Решение № 15569 от 15.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46125/2024
- Вид
- Решение № 15569
- Подписан
- 15.08.2025
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.395,ал.1, и ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.395,ал.1, и ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.405,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15569 гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110146125 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.405,ал.1 КЗ.
В исковата молба пълномощникът на ищеца Ф”ООД твърди, че на 04.03.2024г. в гр.
София било осъществено пътно-транспортно проишествие с притежавания от ищцовото дружество автомобил „*** МА, управляван от В.Г.Г , като при преминаване под жп прелез след кръстовище в район на ул. В М” и ул. „Г. С” бил увреден тавана на автомобила, който бил застрахован в ответното дружество при условията на риск "Каско" с полица за застраховка „моята кола”- застрахователен пакет „макс”.
След уведомяване на застрахователя по повод на уврежданията на автомобила била образувана щета № *** от 06.03.2024г. и бил извършен оглед на автомобила за констатиране на уврежданията , като бил заявен за ремонт на автомобила доверен сервиз на фирма „Ф ООД. С писмо № 2-1014101-2194/08.03.2024г. застрахователят отказал плащане на ремонта на автомобила , позовавайки се на изключенията, посочени в т.2.2 от Общите условия на застраховката „Моята кола” , който бил потвърден с повторен отказ с писмо № 2-101-41012194/25.03.2024г. Според издадената от автосервиза калкулация на 03.07.2024г. стойността на ремонта на автомобила е 10 827 лв.Ищецът счита , че ответното застрахователното дружество следва да му заплати полагащото му се застрахователно обезщетение, тъй като „увреждането е получено въпреки полагане на дължимата грижа и внимание от страна на водача при управлението на МПС”, поради което отказът на ответника за плащане е незаконосъобразен.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество да му заплати сумата 1 от 10 827 лв, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" по щета № *** от 06.03.2024г. за претърпените от него имуществени вреди , състоящи се в стойността на ремонта на уврежданията на застрахования автомобил „*** МА, причинени му в резултат от осъщественото на 04.03.2024г. пътно-транспортно проишествие при преминаване на автомобила под жп прелез след кръстовище в района на ул. В М” и ул. „Г.
С” в град София, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 05.08.2024г. до окончателното плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощикът на ищеца поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 21.05.2025г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представените на 28.05.2025г. писмени бележки от адвоката на ищеца.
Ответникът Ф” оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изричното изявление на пълномощника му в депозирания на 24.09.2024г. отговор на исковата молба.
Посочва се , че в конкретния случай е отказано плащане на застрахователно обезщетение по щета № ***, тъй като застрахователят е упражнил правото си по т.2.2. и т..2.2.1 от Общите условия на застраховката , защото процесното ПТП и уврежданията по застрахования автомобил са били причинени от „неполагане на изискващата се грижа към застрахованото имущество , тъй като „водачът на МПС не е положил дължимата грижа да пази и ползва МПС” , „като е преминал под моста ,без да събрази габаритите на управлявания от него автомобил”. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и твърдените щети по автомобила , както и размера на претендираното обезщетение. Твърди се, че следва да бъде прилоген коефициант на амортизация към стойността на новите части на автомобила.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 21.05.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за неоснователността му са обосновани и в представените на 02.06.2025г. писмени бележки от адвоката на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :
Въпреки че предявеният осъдителен иск по чл.405,ал.1 КЗ произтича от застрахователно правоотношение между страните, т.е. от търговска сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).
Относно основателността на иска :
2
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество по риска "Каско” с обект процесния автомобил. Това е доказано и чрез представената застрахователна полица № BG*** от 14.12.2023г. между ищеца и ответника с обект товарен автомобил
„*** МА с период на действие от
20.12.2023г. до 19.12.2024г.
Не се спори по делото и относно плащането на дължимите вноски от застрахователната премия по застрахователна полица BG*** от 14.12.2023г. от ищеца, което е доказано чрез представените Дебитно писммо за начислена застрахователна премия от 14.12.2023г. и Дебитно писммо за начислена застрахователна премия от 06.03.2024г.
Страните не спорят и относно подаването от името на ищцовото дружество на Уведомление за щети по МПС от 06.03.2024г. до ответното дружество (представено по делото – б.с.) , в което се твърди , че на 04.03.2024г. автомобил „*** МА, управляван от В.Г.Г, самокатастрофира по време на движение по ул. В М”, преминавайки под жп моста , поради недостатъчен контрол. Това уведомление е подписано от Валентин Георгиев , т.е. от водача на застрахования автомобил по време на процесното ПТП.
Не е спорно по настоящото дело и образуването щета № *** , по която ответното дружество е отказало плащане с писмо № 2-101-4101-2194/08.03.2024г., потвърдено с писмо № 2-101-4101-2194/25.03.2024г. (представени по делото – б.с.) поради наличието в конкретния случай на общите изключения по т.2.2 и т.2.2.1 от Общите условия на застраховката „Моята кола” – умишлени злонамерени действия или груба небрежност от застраховащия/ застрахования , негови работници и/или служители по трудово /гражданско правоотношение , лица , работещи под негов контрол , независимо дали са били упълномощени да управляват , ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, както и поради неизпълнение на задължението по чл.395,ал.1, и ал.4 КЗ от застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди , да спазва предписанията застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.
