Решение № 4129 от 11.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 14324/2023
- Вид
- Решение № 4129
- Подписан
- 11.09.2024
- Състав
- ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4129 гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й.А при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно наказателно дело № 20231110214324 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Т. с ЕГН - ********** с адрес: ***** чрез адв. С. Й. М.- АК - Пазарджик, със съдебен адрес: *****, ап.10 срещу Наказателно постановление № 23- 4332- 003976 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено, доколкото твърди, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила му.
В приложено по делото писмено становище адв. М. поддържа изложените в жалбата доводи за липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя и моли за отмяна на наказателното постановление.
1
Въззиваемата страна - Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощени представители на въззиваемата страна с искане наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GA №758830 от 24.01.2023 г., съставен от ст. полицай при 09 РУ- СДВР е установено, че на 24.01.2023 г., в 14.25 часа в гр. София, кв. „Модерно предградие“ по ул.”Баба” с посока на движение от ул. ”Вълчо Г.ев” към ул.”Връх Минчо”, жалб. Г. Д. Т. управлявал собствения си лек автомобил марка „*****”, модел „*****“ с рег. *****, като при извършената му проверка до № 13 било констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 19.10.2021 г., поради липса на „Гражданска отговорност“. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН в ОПП- СДВР била образувана административно- наказателна преписка. С писмо рег. № 4332р- 10406 от 09.02.2023 г. на Зам.- началник на ОПП – СДВР, материалите по АНП били изпратени на 09 РУ- СДВР, с оглед наличието на данни за осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След извършена проверка от 09 РУСДВР материалите били изпратени на СРП.
С постановление на прокурор при СРП от 02.03.2023 г., по пр. пр. № 11517/2023 г., по описа на СРП, е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В мотивите на постановлението прокурорът посочил, че макар да са налице признаци от обективна страна на деянието по чл.345, ал.2 от НК, същото е несъставомерно от субективна страна, доколкото Г. Д. Т. в качеството му на собственик на процесното МПС не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. От горното прокурорът приел, че липсва състав на престъпление, като същевременно разпоредил препис от постановлението да се изпрати на 2
ОПП -СДВР.
След издаване на посоченото постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство е издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазен е установеният ред и сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за тяхното издаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал виновно - да е знаел или да е допускал, че управляваното МПС е без регистрация. Тежестта на доказване на това обстоятелство в административно- наказателното производство е възложена на наказващия орган, който следва да проведе пълно доказване с допустимите доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването на процесуалните правила за налагане на административно наказание.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането вменява задължение на информационния център да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Нормата на чл.
574, ал. 11 от КЗ регламентира, че когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. При служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, административният орган, извършил дерегистрацията, дължи уведомяване на собственика на автомобила.
В настоящия случай няма никакви данни жалбоподателят като собственик на процесния лек автомобил да е бил надлежно уведомен за извършеното на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 19.10.2021 г. служебно прекратяване на регистрацията на МПС, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. По делото липсват доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както интелектуалния, така и волевия момент на вината като субективен елемент на соченото противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно- наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и съответно на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрацията на автомобила. С оглед на което и при прилагането на чл. 14, 4 ал. 1 и ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисъла на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост". Горното води до извод за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на неговото виновно извършване от жалбоподателя, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Поради гореизложеното наказателното незаконосъобразно следва да бъде отменено. постановление като
С оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., и взе предвид, че едно от наказанията е "лишаване от права", поради което е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от същата наредба, която предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че поисканото адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв. се явява в границите, определени в Наредбата, неговият размер е минимален и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, има право да получи възнаграждение на основание чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. М. сумата в размер на 400 лева, за предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 23- 4332- 003976 от 16.03.2023 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Г. Д. Т. с ЕГН - ********** с адрес: ***** на 5 основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Отдел „Пътна полиция“ да заплати на адвокат С. Й. М. от Адвокатска колегия - ПАЗАРДЖИК, личен № ********** със служебен адрес: *****, ап.10 сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя.
ДА СЕ ВЪРНАТ на СРП материалите по пр.пр. № 11517/2023 г., по описа на СРП след влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6