Разпореждане № 910 от 25.02.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 910 гр. Монтана, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630100338 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл.ГПК.

Постъпило е заявление за издаване заповед за изпълнение от Ф.И.****, със седалище и адрес на управление ********** срещу длъжник Х.

М. М.ади, ЕГН **********, Л.К. ********* изданена от Х. - МВР, на дата ******** , настоящ адрес гр. Х., у***********.

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК и наличие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 4, вкл. ГПК.

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства 1 съдът намира, че по отношение на уговорената такса е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за кредит. На 17 Март 2008 г. в гр. Х. между ******** със седалище град София и адрес на управление ************************. вп. в регистъра за администраторите на лични данни от КЗЛД под № 0000119, (КРЕДИТОР ) и Х. М. М.ади, ЕГН **********, Л.К. ********* изданена от Х.

- МВР, на дата ******** , настоящ адрес гр. Х., у*********** (КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ), е сключен Договор за потребителски паричен кредит (ДОГОВОР ЗЛ ЗАЕМ) при следните параметри и условия: РАЗМЕР НА КРЕДИТА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ ЦЕЛИ: 2000,00 лв. РАЗМЕР НА КРЕДИТА ЗА ПОКУПКА НА ЗАСТРАХОВКА "СИГУРНОСТ на

ПЛАЩАНИЯТА": 62,40 лв. ОБЩ РАЗМЕР НА КРЕДИТА: 2062,40 лв. БРОЙ погасителни вноски: 24 брой(я) МЕСЕЧНА ПОГАСИТЕЛНАТА ВНОСКА:

122,7.5 лв. (средно месечно отклонение на вноска до 1 (една) стотинка) ОБЩА стойност на ПЛАЩАНИЯТА: 2946,14 лв.

ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ: 41,82 %.

Съдът намира, че нарушена разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК на длъжникът не се дължи заплащане. Дори да се приеме, че се касае за възнаграждение за уговорени допълнителни услуги между страните по договора по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК , претендираната сума като дължима е нищожна. Цитираната разпоредба предвижда че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Клаузата от договора, касаещи неопределени по размер и начин на плащане и предвиждаща задължение за длъжника за извършване на плащане, е недействителна, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП , тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Лихвата за забава, посочена в настоящото заявление, е начислена за периода от датата на забавата до датата на цесията - 08.07.2014 г. В представеният договор не става ясно какво е включено в ГПР, а така също и дали точно това вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Изводът е за недължимост на цялото вземане.

2

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ЗАЯВЛЕНИЕТО на Ф.И.*****, ****, със седалище и адрес на управление ********** срещу Х. М. М.ади, ЕГН **********, Л.К. ********* изданена от Х. - МВР, на дата ******** , настоящ адрес гр. Х., у*********** за Главница 821.43 EUR; ЗАКОННА ЛИХВА: ОТ датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане ; Договорна лихва 245.58 EUR за периода от 28.11.2008 г. - 30.03.2010 г.; Мораторна лихва 394.97 EUR за периода от 29.11.2008 г. - 08.07.2014 г. относно Договор за кредит, сключен на 17 Март 2008 г.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3