Решение № 206 от 28.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Сливен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Елена Г. Х.а като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500453 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против първоинстанционно решение №281/15.06.2023г. по гр.д.№20212330103450 по описа за 2021г. ЯРС, с което е:

- осъден Е. Й. С., роден на ********** год. в Гърция да заплати на Ж.

А. В., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, сумата 2 5 8 0 лева - заплатена на отпаднало основание – едностранно развален от поръчващия договор за дентално лечение , осъществено за периода 09.03.2020 - средата на м. април 2020 год., поради неточно и некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба - 08.11.2021 год. до окончателното изплащане;

- осъден Е. Й. С., роден на ********** год. в Гърция да заплати на Ж. А.

В., ЕГН ********** на основание 45 ЗЗД сумата 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално 1 лечение през периода 09.03.2020 - средата на м. април 2020 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба - 08.11.2021 год. до окончателното изплащане;

- отхвърлен предявеният от Ж. А. В., ЕГН 010219110 против Е. Й. С., роден на ********** год. в Гърция иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 7420 лв. - имуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през периода 09.03.2020 - средата на м. април 2020 год.;

- отхвърлен предявеният от Е. Й. С., роден на ********** год. в Гърция против Ж. А. В., ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 2185 лв. претърпяна имуществена вреда, в следствие неизпълнение на задълженията на ищцата по договор за дентални услуги от 09.03.2020 год. И са присъдени на страните разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Против това решение са постъпили две въззивни жалби – от всяка от страните в първоинстанционното производство. Постъпили са и писмени отговори на всяка от жалбите.

Първата въззивна жалба първоинстанционното производство. е подадена от ищцата в

С нея се атакува частично цитираното решение в отхвърлителната му част по отношение на предявения от нея осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата общо 7 420 лв.- имуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през периода 09.03.2020г.- средата на м.04.2020г., както й в частта на възложените й разноски в размер на 1 205,76лв.

Във въззивната жалба на ищцата са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Въззивницата счита, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да допусне относими и необходими доказателства за доказването на причинната връзка между лечението на ответника и проведеното на ищцата от други лекари лечение, имащо връзка с претенцията за имуществени вреди. Допуснатото нарушение въззивницата сочи, че е на чл.146, ал.2 ГПК като в доклада по делото по 2 чл.146, ал.1 ГПК съдът не посочил за кои от твърдените от страните факти не се сочат доказателства и липсвали подробни указания относно доказването на причинно следствената връзка между възникналите усложнения във връзка с лечението на ищцата, извършено от ответника и последвалите лечения от доктор Н.Ю. и доктор А.. В доклада по делото липсвали указания, че следва да се изиска цялата медицинска документация за лечението на ищцата от лекарите Ю. и А., като необходимостта от изискването на медицинските журнали на лекарите, които са лекували ищцата след ответника, възникнала и в с.з. при разпита на вещите лица, които пояснили, че представената в делото медицинска документация не им е достатъчна, за да могат да се произнесат по въпроса за причинната връзка между възникналите усложнения вследствие лечението, приложено от ответника и последващите лечения на докторите Ю. и А., но ЯРС оставил без уважение и направеното в това с.з. доказателствено искане да се изиска от лекарите тази документация. Според въззивнцата, ЯРС е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл. 162 ГПК и не е определил размера на имуществените вреди по един от начините, визирани в разпоредбата - по своя преценка или чрез назначаване на вещо лице.

Въззивницата счита, че по делото са налице достатъчно доказателства, които сочи и които според нея установяват причинно-следствената връзка между лечението, приложено й от ответника и последващото лечение от другите лекари - д- р Ю. и д-р А. от гр.Варна. Счита, че съдът следва да даде вяра и на свидетелските показания на д-р Н.Ю., тъй като същата в качеството на зъболекар е направила личен преглед на ищцата непосредствено след лечението на д-р С. и лично е възприела факта на перфорацията на зъб 27, която перфорация е установена и с графично изследване - скенер, като със свидетелските си показания е установила, че в трите зъба - 16, 27 и 37 е имало налична перфорация. За наличните перфорации сочели и вещите лица в заключението по медицинската експертиза.

По-нататък във въззивната жалба се сочи, че с фактура от 19.10.2021г. и касов бон към нея, представени още с исковата молба, въззивницата е доказала, че е заплатила за лечението на д-р Ю. сумата от 2 820лв., като представя с жалбата амбулаторни листи за лечението при д-р Ю. в периода от 15.06.2020г. до 27.04.2020г. и разбор на платената сума от 3

2820лв. за лечението на всеки конкретен зъб, като счита, че това са безспорни писмени доказателства, доказващи причинно-следствената връзка на лечението, извършено от ответника и последващото лечение на д-р Н.Ю..

