Определение № 207 от 28.08.2020, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 207

27.08.2020 г.

Апелативен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Съдия:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ДИАНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ВАСИЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20204000600282 по описа за 2020 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.440,ал.2 от НПК.

Възивното производство е образувано по частна жалба на осъденото лице Ц. Ц. И. против определение от 30.07.2020г.постановено по чнд № 483/2020г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване.

С жалбите се навеждат доводи за неправилност на определението на първоинстанционния съд. Сочи се, че съдът неправилно е взел предвид показанията на св. А. В. и представителя на затвора К., тъй като първия от тях нямал поглед върху неговото развитие от постъпването му в затвора до момента и необосновано е постановил определението си само въз основа на тях.

В протокола от заседанието не било вписано изказването му.

Показанията на свидетелите се основавали само на писмена информация преди настаняването му в затвора, а не на лични наблюдения.. Такава информация можело да даде единствено началника на учебния център където в момента се намирал. В жалбата подробно осъдения е описал мястото където работи към момента и в какво се състоят задълженията му. Осъдения сочи, че с работата си на посоченото място и с поведението си е доказал, че се е поправил и че може да се вгради успешно в обществото. Направено е искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде уважено искането за ПУО.

1

Настоящият съдебен състав разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи и извърши цялостна проверка на обжалваното определение, като приема за установено следното:

Жалбата е подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с определение по чнд №464 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд на Ц.

Ц. И. е определено на основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК общо наказание по влезли в сила присъди по нохд 261/15г. на РС-Велинград и по нохд № 390/15г. по описа на БОС от две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от четири месеца лишаване от свобода по присъда по нохд № 990/12г. на Районен съд- Бургас. Постановено е наказанията да се търпят при първоначален „строг“ режим.

Приведеното в изпълнение наказание по чл.68 от НК е изтърпяно. От приложената по делото справка изх.1301 от 24.07.2020г. от затвора гр.Плевен се установява, че осъденото лице И. е започнало изтърпяването на определеното общо наказзание от две години и четири месеца лишаване от свобода на 28.02.2019година, като към 06.08.2020г. ще е изтърпял 1г.5 месеца и 8 дни и остава да търпи 5 месеца.

По делото е представено становище от администрацията на затвора Плевен. В него, както и от данните на приложеното досие на осъденото лице се установява, че на 26.07.2029г. е сменен режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ в „общ“ , а на 02.09.2029г. е сменен типа за затворническото общежитие. В становището е посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 66 точки, като в средния размер е бил и риска от вреди. Посочени са подробно зоните на криминогенните нужди. Отразено е, че към настоящия момент се наблюдава известна положителна промяна в поведението на осъдения, като риска от рецидив е оценен на 42 точки, което е отново към средните стойности. Сочи се на положителна промяна по отношение на трудовата заетост на лицето, в начина му на живот и обкръжение, а именно, че избягва нерегламентирани 2 взаимоотношиения. В същото време в становището е посочено, че докато рискът от вреди в затвора е нисък, то в обществото- нараства до среден, предвид общественоопасния характер на деянията. Към момента риска от рецидив е оценен на 42 точки, което отново е в средни стойности, като се сочи и, че на този етап не са преодолени дефицитите в зоните – нагласа и умения за мислене. Липсва самокритичност и желание за преценка на миналите грешки, не е склонен към себеразкриване и самоонализ. Все още не умее да анализира по адекватен начин минал негативен опит и да поема отговорност за собствените си действия. Дадено е становище, че не са налице предпоставките на чл.70, ал.1 от НК, тъй като не са изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

По делото е разпитан като свидетел А. В.- ИСДВР. В показанията си свидетелят е потвърдил изложените в становището на затворническата администрация констатации. Възражението на осъденото лице, че не следва да се дава вяра на показанията на този свидетел е неоснователно. Не са налице каквито и да е основания показанията на свидетеля да не се кредитират с доверие.

Горните обстоятелства са установени и от първоинстанционния съд.

Въз основа на тях съдът обосновано и правилно е приел, че не са налице предпоставките осъдения Ц. И. да бъде условно предсрочно освободен. По отношение на същия не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, а именно същият с поведението си да е дал безспорни доказателства за своето поправяне. Действително са налице данни, че у осъденото лице се констатират положителни промени, които са дали основание за промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по- лек, както и на типа затворническо общежитие. От друга страна обаче се констатира, че рискът от рецидив при него е все още в средни стойности- 42 точки, както и че не са преодолени дефицитите в зоните- нагласи и умения за мислене. Това безспорно дава основание да се приеме, че на този етап не може да се направи категоричен извод за поправяне на лицето.

Неоснователно е направеното възражение в жалбата, че първоинстанционния съд се е позовал само и единствено на показанията на разпитания свидетел. Акта на съда е постановен при цялостен анализ на 3 доказателствата по делото, включително и тези съдържащи се в неговото досие.

Не намира опора в доказателствата по делото и твърдението на жалбоподателя, че в съдебния протокол не било отразено цялостното му изказване, с което явно се сочи на нарушени процесуални права. Изготвения протокол от съдебното заседание отразява извършените процесуалноследствени действия. Същият е подписан от съдия и секретар, съгласно изискванията на закона и се явява годно доказателствено средство. Ако не е бил съгласен с отразеното в него И. е имал възможността в предвидения срок да поиска поправка на същия по чл.313 от НПК, което не е сторил.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Обжалваното с нея определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 във вр.с чл.345 НПК съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.07.2020г., постановено по чнд № 483 по описа за 2020г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Ц. Ц. И. , ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

4