Решение № 9 от 14.01.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 883/2025
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 165, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2, ал. 1, изречение второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- § 1, т. 34 · Кодекс за застраховането
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Свиленград, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200883 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-1253-000914 от 11.04.2025 година на Началник Отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково, с което на
Д.
А.
Г. с
ЕГН
********** от
**************************, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. (204.54 евро).
Жалбоподателят Д. А. Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат Н.
П. иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен, тъй като не било извършено нарушението и тъй като липсвал субективният елемент от състава на нарушението.
1
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на Отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 23.03.2025 година около 13.50 часа свидетелят С. А. С. (служител в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” („КПДГПА”) в Сектор „Пътна полиция” („ПП”) към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково) и колегата му П. И. И. се намират при изпълнение на служебните си задължения на автомагистрала (АМ) „Марица” – А-4 (път Стара Загора – Хасково – ГКПП „Капитан Андреево”), при км.
82+400, което е на територията на община Любимец, област Хасково, където спират за проверка, движещото се в посока АМ „Тракия”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Шевролет”, модел „Каптива” с държавен регистрационен номер ********** – собственост на А.С.С. с ЕГН ********** от град Харманли, област Хасково (видно от Справката за собствеността на автомобила) и управляван от жалбоподателя Г.; при която проверка полицейските служители констатират липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на проверката, за процесния лек автомобил след справка в системата на МВР – АИС ПП.
Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор, потвърждава в показанията си разпитания свидетел С. А. С..
На посочената дата в 13.53 часа, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, С. А. С. - Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР 2
– Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП) , предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите към датата и часа на проверката и в кръга на службата си, съставя против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА и № 3377613. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си П. И. И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС, което не е собственост на водача, при неизпълнение на задължението за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на проверката, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя като ползвател на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Г., който сочи, че няма възражения против констатациите, изложени в него, което е вписано в съответната графа на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-1253-000914 на 11.04.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и налага на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно връчено лично на жалбоподателя, на дата 09.09.2025 година и на дата 16.10.2025 година, видно от Разписките, инкорпорирани във връчените документи и надлежно оформени – датирани и подписани. От Справката за нарушител/водач и от
Картона на
НП, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), е видна датата на връчване на обжалвания акт – 09.09.2025 година, а от Писмо с рег.№ 125300-19971 от 04.11.205 година – 16.10.2025 година. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
3
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, Заповед № 1253з-26 от 19.01.2022 година на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково и Заповед № 8121к-11209 от 16.09.2022 година на Министъра на МВР, видно от което Живко Ванчев И. е назначен на длъжността „Началник на Отдел „Охранителна полиция” в ОДМВР – Хасково” , т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от К З – Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт Заповед. АУАН за нарушения по чл. 638, ал. 3 от КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП – не се спори по делото, ч е С. А. С. заема длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ степен в Група „КПДГПА” към Сектор „ПП” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково”.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявал МПС, на което не е собственик, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за различни нарушения на ЗДвП и КЗ с влезли в сила Електронни фишове и НП.
Налична е по делото и Справка от Гаранционния фонд, от която е видно, че за процесното МПС има сключена от собственика А.С.С. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в 13.50 часа на 23.03.2025 година в ЗК „Левинс” АД, като полицата поражда действие от 14.22 часа на 23.03.2025 година и че промяната, т.е. информацията за сключена и действаща застраховка е създадена/променена на 24.03.2025 година в 08.00 часа. В този смисъл са и служебно извършените справки в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.
4
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 19.12.2025 година свидетел С. А. С.. Съдът кредитира за достоверни писмените доказателствени източници по тяхното съдържание, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на полицейския служител, които са безпротиворечиви, логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетелят С. А. С. да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Съдът кредитира и другите налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на депозирането й в Регистратурата на Районен съд – Харманли (, т.е. считано дори от най-ранната дата, налична по делото относно връчването на обжалваното НП), срещу подлежащ на съдебно обжалване ак т , от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд 5
(след изпращане на делото по компетентност от Районен съд – Харманли). Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоби не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Писмо с вх.рег.№ 11029 от 24.11.2025 година, приложено в приобщеното АНД № 940/2025 година на Районен съд - Свиленград и от Картона на НП. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Фактът, че в НП е посочено погрешно, че подлежи на обжалване пред Районен съд – Хасково, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като пред компетентния Съд има надлежно депозирана Жалбата (макар и изпратена по компетентност от Районен съд – Харманли), която ще бъде разгледана в образуваното въз основа на нея административнонаказателно производство пред Районен съд Свиленград.
6
Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля И., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и служебен адрес е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.