че при пребиваването си в България е наемала МПС-та в качеството си на представител на търговско дружество, както и в качеството си на физическо лице. Твърди, че процесният договор за наем на автомобил страдал от порок, тъй като не ставало ясно, дали същият е сключен с ответницата в лично качество, или като представител на търговско дружество. Не оспорва, че на 01.06.2019 г. е върнала процесния автомобил, като излага твърдения в насока, че е платила наемната цена в брой, за което не е получила касова бележка. Сочи, че между договора, представен по гр.д. № 62060/2021 г., и този, представен по настоящото дело, имало разлики. Твърди, че е ползвала автомобила от 23.05.2019 г., 08:00 часа, до 01.06.2019г., 20:19 ч., а не до 04.06.2019 г., 16:00 ч., в каквато насока били и твърденията на ищеца по предходното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Неоснователен е доводът на въззивницата Д., че не тя е страна по процесния договор, а представлявано от нея дружество „ДД Консултус“ ЕООД. В представения 2 договор не са въведени никакви индивидуализиращи данни на това юридическо лице, за да се приеме, че то е страна по договора. Всички данни касаят въззивницата Д. М.

Д. като физическо лице – посочени са нейните имена, нейният ЕГН и нейният адрес.

Фактът, че същата е посочена и като материално отговорно лице /МОЛ/ не може да обоснове извод, че страна по сделката е търговското дружество или че договорът е толкова неясен, че въззивницата не е могла да разбере в какво качество го сключва.

Такъв извод не може да се приеме и от факта, че първоначално е издадена фактура на името на „ДД Консултус“ ЕООД, а впоследствие задължението е префактурирано на името на Д. М. Д.. Касае се за счетоводни действия, които не променят страните по облигационното отношение. Освен това задължението за заплащане на наемната цена може да бъде изпълнено и от трето лице - в случая от търговското дружество, поради което няма пречка да бъде издадена фактура на негово име. В допълнение следва да се отбележи, че при сключването на договора ответницата е представила личната си карта и шофьорската си книжка, което потвърждава извода, че е действала в лично качество и с намерение тя да ползва автомобила, като е без значение кой се е задължил да заплати наемната цена. Следва да се посочи, че от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ищеца, но по нея няма извършено плащане.

Ето защо се налага извод, че именно въззивницата Д. е страна по наемното правоотношение, а не представляваното от нея дружество „ДД Консултус“ ЕООД.

Други конкретни оплаквания във въззивната жалба относно правилността на атакувания съдебен акт не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагане на други съображения в тази насока.

Предвид гореизложеното, въззивният съд приема, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна, като е направила искане за присъждане на такива и е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., която сума въззивницата Д. следва да се осъди да й заплати.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4260 от 12.03.2025 г. по гр. д. № 8671/2024 г. на Софийския районен съд в обжалваната част, с която Д. М. Д., с ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „Мото – Пфое“ ЕООД, с ЕИК: 000646811, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1541,13 лева, представляваща наемна цена за използване на автомобил „Ягуар Е-PACE“ с рег. № **** за периода от 23.05.2019 г. до 01.06.2019 г. по договор за наем на автомобил от 22.05.2019 г. с реф. № 021_RAC_0010786, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. М. Д., с ЕГН: ********** да заплати на „Мото – Пфое“ ЕООД, с ЕИК: 000646811 сумата от 613,55 евро /равняваща се на 1200 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4