За представените с жалбата писмени доказателства сочи, че са й предоставени с писмо от 28.06.2023г. от д-р Н.Ю., т.е. след постановяване на първоинстанционното решение, поради факта, че свидетелката д-р Ю. е била в отпуск по майчинство и не упражнява дейност в зъболекарската си практика. Въззивницата изтъква, че по делото е установена и причинната връзка между лечението й, извършено от ответника и лечението на д-р А. от гр.Варна. Последният установил, че в резултат на некачественото лечение на ищцата от ответника, са й били екстрахирани два зъба -16 и 27, а 37 е в изключително лошо състояние с вероятност също ще бъде екстрахиран, при което преценил, че е наложително на ищцата да бъдат поставени 5бр. импланти, за което В. представила по делото фактура № 1000000660/10.12.2021г. с фискален бон за сумата 6000лв., погрешно вписана в оспореното решение за сумата от 600лв. Според твърденията на въззивницата, д-р А., също като д-р Ю., отказал да издаде копие от медицинския журнал, който води, с мотив за наличието на лични данни на други пациенти, но заявил, че само съдът може да му го изиска, респективно да го представи за ползване на съответните вещи лица. Вместо копие на медицинския журнал лекарят предоставил справка от 28.06.2023г. за амбулаторните посещения на Ж.В., в която подробно са описани датите и часовете, в които пациентката е посещавала практика му и извършените и манипулации и лечения. Със справката били предоставени и копия от фактурите, които същата заплатила във връзка с лечението. Или установено било, че са й поставени пет броя импланти с издадена фактура №1000000660/10.12.2021г. за сумата от 6 000лв., която в решението на ЯРС погрешно е посочено, че същата е за сумата от 600лв., че е било наложително поставянето на по два броя импланти от двете страни, за да се изработи мост, тъй като зъболекарската практика не позволява постоянен зъб да бъде хванат в мост с имплант; че на 18.05.2022г. й е снет отпечатък от горна и долна челюст за изработване на временни конструкции и корони и са изработени и поставени временни мостове върху импланти -14x16, 24хх27,временни корони 11,12 ,13,21, 22, 23, 34, 35, 37, 44, 46, временна корона върху имплант 36., на 15.11.2022г. са й поставени 4 металокерамични конструкции и корони и за лечението на д-р А. ищцата е заплатила общо сумата от 14 150лв., като общо за отстраняване на вредите от извършеното некачествено лечение на ответника, ищцата е заплатила сумата 17 120лв., но с исковата молба е предявила иска по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 7 420лв. и тъй като съдът не може да се произнесе свръхпетитум, следва да уважи иска по чл.45 ЗЗД за сумата от 7 420лв.

С оглед всичко изложено въззивницата по първата въззивна жалба иска да се отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, с която е отхвърлен искът по чл.45 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 7 420лв. и да се постанови ново, с което претенцията бъде уважена изцяло, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от момента на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата, както и да й се присъдят в пълен размер направените в първоинстанционното производство разноски. Претендира разноски и за тази инстанция.

С въззивната жалба са направени нови доказателствени искания – представени са писмени доказателствени средства - амбулаторни листи от прегледите при д-р Ю. и д-р А., поискано е двамата лекари да бъдат задължени да представят по делото копия от медицинските журнали за посещенията на ищцата, както и да бъде поставена допълнителна задача на вещите лица, които да отговорят на въпрос №5, а именно - извършените лечения на ищцата от д-р Ю. и д-р А. в причинна връзка ли са с лечението, извършено й от ответника.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба страна – ответникът в първоинстанционното производство, е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че оплакванията на въззивницата В. са неоснователни, съдът не е допуснал наведените процесуални нарушения и не е установена причинноследствената връзка между лечението на ответника и проведеното на ищцата от други лекари лечение, като е направено възражение за настъпила преклузия по отношение на представените доказателства и доказателствени искания на В. пред въззивната инстанция.

Моли да не се уважава въззивната жалба на ищцата.

В отговора няма направени нови

5 доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба на първата въззивна жалба.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакува цитираното решение в осъдителните му части по отношение на първоначалните искове и в отхвърлителната му част по отношение на насрещния иск . С нея са релевирани оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваните части, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. За неправилни са счетени изводите на съда, че по делото липсва приложен план, включващ какво конкретно лечение е приложено и че доказателствената съвкупност еднозначно сочи, че ответникът като лекар по дентална медицина не е съблюдавал правилата на добрата медицинска практика. Също неправилно съдът кредитирал показанията на св.Ю. за това, че е започнала лечение след проведеното от ответника лечение, при твърденията на самата ищца, че е посещавала лекари в други три града - Сливен, Стара Загора и Пловдив. Като неправилни са оспорени и изводите на съда, че не е установено на ищцата да е предоставена от ответника необходимата информация в подходящия обем и форма, било то и устно, както и че са налице условията за връщане на получената от ответника имуществена престация в размер на 2 580 лв., тъй като не било налице каквото и да е виновно поведение на ответника като лекар - стоматолог, което да води до основание за разваляне на договора за дентални услуги. Твърдението е, че по делото не е установено противоправно действие и реално претърпени от ищцата неимуществени вреди и че твърденията на ищцата за претърпени болки и страдания по време на проведеното от д-р С. лечение са субективни оплаквания на пациента, които освен недоказани, са реално напълно присъщи за провеждания тип лечение физиологични сьстояния, които не могат да се свържат с виновно поведение на ответника. Неправилно съдът уважил и претенцията за неимуществени вреди изцяло в предявения размер, тъй като дори да се приеме, че са допуснати грешки при предоставяне на денталните услуги, не е оспорено наличието на правилно и целесъобразно лечение на останалите зъби на ищцата. Според въззивника, съдът допуснал и процесуални нарушения, като в отклонение от задължението си по чл. 12, чл. 235. ал. 2, чл. 236, ал. 2 от ГПК не обсъдил възраженията на ответника относно наличието на данни за осъществено последващо лечение при други лекари по дентална медицина, които прекъсват причинно- следствената връзка между лечението на ответника и твърдените претърпени вреди.