Отказът на ответното застрахователно дружество за плащане на застрахователно обезщетение е основателен. Това е така , тъй като е налице т.нар. изключен риск по т.2.2.1 от Общите условия на застраховката „Моята кола” , като неразделна част от клаузите на застрахователния договор по полица № BG*** от 14.12.2023г., с които ищецът е запознат и които е приел видно от изрично посоченото в Декларацията към застрахователната полица от 14.12.2023г. на управителя на ищцовото дружество гергана Кръстева Лазарова.
С отговора на исковата молба са представени Общите условия на застраховката „Моята кола”, като страните не спорят , че именно това е действащата им редакция към датата на сключване на застрахователния договор и към датата на застрахователното събитие.
Според т.2.2.1, предл.2 от Общите условия на застраховката „Моята кола” по 3 застраховката „Каско” не се покриват вреди на МПС , причинени от или при умишлени злонамерени действия или груба небрежност на : застраховащия/ застрахования ; негови работници и/или служители по трудово /гражданско правоотношение ; лица , работещи под негов контрол , независимо дали са били упълномощени да управляват , ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности.
Чрез представените по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1886144/04.03.2024г. на ОПП- СДВР , Акт за установяване на административно нарушение № 1192925/04.03.2024г. на ОПП- СДВР и Наказателно постановление № 24-4332005533/19.03.2024г. (връчено на наказаното лице В.Г.Г. на 25.10.2024г. , необжалвано от него), както и чрез приетото в откритото заседание на 21.05.2025г. заключение по съдебната –автотехническа експертиза , неоспорено от страните , по настоящото дело е доказано , че процесното ПТП е причинено поради причини , за които отговаря водъчът на товарния автомобил „Форд Транзит”, рег. № СВ 5459 МА, който при управлението на автомобила под жп моста не контролирал непрекъснато управляваното МПС и самокатастрофирал в тавана на моста. Това е изрично посочено във влязлото в сила Наказателно постановление № 24-4332-005533/19.03.2024г., в което поведението на водача на процесния автомобил е квалифицирано като виновно нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП. Същото се твърди и от водача В.Г.Г в подаденото от него Уведомление за щети по МПС от 06.03.2024г. до ответника.
Според посоченото в приетото заключение по съдебната авто-техническа експертиза височината на автомобила „Форд Транзит” е 2 550 мм , т.е. 2,55 м, височината на долната част на подлеза , в който е станало ПТП-то , е 2,49 м , а в лявата част в същата посока височината на подлеза е 2, 65 м.
В експертното заключение е посочено , че по пътя , по който се е движил автомобил „*** МА, има два последователни жп подлеза , като проишествието е станало във втория железобетонен подлез , който е на разС.ие 73 метра от първия подлез.
Според констатациите на вещото лице по посоката на движение на автомобила „*** МА след кръстовището с ул. „Б.М.” преди първия подлез на метална тръба има монтирани метални знаци „В16” (забранено влизане на ППС с височина , включително и товар, по-голяма от обозначеното) с обозначение „2,2 м” и табела с обозначение „80м”.
Следователно водачът на процесния автомобил е следвало да се съобрази с тези знаци , според които след 80 метра (на каквото разстоения е втория жп подлез от знака) е налице препятствие за автомобили с височина над 2,2 м и е забрането влизането им.
Обстоятелството , че в обратната посока на движение на процесния автомобил не е имало такива знаци , е превноирелевантно , тъй като от правно значение е , че такива знаци е имало в посоката на движение на автомобила „*** МА.
Навлизането в жп подлеза и неосъществяването на непрекъснат контрол на МПС-то от водача – служител на застрахованото дружество при движението на автомобила под жп моста , чиято височина видимо е равна или по-малка от височината на автомобила , и несъобразяването с поставените предупредителни пътни знаци следва да 4 се квалифицират като груба небрежност по смисъла на т.2.2.1, предл.2 от Общите условия на застраховката „Моята кола” по застраховката „Каско”, което е основание за освобождаване на застрахователя от задължението му за плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В конкретния случай ответникът е упражнил договорното си право по т.2.2.1 от Общите условия да откаже плащане на обезщетението. Поради тази причина следва да се приеме, че за ответника в разглеждания случай не е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение. Доколкото претендираното от ищеца вземане не съществува , предявеният от него иск по чл.405,ал.1 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като предявеният иск не е уважен.
На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъде присъдени направените от него разноски по настоящото дело, представляващи платените депозит за съдебната автотехническа-екпертиза (400 лв), адвокатско възнаграждение (1 649,32 лв с включен ДДС съгласно фактура № 2099/16.09.2024г. ) и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение (5 лв).